Филцмоос, Австрия

           През  месец август по покана на мои приятели имах възможността да прекарам заедно с тях една седмица във Филцмоос (1056 м).  Село в Алпите, разположено в района Санкт Йохан им Понгау на провинция Залцбург, Австрия,  изключително подходящо за бягство от градския шум в търсене на планинско спокойствие. Гледките, които предлага, често изглеждат като извадени от картичка, на която е вдъхнат живот чрез групите туристи, посещаващи Филцмос целогодишно, независимо от сезона. Освен живописните пейзажи, селото притежава жив младежки дух и необикновена динамика, което го прави „must-see“ локация за всеки запален турист. През лятото походите, плуването, карането на планински колела, стрелбата с лък, конната езда и риболовът са само част от активностите, които може да  бъдат открити  във Филцмос, а през зимата, казват, че там  е рай за любителите на снежните спортове.

           В селото пристигнахме в ранния следобед на 20 август. Настанихме се в една от трите къщи на собствениците на хотел „Алпина”. Това е в самия център на селото, през който минава и реката.

Хотел "Алпина"

Къщата в двора, в която отседнахме

        След като се настанихме, заедно с Надето се отправихме към туристическия център. Взехме проспекти с карта на туристическите маршрути, за културните прояви и исторически забележителности, за  местата,  от които можеш да си закупиш биопродукти. Освен добре представената информация за селото, като туристическа дестинация,  най – напред  доловихме  свежия планински въздух.  Очите ни  бяха грабнати от чистотата и реда навсякъде и красивите къщи опасани с цветя не само на балконите, а  и в градинките в дворовете, оградени с малки огради.  Накъдето и да се обърнеш - цветя , цветя и само цветя,  дори пред  пътните знаци и указателните табели. И зелено, до където ти видят очите. А уж е август?

           Вметвам така обкичени с цветя тераси, предимно с мушкато съм виждала в селата Бели искър, Говедарци, Маджаре и Мала църква на път към хижа "Вада".
          Разходихме се из центъра, отидохме и до църковния храм, с интересна архитектура,  с добре поддържан двор и гробищен парк в него. 

Църквата, снимана от високо

            В следващите дни, Надето избираше маршрутите и ние я следвахме. Това бяха Моосалм (1334 м), Хофалм ( 1330 м), Бахлалм(1490 м), Зюлценалм (1612 м), Швайгалм(1350 м).  Последният ден повторих сама маршрута от първия ден - Моосалм.

      През другото време вървях до определено място, защото
нямам опит като турист. Нищо, че съм била на Черни връх (Витоша), връх Богдан (Средна гора), връх Тодорка (Пирин), връх Снежанка и Рожен (Родопите), Рилските езера и  на други места в Родопите и Стара планина.  Това основно е било през ученическите и студентските  ми години и  малко  по - късно. От далечната 2004 година насам имам епизодични отивания на хижа „Здравец” и екскурзии, на които също се е налагало изкачване. Не можех да се сравнявам с домакините, които всеки месец  най – малко седмица летуват на различни места в  Алпите.  За мен ходенето по различните маршрути беше изпитание, но проявих воля и мисля, че успях да се справя, съобразно възможностите си. Изминах 58 км и 1250 м височинни.  Съобразявах се не само с възможностите си,  а така също и с домакините. В никакъв случай не биваше да им преча да преживеят удовлетворението от изкачването на височините и постигнат целите си. Те съответно продължаваха нагоре, а аз се прибирах сама. Раздялата с тях и връщането сама  пораждаше  у мен неприятни чувства. Не познавах обстоятелствата, тревожех се да не объркам маршрута. Постепенно се адаптирах и добре, че имам добра зрителна памет. Освен маркировката търсех и забележителностите, които са ме впечатлили при изкачването.  По пътя обратно ме връхлитаха различни мисли, достигаше до мен и тъгата по България, близките ми хора и приятели. И се питах - навред около теб красота за очите, а тъга пронизва душата ти? Защо? Защо допускаш това?

           Последният ден в рамките на един час бях горе на Моосалм.  Останах там повече от час.  Пред очите ми от високото се откриваше  една прекрасна панорамна гледка, от която не откъсваш очи. Не можеш да се нагледаш на творенията на Природата. И туристи от всички възрасти покрай мен, които също се любуваха на красотата и споделяха миговете на отдих по различен начин. Възрастни двойки вървяха, държейки се за ръце. Друга двойка, почти на моите години, след като се отдалечиха, жената, ей така, изведнъж спря мъжа и го целуна. Майки с деца, бащи  с деца, вървят и разговарят. Децата ту избързват  или изостават. Радват се на всичко, което е около тях. Живот....красиво е, когато виждаш, че доброто и любовта витаят навсякъде покрай теб. 

            

             

           Писах дълго, но не това исках да споделя с Вас. По скоро всичко, което видях като подреденост, като организация чрез добре маркираните маршрути, обозначени с табелки навсякъде, с пейки на определени места за почивка  със знака на туристическото дружество в населеното място. Чистотата, спокойствието,  реда,  поздрава / интересно е това, че при среща с  млади хора поздравът отсъстваше/, но най вече селскостопанската дейност и животновъдството, които стопаните, собственици на земята развиват. Там не видях  нито една педя необработена земя. В далечината  се виждаше коситбата на сеното и балите натрупани в единия край на ливадата. Кравите напасали се вече, често виждахме да преживят под някоя сянка. Вървях, гледах, правех сравнение с нашата действителност, с разсипаното селско стопанство, с обезлюдените села,  необработените парчета земя. Стягаше ме гърлото от въпросите, на които търсех отговор. Та ние всичко си имаме, защо се оставяме други да се разпореждат със съдбата ни? Защо една шепа хора узурпирали властта са слепи за съдбата на Родината ни? Уж сме в Европа, а се оказва, че не сме? Какво от това, че можем да пътуваме без предизвестия?  Та ние сме толкова бедни, че пътуването е  невъзможно за повечето хора.  Докато не заработи икономиката ни, докато не възстановим отраслите на стопанството ни, за България и българите няма изход от капана, в който сме поставени между Изтока и Запада и докато нашите политици  се надпреварват на чия чужда кола да ни направят катраник?
            Филцмоос , заслужава да се види, но него го има и тук в нашите планини, стига да я има волята и старанието да направим България европейска страна, разбира се не само географски. Тя си е там.
***

   

          Благодаря на моите приятели, за възможността  да посетя това прекрасно място и докосна до красотата на Природата и сътвореното от   ръцете на хората там.

 Ати Милуш - тота
   

Погледнах го и на сателитната карта на Гугъл, а и от снимката тук, но не се виждат огради с колове и надписи „ Частна собственост” ..що за народ са, при нас се почва от оградите и най-хубавите места стават недостъпни за простосмъртните.

Да, и това впечатлява, ниските оградки или само въжета, които очертават дворове, ливади. Друга култура, други традиции, други хора. Не смятам, че и там няма зрънца. Има, и ние се убедихме донякъде чрез поведението на собственичката и на този от когото моите приятели купиха риба. Има хитринки, като навсякъде в бизнеса на туристическия бранш. Но това не променя като цяло впечатлението, което оставя Природата сред летуващите. Тя е величествена и човек не може да остане безразличен към нея. С риск да се повторя, мисля, че е дошло времето, човекът да се завърне към естествената си среда. С това трябва да започва обучението в училище - формиране на обич към заобикалящия ни свят и преклонение към майката Природа. Ние сме част от цялото. Без нея сме за никъде.

Прочетох с интерес! И описанията, и богатите преживявания, и малко тъжните и горчиви размисли за съдбата на родината - всичко ми хареса! Благодаря ти, Ати!
Имам близки в Марибор и в Грац. Разказват, че и от едната, и от другата страна на австрийската граница е едно и също: чистота, подреденост, красота. В същото време, като ги заведем на Балкана, в Хисаря или в Несебър, не спират да възклицават, че такова нещо по света няма. И стигаме пак до оная болка и недоумение, които ти така хубаво си изразила: какво се случи, как стана и можем ли пак да си върнем онази подреденост, чистота, красота, заради които заслужено наричаха родината ни Розова градина?
Поздрави, скъпа Ати! Хубава неделя!

Благодаря Вени за коментара, който си оставила. Той потвърждава всичко, което сетивата ми са доловили на това красиво, но същевременно чуждо място. Красотата е измамна, защото радва очите, но сърцето е винаги е там, в родното място. Припомням си думите на моя учителка, която се омъжи далече, на хубаво място, попадна и у добри хора, а когато си дойдеше на гости все повтаряше: "Тук и колибка да е, но тук да е била! " Очите търсят картините от детството, а в сърцето натежава тъгата и с годините този товар става все по - тежък.
За това се питах, защо и ние да не сме такива, като онези хора там, които са подредили по - този начин живота си. И са направили бизнес. Какво ни пречи?
Хубав ден и на теб, Вени!

Споделям мислите ти. Колкото да е хубавао красиво, подредено, но чуждото си остава чуждо. Човек не престава да си мисли за България и за своето Малко Отечество - родния кът. Но е добре да видим и сравним. И да се поучим.

Хубаво е, когато очите на човек се наситят с красота, хармония,
спокойствие, с нови срещи и преживявания, където и да се намира по света...
Разбирам и болката ти... да... стойностите са определящи... отношението
между хората и към природата, желанието да се създават блага, да се живее
в мир и добро... и още... Благодаря ти за чудесния пътепис и музикален фон.
Прегръдки !

Благодаря, Танечка! Чувствата, които те владеят на такова място трудно могат да се пресъздадат. Те бушуват вътре в душата ти и се преливат от преклонение към Природата и красотата, сътворена от ръцете на хората до болката, която носиш в себе си по родното, през което сякаш смерч е преминал. Имах възможност това лято, малко преди да замина да видя разрухата, там на нашето място. Там, където кипеше живот, сега сякаш всичко е спряло....Във Филцмос, се наслаждавах и на ромона на водата...реката минаваше покарай прозореца и всяка вечер заспивах с мислите за отминалото време и преживяното покрай една друга река. Реката от моето детство. Прегръдка и от мен, Танечка!

Аз също посетих Австрия, пътуването ни финансира малката ни дъщеря. Още не съм публикувал снмимките в блога си, те са прекрасни. Целта бе да се запознаем с музеите на големи музиканти, творили във Виена, пътувахме и доста из Австрия. Планините им са по-красиви от нашите в алпийски аспект, но като цяло България не отстъпва по красота на Австрия. Най-тежко ми беше когато виждах, че там няма кътче от природата, оставено без грижи, във всяко градче работеха предприятия, във всеки град имаше заводи. Австрия си произвежда всичко необходимо дори по линията на селското стопанство, макар природните условия там да са много по-сурови от нашите. Причината е, че там не е имало сталинска колективизация, национализация, избиване на интелегинцията. Сталин се опита да задържи в окупация част от Авсрия, но американците набързо го изгонха от там. От Австрия идиотите откъснаха Южен Тирол /днес Алто Адидже/, но при сегашните условия на ЕС австрийците от Южен Тирол само по документи са италианци.
За да остави това огромно културно наследство Австрия, за да положат началота на разгрома на Османската империя, причаната е в самите хора.
Две особености ще подчертая. Ако Австрия нямаше Божия подарък Моцарт, тя нямаше да бъде това, което е. Милиони туристи точно заради Моцарт посещават Австрия всяка година и това е превърнато в индустрия, която работи за страната, според мен пълен кич. Има дори бомбони, наречени Моцартови топки.
Втората особеност е сравнението на Германия и Австрия. Това е все едно да се сравни България с Македония. Австрийците винаги са искали да са една държава с Германия, това е тяхното болно място. Поради този факт те са ообидени на Европа, както и поради откъсването на част от територията им.
С пожелание за повече пътувания!

Всички,по-горе,които се тюхкате за положението в България сте директно и индиректно виновни за състоянието и.Смешно или по-скоро трагично е ,че не я виждате в себе си.

Благодаря Коста за пожеланията! Хубаво е човек да пътува, стига да има възможности. Прекъсването, което се получи при мене имаше основателни причини - болест в семейството, а после борба за оцеляване. Но не това е важно в случая, а поуката, които можем да направим и променим обстоятелствата при които живеем. Превратностите в исторически план за страната ни са големи, последиците също. При нас с лека ръка се пренебрегна най - ценното, което може да има една държава - човешкия фактор. След промените, вместо осмисляне на всичко и запазване на това, което може да държи икономиката ни се предприе най - крайното действие - да се разруши всичко, за да се обогатят овластените хора. Жесток преход на трансформация на собствеността с трудно поправими последици. До кога и до къде ще е така не зная?

Може и така да е, Поничка. Всеки има право на свое виждане и гледна точка. Зная само едно, че малката държава винаги попада в сферата на чуждо влияние и не може да избира своя път. Макар да смятам, че ако политиците ни са държавници, процесите щяха да протекат по - друг начин. Колкото до вината ни - вероятно тя се свежда до загубата на близките ни хора, до разпада на семейства, до виждане на децата и внуците по скайпа, до спиране на професионалния ни път и т. н. Всички превратности от такова естество понасят хората, не овластените. Те направляват процесите и разделяйки и противопоставяйки ги, постигат целите си. За кой ли път в името на демокрацията, бяха подведени хората да ги следват. Но има предел. Народът го нарича - Видовден!

Чудесна Алпийска приказка!
Тя трябва да се види!
Но ти си успяла да я разкажеш!

Хубав ден!

Благодаря, Иване! Да, наистина е чудесна. Само дето не се получава да кача снимки от това прекрасно място. Не зная защо. На страницата във фейсбук се получи, тук - не.
Тогава приказката щеше да бъде още по - хубава.
Хубав ден и на теб!

че и ние заедно с теб се докоснахме до тази красота
на Природата и сътвореното от хората в това прекрасно кътче
от земята...

Приятно ми е, че беше тук с нас мила Мариники! Пропуснах да споделя за топфен щрудела с невероятен вкус. Това е щрудел с плънка от извара и яйца и с ванилова заливка, който консумирахме в заведение в Мълчаливото стопанство (Швайгалм(1350 м)) Цялото семейство е ангажирано да посреща туристите в стопанството, включително и децата.
Хубава вечер, Мариники! Очаквам с нетърпение да чета при теб твоите нежни стихове и послушам музиката, която докосва най - нежните струни на душата.
Наистина прекрасно кътче е Филцмос. То едно от приказните села на Европа.

Четох и си мислех ,как може да се живее и как не го правим поне толкова години колкото помня..............!

Мила Иля, много точно си доловила това, което не правим за себе си. А, всичко е около нас, дори и не така подредено навсякъде.
Хубав празничен ден ти пожелавам!

По повод публикувания постинг Филцмоос, Австрия
ОБИЧАМ БЪЛГАРИЯ !
Мила Ати, България и българското винаги ще ни вълнуват, защото сме българи. Притеснителното е, че го споменаваме обикновено с болка, наместо с удовлетворение, защото радостта е малко.
Ние, съвременниците, неволно преминали през някорко епохи, носим усещането, че се придвижваме през ледени блокове. Осъзнали сме това, което децата още не знаят, че е огромна отговорност да си жив и да си щастлив. Защото всяко усилие да просъществуваш с достойнство ти коства и частица живот. Гордостта да си в България е отровена, а радостта е разпиляна и крехка.
Ние, българите, потомци на велик народ, днес сме уморени и уплашени. Движим се в тъй нареченото си ежедневие като въртолетчетата на духнато глухарче. Но глухи ли сме наистина или само летаргично се представяме за такива?
Мене ме боли, че НАВЪН, в развита Европа, е друго. Понякога ми се струва, че усилията ми да съм горда потомка са обезценени. Общият патос е заглушен, а малцината единици, които още имат дързостта да противоустоят, крещят с половин глас. Защото все по- малко ги чуват и защото сами понякога дори не искат да се чуят...
Но толкова за песимизма!
Не искам да е така и няма да се примиря с това. Защото, въпреки всичко, АЗ ОБИЧАМ БЪЛГАРИЯ! Тя е моята родина, моят свят, моят Космос. Тук съм се родила и тук съм избрала да умра. Не копнея за чужбини, а за българските върхове, които сама ще изкатеря. Обичам да говоря на родния си език и се опивам от дълбоката му звучност и многоцветие. Когато мечтая, си представям тучни пасища и ниви с висока ръж и усмихнати слънчогледи. Обичам редките бъргарски вина и вкусни български гозби. Краката ми копнеят да флиртуват с вълните от родното Черноморие, а не това на Гърция или Турция. Слава Богу, че сме с природа на един разкрач от големите градове и с цели граници от море и река. Скоро ме попитаха колко са на брой планините ни и не можах да отговоря. Защото са много, дори прекалено, за малката ни територия.
Всички поети и мислители са търсели лоното на природата, за да намерят себе си. Хубаво е, че, за да го направя, не е необходимо да пресичам границите. Като в шепа У ДОМА са сбрани всички божии чудеса и може би затова сме поставени на изпитание, за да се разбере дали ги заслужаваме.
Така че, приятелко, всичко, което си видяла и осъзнала във Филцмоос, Австрия, си е така . Но и не съвсем! Нека да им е хубаво, широко и високо, чисто и подредено като от реклама. Ти сама казваш, че им липсва широтата на нашата душа. И сякаш дочувам Алеко: "У-у-у... Студено!"
Пожелавам ти да отидеш пак, но този път с албум от прекрасни гледки, които ще си заснела тук, в България. Ще разлистваш албумите и ще им разказваш какво си почувствала и колко неща те са пропуснали, избирайки да напуснат родината. Ще извисиш патриотичен дух, а Бог ще те гледа отвисоко с любов. И ще осъзнаеш, че познаваш обичта, както и гордостта. Защото те са нещото, което никой не може да ти отнеме. Защото сами избираме колко дълбок съд да бъдем и с колко милосърдие да изпълним душата си.
Вдигни глава, гордо момиче, и нека чрез смеха и жизнерадостта ти да бъде чута България. Нансякъде по света! Защото, докато е жива вярата, ще се държи ръка за ръка и с надеждата; и с любовта. Усещането за виталност, съчетано с твърдост на характера и гордо устремения човешки дух са наш, български приоритет, който ще ни спасява и занапред.
Нека да е хубаво НАВЪН, но У ДОМА е прекрасно. Не го забравяй и бъди щастлива!
Спаска Попова