Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.01.2021 12:32 - Класно Валери Какачев
Автор: tota Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1418 Коментари: 0 Гласове:
10


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

КЛАСНО

– Колеги, моля ви, помагайте – изплака Минева в офиса.

 – Дъщерята има класно, трябва да реши 12 задачи за трийсет минути.

Всички в офиса се раздвижиха нетърпеливи, взеха химикалки, листове, линии...В това време телефонът на Минева прозвъня и се чу гласът на дъщеря й, която нетърпеливо започна да диктува задачите, а Минева да ги повтаря на висок глас, за да чуват всички:

– Пет осми от една десета...

 Всички съсредоточено записваха, а Минева високо продължаваше да говори:

 – Колеги, тя само няколко ще издиктува, другите ще опита да ги реши сама... Един автобус се движи с шейсет километра, а срещу него лек автомобил тръгва с осемдесет километра в час. След колко време ще се срещнат, ако разстоянието между тях е 160 километра? Това е последната задача – обяви Минева.

 – Колеги, тя има малки пропуски по математика, иначе всички други предмети и вървят в пети клас. Моля ви, помагайте!

Офисът зажужа, сякаш беше космическият център в Хюстън при възникнал проблем. Петрова се провикна:

– Дроби, това са дроби! Ама как се решаваха? Отдавна беше, забравила съм.

– На кръст – обяви работещият пенсионер бай Тачо.

– Нямаше ли нещо като най–малък общ знаменател – подхвърли някой.

– Колеги, моля ви. Времето тече. Онлайн е класното. Ще трябва след минути да изпрати отговорите.

 – Ленче, ти нали си завършила математическа гимназия ? – каза Денчева и всички насочиха погледи към Ленчето, която се изчерви и отвърна:

– Математическа, ама бях с профил биология и химия. Щях да кандидатствам фармация. Бай Тачо показа бял лист, на кой-то беше начертал пътя и двете превозни средства, но не знаеше как да изрази начертаното.

 – Да използваме Х – предложи Петрова. Невена беше затворила очи и се опитваше да си представи пет осми от една десета, но не се получаваше, само усещаше как я наляга дрямка.

– Край! Времето изтече! – обяви Минева, захлупи се на бюрото и заплака. В офиса настъпи тъжна тишина. Само Ленчето се огледа наоколо и заяви:

– Ние, дето сме ги учили тези неща с ходене на училище, нищо не знаем, представяме си тези деца с тяхното онлайн обучение докъде ще я докарат.

– Нищото си е все нищо – каза Петрова, но не се разбра това математическо или философско заключение беше.

Валери КАКАЧЕВ

file:///C:/Users/User/AppData/Local/Temp/Starshel_2021_04.pdf

 










Гласувай:
11



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tota
Категория: Лични дневници
Прочетен: 12211357
Постинги: 1347
Коментари: 16857
Гласове: 70762
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930