Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.01 12:43 - Нуждаем се периодично от "сръчкване"
Автор: tota Категория: Лични дневници   
Прочетен: 380 Коментари: 1 Гласове:
13


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                  Нуждаем се периодично от "сръчкване"
Лука Станчев
1 януари 2016 г.  · В тихата Рождествена нощ Дядо Коледа бе оставил под елхата една дебела книга с пожелание да я чета през Новата 2016 година. И аз,както добрите деца, веднага изпълних това пожелание. Става въпрос за един сериозен научен труд на един турски професор от нивото на Хънтингтън и Фукуяма,за дълбокото стратегическо изследване, за обемистата книга от 671 стр.-"Стратегическа дълбочина" на Ахмед Давутоглу, написана през 2001 година, преведена и издадена от издателство "Изток-Запад" в навечерието Новата 2016 година. Похвална е тази инициатива, преди да има преводи на английски, френски и немски, защото Западна Европа и САЩ са далече от Турция, а България .....Тя е един от най-близките съседи на държавата, чиято история, култура, стратегия и пр.се анализират от "камбанарията" на една нова Турция, от погледа на нео-османизма.Защото автора на стратегическата дълбочина не само е авторитетен академичен учен, а е и настоящия Министър Председател на държавата, чиято история, култура ,стратегия основно и задълбочено се анализира. Защото 15 години след написването на теорията, днес можем да видим някои реализации на тази стратегия. В книгата се анализира стратегическата картина без тя да се влияе от подвижни изображения. Изображенията са заснети в различни периоди-преобладава Османския период от Златния 16 и 17 век на османците до времето на Абдул Хамид II, до времето на "Единение и прогрес", I-та световна война, Републиката, II-та световна война, Студената война и След нея.Разработена е перспектива за развитие и нейната посока, както и прехода към практически действия. Анализират се икономическите и политическите интереси стоящи пред Турция на фона на идващите от историята културни аспекти и тяхното социално и психологическо отражение. Прави се анализ на твърдението "Турция е съвременна еднонационална държава появила се на сцената през ХХ век" и то се свързва с Османската държава. На фона на "историческата дълбочина" се изследва основно и задълбочено "стратегическата дълбочина".В търсене на нови пространства се коментира "изоставянето на уседналата юридическа граница и стремежа да се очертаят нови предни линии и хоризонти". Твърди се че,"Османското историческо наследство е постоянна величина и сега се дава възможност на Турция да се ориентира по-активно на Балканите и Кавказ". Подчертава се, че "днес наследството дава възможност Турция да се обърне към геополитическите и гео-културни отговорности" че," младата, динамична структура на населението е важен източник за мощ ,особено в отношенията с Европейския съюз". Говори се за "културната единтичност и за създадения от движещите се сили Османски ред и обърнатата към миналото представа за древност и ориентираната към бъдещето идея за Вечна държава, която изпълва със съдържание стратегическия светоглед". Говори се за "османо-турско стратегическо съзнание, за обновяване на националната единтичност". Подробно се разглеждат "компонентите на мощта на Турция и националната система за отбрана" като се подчертава че,"тя- Турция е изградена на историческите и геополитическите основи на Османската държава и не може да се говори за отбрана единствено само в собствените си граници"( днес това се демонстрира в Ирак и Сирия, показа се в Кипър, а какво следва- само Аллах знае). Автора говори за България ,Гърция, Босна, Сърбия, Косово, Македония за геостратегически направления "Драва-Сава", "Морава-Вардар",за самолетите, които имат ограничени възможности за далечни полети и не могат да оперират над Босна, за "военните отговорности произтичащи от Османското наследство". Коментира се стратегическото изоставане и причините за това. Говори за Близкия изток и Арабския свят, Северна Африка, Кавказ и Балканите като анализира "премахването на влиянието на османското историческо наследство и ислямската култура най-вече в България и Гърция". Твърди се че," с изоставянето на Балканите не е направено достатъчно за оцеляването в културен и исторически аспект на компонентите на Османското наследство".Тук индиректно се търси вина в светски характер на турската политика, като се коментира"безучастното отношение към разтурянето на религиозните институции, които са последна опора на остатъчната османска култура в България.....като негативните бяха осъзнати след акцията за пълна асимилация по времето на Живков". И продължавам с цитатите "Турция вече е принудена да разработи алтернативни междинни политики, които да заместят изселническата политика". и "Подържаноста на жизнеността на османско-ислямската култура заема централно място в тези междинни политики". В книгата смущава фактът, че непрекъснато се говори за мюсюлмани -алжирски, албански, славяно-говорещи, арабски, и др. докато определението турци се среща доста рядко. Това се констатира и при името на Кемал Ататюрк. Бащата на съвременна Турция се споменава само 3 пъти в 671 страници!Не се ли търси нео-халифат на базата на османско-ислямското наследство?( а в Османската империя има и християни-гърци, арменци, българи, сърби, които образуват гръбнака на османската интелигенция). През 2000 година организирахме в Пловдив много успешна световна конференция на византинистите на тема "Културното наследство на Византия и Балканите" и показахме че, това наследство не принадлежи само на Гърция.Тогава,поради ред причини, не успяхме да организираме подобна среща с османистите.Дали не е добре да я релизираме сега, за да се видят различните ,неангажирани, виждания на учените османисти? Давутоглу говори директно за"укрепване на независимата държавност на двата основни компонента свързани с османското наследство-босняците и албанците-засилване на общите исторически обусловени културни връзки на Турция с тези нейни естествени съюзници". На фона на "мъчителните спомени от трагедията в Балканските войни" "отбраната не трябва да зависи от войските в Източна Тракия", "а от активното използване във военен аспект на трансграничните сфери на влияние ,които ще бъдат създадени на Балканите" защото "отбраната на Източна Тракия и Истанбул започва от Адриатика, Босна и Херцеговина"! "След заличаване на Османската държава от картата на Европа с изключение на Източна Тракия, след Първата световна война, когато заличаването е окончателно, Давудоглу поставя въпроса. "Още ли продължава заличаването на Османската държава?" Говори ,че "мюсюлманските малцинства, останали в наследство от Османската държава са фундамент за политическо влияние на Турция на Балканите". "Сега се вижда че, на Балканите, Турция разполага с големи възможности обусловени от историческите наслоявания в рамките на османското наследство." Коментира че, за "общо наследство в естествен съюз на първо място са Босна и Албания, естествен съюзник на Турция, където мюсюлманите са мнозинство". Гърция и Сърбия не са перспективни, докато България... тя е запазила значително мюсюлманско малцинство. Интересно е мнението му за "отношенията с Гърция-прилича на тренировка на борец тежка категория с борец от лека категория и създава ситуация, в която Турция не може да използва реалния си потенциал....." "Турските и мюсюлманските малцинства в България, Гърция, Македония, Санджак, Косово и Румъния са елемент на балканската политика на Турция." "Трябва да се положат усилия зоната за сигурност създадена в Източна Тракия да бъде изместена на запад." "Задължително е да се разтворят защитни чадъри в региона.....да се гарантира стабилност в Албания, Босна, Македония." В обемистата книга се коментират вижданията на автора за нео-османизма.Разгледани са обстойно в теоретична рамка ешелонирана стратегия за Близкия Изток, Кавказ, Черно море, Източното Средиземноморие, Персийския залив, Каспийско море. Обсъждат се морската стратегия на Турция, тази за Европа, Северна Африка, Южна Азия, Централна и източна Азия .....НАТО, Европейския съюз Ислямска конференция, ОССЕ, Черноморското сътрудничество, Г20, ......Особени са акцентите за Сирия, Ирак, Близкия Изток, за Русия, Кавказ, за Израел, за Иран, за Кюрдския въпрос.... Прочитането и осмислянето на "Стратегическа дълбочина" на проф. Ахмет Давутоглу-Министър Председателят на Турция,изисква време и спокойствие. Това е причината да се спра, макар и накратко, само на Балканите. Лично аз избягвах да чета вечер защото, дълго време след това, не можех да заспя. В деня на моята 80-годишнина бих си позволил да препоръчам на българските политици, политолози, коментатори...., на някои силно ангажирани журналисти, пък и не само те, да четат и препрочитат тази книга. Аз- приятелят на Турция, емоционално свързан с нея, не видях, в тези 671 страници, моята Турция -Турцията на Ататюрк! Това почувствах и го написах!  2.януари.2016г. Лука Станчев
image

Тази книга  трябва периодично да се чете и препрочита - това ни препоръчва покойният вече Лука Станчев











Гласувай:
13
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. shveik5 - Мисля, че от една страна Турция винаги ще възражда
03.01 00:59
стари имперски амбиции, от друга имаме и не малко Николай Малиновци, които да работят за другата империя още по-свободно и необезпокоявани. Така, че един в блога го беше казал много хубаво – Българската орис наверно е или вилает, или губерния!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tota
Категория: Лични дневници
Прочетен: 9763582
Постинги: 1247
Коментари: 16586
Гласове: 63723
Архив
Календар
«  Януари, 2021  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031