Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.03.2016 12:00 - Откъси от "Стая № 6" от Антон Павлович Чехов
Автор: tota Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3674 Коментари: 10 Гласове:
26

Последна промяна: 20.03.2016 21:05

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

     

          Тази сутрин си казах. Отварям  произволно  книгата с разказите на Чехов  и където попадна това ще чета.  Страница  191 - „Палата № 6 „ После  потърсих разказа  в нета и подбрах тези откъси, които споделям с Вас.
            Когато и да разтворим страниците с творби на Чехов, потъваме дълбоко в човешката душа и светът, в който живее човекът.
            Чета и недоумявам от истините, до които е достигнал.
И още, как нищо не се е променило.. ..Светът все на едно място си стои, спрямо човека. Невероятна творба, предизвикваща размисъл за това, къде е границата между здравия разум и лудостта?

             Антон Павлович Чехов в своята творба не призовава към революционни промени. Не, той просто ни призовава да престанем да мислим, какво можем да направим,  а как да се измъкнем от пошлостта, в която повечето сме попаднали. Или сред която живеем.

Откъси от "Стая № 6"

                                       Антон Павлович Чехов

           Андрей Ефимич - Вие сам знаете — продължава докторът тихо и с паузи, — че „ в тоя свят всичко е незначително и неинтересно освен висшите духовни прояви на човешкия ум. Умът прокарва рязка граница между животното и човека, загатва за божествеността на човека и до известна степен дори му замества безсмъртието, което не съществува. Като изхождаме от това, умът е едничкият възможен източник за наслада. А ние не виждаме и не чуваме наоколо си ум — значи сме лишени от наслада. Наистина, имаме книги, но това съвсем не е същото, както живият разговор и общуването. Ако позволите да направя едно не съвсем сполучливо сравнение, книгите са ноти, а разговорът — пеене.”

.........

            Разбира се, и умът не е вечен и преминава, но вие знаете вече защо имам склонност към него. Животът е досаден капан. Когато мислещият човек възмъжее и съзнанието му узрее, той неволно се чувства като в капан, от който няма изход. И наистина против волята му някакви случайности са го извикали от небитието в живота… За какво? Поиска ли да узнае смисъла и целта на съществуването си, не му казват или пък му казват безсмислици; той хлопа — не му отварят; идва при него смъртта — също против волята му. И ето, както в затвора хората, свързани от общо нещастие, се чувстват по-добре, когато се събират заедно, така и в живота не забелязваш капана, когато хората, склонни към анализ и обобщения, се събират заедно и прекарват времето си в размяна на горди, свободни идеи. В тоя смисъл умът е незаменима наслада?”

........

       „О, защо човек не е безсмъртен? — мисли той. — За какво са мозъчните центрове и гънки, за какво са зрението, речта, самочувствието, геният, щом на всичко това е съдено да отиде в земята и в края на краищата да изстине заедно със земната кора, а след това да се върти безсмислено и без цел милиони години със земята около слънцето? За да изстине и след това да се върти, съвсем не е необходимо да се измъква от небитието човекът с неговия висок, почти божествен ум и сетне, като за подигравка, да се превръща в пръст.

.............

             Обмяна на веществата! Но каква страхливост е да се утешаваш с тоя сурогат на безсмъртието! Безсъзнателните процеси, които стават в природата, са по-долу дори от човешката глупост, защото в глупостта има все пак съзнание и воля, а в процесите — абсолютно нищо. Само страхливецът, у когото има повече страх от смъртта, отколкото достойнство, може да се утешава с това, че тялото му щяло след време да живее в тревата, в камъка, в жабата… Да виждаш безсмъртието си в обмяната на веществата, е толкова чудновато, колкото да предричаш бляскаво бъдеще на калъфа, след като скъпата цигулка се е строшила и е станала негодна“.

........

      „Аз служа на едно вредно дело и получавам заплата от хора, които мамя; аз не съм честен. Но нали поначало съм нищо, аз съм само частица от необходимото социално зло: всички околийски чиновници са вредни и получават напразно заплати… Значи за своята нечестност съм виновен не аз, а времето… Да бях се родил двеста години по-късно, щях да бъда друг“. Когато часовникът бие три, той гаси лампата и отива в спалнята. Не му се спи.

 

......

 

 

          Когато обществото се предпазва от престъпници, от психически болните и изобщо неудобните хора, то е непобедимо. Остава ви само едно: да се успокоите, като съзнаете, че вашето стоене тук е необходимо.

 

 

          Щом има затвори и лудници, все някой трябва да бъде затворен в тях. Ако не сте вие, ще бъда аз, ако не съм аз — някой трети. Почакайте, когато в далечното бъдеще престанат да съществуват затворите и лудниците, тогава не ще има нито решетки по прозорците, нито халати. Разбира се, това време рано или късно ще настъпи.

 

 

            Затвори и лудници няма да има и правдата, както се изразихте вие, ще възтържествува, но нали същността на нещата не ще се промени, законите на природата ще останат все същите. Хората ще боледуват, ще остаряват и ще умират също така, както и сега. Каквато и великолепна зора да осветява вашия живот, все пак в края на краищата ще ви заковат в ковчега и ще ви хвърлят в трапа.

 

             Вие сте човек, който мисли и се задълбочава. При всяка обстановка можете да намирате успокоение в самия себе си. Свободното и дълбоко мислене, което се стреми към проумяване на живота, и пълното презрение към глупавата суета на света — ето две блага, по-висши от които човек никога не е познавал. И вие можете да ги притежавате, макар и да живеете зад три решетки. Диоген е живял в бъчва, но е бил по-щастлив от всички земни царе.

...........

— Между топлия приветлив кабинет и тая стая няма никаква разлика — каза Андрей Ефимич. — Спокойствието и задоволството на човека не са вън от него, а в него самия.

— Тоест? Как?

 

— Обикновеният човек очаква доброто или лошото от вън, тоест от каляската и от кабинета, а мислещият — от самия себе си.

 .....

 Не. Студът, както и изобщо всяка болка, може да не се усеща. Марк Аврелий казва: „Болката е живата представа за болката. Направи усилие на волята си, за да промениш тая представа, отхвърли я, престани да се оплакваш и болката ще изчезне“. Това е вярно. Мъдрецът или просто мислещият, задълбочен човек се отличава тъкмо по това, че презира страданието; той винаги е доволен и не се чуди на нищо.

 

--

 

 

Ако вниквате по-често, ще разберете колко нищожно е всичко външно, което ни вълнува. Трябва да се стремим към проумяване на живота, а в това проумяване е истинското благо.

 

 

----

 

 

 

      

   Работата не е там, че вие сте страдали, а аз не. Страданието и радостите са преходни; да ги оставим. А работата е там, че ние с вас мислим; ние виждаме един в друг хора, които са способни да мислят и да разсъждават, и това ни прави солидарни, колкото и различни да са възгледите ни. Ако знаехте, приятелю, колко са ми дотегнали общото безумие, бездарността, тъпотата и с каква радост говоря всеки път с вас. Вие сте умен човек и аз ви се наслаждавам.

 

 

Всички заговориха за това, колко отегчително е за един порядъчен човек да живее в тоя град. Нито театър, нито музика, а на последната танцувална вечеринка в клуба имало около двадесет дами и само двама кавалери. Младежта не танцувала, а през цялото време се трупала около бюфета или играела карти. Андрей Ефимич започна бавно и тихо, без да гледа никого, да говори колко тъжно е, колко дълбоко тъжно е, че гражданите хабят жизнената си енергия, сърцето и ума са за карти и клюки и не са способни и не искат да прекарват времето си в интересен разговор и в четене, не искат да се ползват от насладите, които дава умът. Само умът е интересен и забележителен, а всичко друго е дребно и низко.

 

Съвременната справедливост се състои тъкмо в това, че с чинове, ордени и пенсия се награждават не нравствените качества и способностите, а изобщо службата, каквато и да е била тя. Защо тогава само той да правеше изключение?

........

Ако си въобразим, че след милион години край земното кълбо ще прелети в пространството някой дух, той ще види само глина и голи скали. Всичко — и културата, и нравственият закон — ще загине и дори не ще обрасне с репей.

  .............

 

Моята болест е само в това, че за двадесет години намерих в целия град само един умен човек, но и той е луд. Няма никаква болест, а просто съм попаднал в омагьосан кръг, от който няма изход. Все ми е едно, аз съм готов на всичко.

 

.................

 

 

Всичко това е някак чудновато и дори необяснимо на първо време. Андрей Ефимич и сега беше убеден, че между къщата на еснафката Белова и стая №6 няма никаква разлика, че всичко на тоя свят е празна работа и суета на суетите, а все пак ръцете му трепереха, нозете изстиваха и му ставаше страшно от мисълта, че скоро Иван Дмитрич ще се събуди и ще го види по халат. Той стана, разходи се и пак седна.

 

...............

 

 

— Проклет живот! — измърмори той. — И горчивото и обидното е, че този живот ще се свърши не с награда за страданията, не с апотеоз както в опера, а със смърт, ще дойдат слугите и ще те помъкнат мъртъв за ръцете и за краката в зимника. Брр! Но нищо… Затова пък на оня свят ние ще се радваме… Аз ще се явявам тук от оня свят като призрак и ще плаша тия гадове. Ще ги накарам да им побелее косата.

 

 

..............

 

И как да не философства тоя дребосък, ако е незадоволен? За умния, образован, горд, свободолюбив човек, който е подобие божие, няма друг изход, освен да стане прост лекар в някое нечисто, глупаво градче и цял живот вендузи, пияници, синапи. Шарлатанство, ограниченост, пошлост! О, Боже мой!

................

 

Слаби сме ние, драги… Аз бях равнодушен, разсъждавах бодро и здраво, а щом животът ме докосна грубо, веднага паднах духом… прострация… Слаби сме, негодни сме… И вие също, драги мой. Вие сте умен, благороден, всмукали сте с майчиното мляко великодушни пориви, но щом сте стъпили в живота, уморили сте се и сте се разболели… Слаби, слаби!

 

..................

 

От болка захапа възглавницата и стисна зъби и изведнъж в главата му сред хаоса ясно се мярна страшната, непоносима мисъл, че точно такава болка са били принудени да изпитват години наред, ден след ден тия хора, които сега при лунната светлина изглеждаха като черни сенки. Как така се случи повече от двадесет години той да не знаеше и да не искаше да знае това? Той не е знаел, не е имал представа за болката, значи не е виновен, но съвестта, също така непримирима и груба като Никита, го накара да се смрази от тила до петите.

Тук цялата творба : https://chitanka.info/text/11145/18#textstart
 

image

Пролетта дойде тази сутрин в 6,30 часа. Честита да е! Обичайте и бъдете обичани!

 

 










Гласувай:
26
0



1. distrelets - Честита пролет, . Ати! Ей, така, ...
20.03.2016 15:13
Честита пролет,.Ати!
Ей, така, зареях поглед аз, размислих се...Ех, да можеха всички да се сетят , че сме гости на тази земя! Че всъщност, сме ейййй такива прашинки!
"Хората ще боледуват, ще остаряват и ще умират също така, както и сега. Каквато и великолепна зора да осветява вашия живот, все пак в края на краищата ще ви заковат в ковчега и ще ви хвърлят в трапа."
Дано с новите зелени стръкчета, с новите цветове, да дойде и разумът у хората :))
Щастлива пролет ти пожелавам от сърце!
цитирай
2. tota - Честита пролет, . Ати! Ей, така, ...
20.03.2016 15:39
distrelets написа:
Честита пролет,.Ати!
Ей, така, зареях поглед аз, размислих се...Ех, да можеха всички да се сетят , че сме гости на тази земя! Че всъщност, сме ейййй такива прашинки!
"Хората ще боледуват, ще остаряват и ще умират също така, както и сега. Каквато и великолепна зора да осветява вашия живот, все пак в края на краищата ще ви заковат в ковчега и ще ви хвърлят в трапа."
Дано с новите зелени стръкчета, с новите цветове, да дойде и разумът у хората :))
Щастлива пролет ти пожелавам от сърце!


Благодаря, Диди! Здраве и ведро, пролетно настроение и за теб!
Тук всичко от Антон Павлович Чехов https://chitanka/person/anton-pavlovich-chehov
цитирай
3. hel - Честита пролет! Да се радваме на ...
20.03.2016 23:02
Честита пролет! Да се радваме на земните красоти, докато сме тук!
цитирай
4. donchevav - Честита Първа пролет, мила Ати! ...
20.03.2016 23:40
Честита Първа пролет, мила Ати!
Животът се движи по своите неумолими закони - природни и обществени - и на нас, малките прашинки в този бесен кръговрат, не ни остава нищо друго освен да се позоваваме на своя ум, на духовното си безсмъртие, на вярата си в оня друг свят, в който ще бъдем господари на съдбата си и от който ще можем да надничаме радостно и да се пулим стряскащо на нещастните живи. Каква ирония, колко суета!
Харесвам Чехов заради болката по малкия човек, за когото не открива подобаващо място в този свят, затова пък често му подарява възможността да се пресели там, в по-щастливия свят на отвъдното, където единствено може да намери социална и човешка справедливост.
Благодаря за интересния избор!
Весели пролетни дни – с много слънце и поводи за радостни усмивки!

цитирай
5. tota - Честита пролет! Да се радваме на ...
21.03.2016 00:19
hel написа:
Честита пролет! Да се радваме на земните красоти, докато сме тук!


Благодаря, Ели! Много път трябва да извървим за да стигнем до тези прозрения, че сме гости тук и все някога трябва да си тръгнем от тук. Прозирайки смисъла на живота трябва да благодарим всеки ден за срещата ни със Слънцето и да се радваме на земните красоти!
Пролетно настроение ти желая!
цитирай
6. dalida - Как човек да проумее че:
21.03.2016 14:11
природата, почвата ражда тази прекрасна красота - цветята. Всеки цвят се ражда като пъпка,после разцъфва като цвят,после изсъхва и накрая пак пада там от където се е родил. Това е живота!

Честита пролет момиче!
Радвай се на слънцето. Радвай се на цветята. Радвай се на живота! Той е най-големия подарък!
цитирай
7. tota - Честита Първа пролет, мила Ати! ...
22.03.2016 10:42
donchevav написа:
Честита Първа пролет, мила Ати!
Животът се движи по своите неумолими закони - природни и обществени - и на нас, малките прашинки в този бесен кръговрат, не ни остава нищо друго освен да се позоваваме на своя ум, на духовното си безсмъртие, на вярата си в оня друг свят, в който ще бъдем господари на съдбата си и от който ще можем да надничаме радостно и да се пулим стряскащо на нещастните живи. Каква ирония, колко суета!
Харесвам Чехов заради болката по малкия човек, за когото не открива подобаващо място в този свят, затова пък често му подарява възможността да се пресели там, в по-щастливия свят на отвъдното, където единствено може да намери социална и човешка справедливост.
Благодаря за интересния избор!
Весели пролетни дни – с много слънце и поводи за радостни усмивки!


Благодаря, Вени, за пожеланията и за мислите, които сподели с нас. Твоят верен поглед винаги се откроява. Животът ни е даден и трябва де се живее, въпреки това, което ни налага. И самият Чехов, го е казал "Аз въобще не искам от мен да произлезе нещо особено или да създам нещо велико, но просто ми се иска да живея, да мечтая, да се надявам, да успявам навсякъде... Животът е кратък и трябва да го живеем по-добре." Затова е и болката му по малкия човек, защото е прозирал истината, че ние човеците имаме еднакви желания и стремежи, но обстоятелствата ни правят различни.
Пролетно настроение и от мен, Вени!
цитирай
8. tota - природата, почвата ражда тази п...
22.03.2016 11:12
dalida написа:
природата, почвата ражда тази прекрасна красота - цветята. Всеки цвят се ражда като пъпка,после разцъфва като цвят,после изсъхва и накрая пак пада там от където се е родил. Това е живота!

Честита пролет момиче!
Радвай се на слънцето. Радвай се на цветята. Радвай се на живота! Той е най-големия подарък!

Да, Тони, как да проумее, когато го възприема като даденост или не забелязва, налегнат от мисъл и грижи за оцеляването си. Това е животът, - "бесен кръговрат". Затова трябва да се радваме на всеки лъч светлина, на всяка глътка въздух и живеем в хармония.
Честита пролет, Тони! Желая ти пролетни мигове, изпълнени с радост!
цитирай
9. stela50 - Поздрави, мила Ати... прекрасен постинг !
08.04.2016 08:08
А Чехов винаги мога да чета и винаги откривам
в творбите нещо вълнуващо и силно...
Щастлив април, приятелко !
цитирай
10. tota - А Чехов винаги мога да чета и винаги ...
28.11.2016 18:12
stela50 написа:
А Чехов винаги мога да чета и винаги откривам
в творбите нещо вълнуващо и силно...
Щастлив април, приятелко !

Мила, Танечка, има автори, които винаги си заслужава да бъдат препрочитани. Чехов е един от тях. Поздрави!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tota
Категория: Лични дневници
Прочетен: 9666328
Постинги: 1237
Коментари: 16533
Гласове: 63362
Архив
Календар
«  Ноември, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30