2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
ОТ АДРИАН НИКОЛОВ 2020: ОТВЪТРЕ И ОТВЪД
Държавата навлезе още по-смело в икономиката през 2020 г. Дългосрочно тази структура ще се срути, но междувременно може да нанесе големи щети
„Държавният капитализъм“ е чиста форма дървено желязо – оксиморон, чието съществуване не може да продължи дълго, не е в интерес на почти всички замесени и обикновено се сгромолясва с мощен тътен върху главите на архитектите си. Причината за това е проста: за да функционира добре и да създава все повече блага за участниците в него, капитализмът се нуждае от пазар и свободна конкуренция. Държавата прави обратното – изтласква всички останали играчи, създава монополи и нарушава естествените принципи на свободна размяна. Именно това вътрешно напрежение обрича на провал, поне в средносрочен план, опитите за централизация и агресивна държавна намеса в различни сектори в България. Този провал обаче може да дойде и след плащането на сметката от страна на данъкоплатците. За работещи примери на оксиморонния държавен капитализъм в наши дни често се сочат Китай, Турция, Русия, или в европейски контекст – Унгария в хода на дългогодишното управление на Виктор Орбан.
Пораждането на такъв режим се случва най-често по два начина – твърд авторитаризъм решава да се възползва от възможностите, които предоставя пазарната система, или пък либерална демокрация поема юздите на собствената си икономика в отговор на реална или илюзорна заплаха. Във втория случай това е форма на обратен преход – свикнали сме да мислим за преходите като за преминаване от планова към пазарна икономика, но в случая процесът се обръща и държавата си връща това, което само преди десетилетия с нежелание е оставила на пазара.
Това, което имаме като държавен капитализъм Тук, разбира се, идва и въпросът дали и в България се наблюдава развитие на модел на държавен капитализъм. Поредица от събития, случили се през последните няколко години, дават всички основания да се стигне до този извод:
• В хода на водната криза в Перник (и съпътстващите я събития в същия сектор в Североизтока) на преден план излязоха проблемите на местните ВиК дружества. Решението на проблема дойде под формата на създаването на централен холдинг, който да се занимава с управлението на водния сектор от птичи поглед и да инвестира в инфраструктура вместо отделните дружества.
• След изненадващото откритие, че силната позиция на „Лукойл“ създава сериозни проблеми на пазара на горива, решението беше създаването на държавни бензиностанции, които да подбиват цените на частните вериги – по всяка вероятност със субсидии от държавния бюджет, което поражда огромен брой въпросителни.
• Когато стана ясно, че след разпада на „Лафка“ разпространението на печата е изправено пред затруднения, решението отново дойде с намесата на държавна фирма – този път „Български пощи“, без да е ясно защо това е наложително.
• Аналогично, след изтласкването от пазара на така популярните доскоро лотарийни билети, останалата след тях ниша на хазартния пазар беше бързо запълнена от държавния спортен тотализатор.
• „Насърчителната“ Българска банка за развитие (ББР) от години се ползва за насочване на държавни средства към големи или съмнителни бизнеси, често близки до властта, докато същевременно банката е почти абдикирала от заявените си функции да подпомага среден и малък бизнес. Сходна е и съдбата на немалка част от европейското финансиране, въпреки че там проследяването е по-трудно.
• Често търгове и обществени поръчки се печелят от предизвестени играчи, особено в сферата на големите инфраструктурни проекти. Схемата там е още по-сложна, защото през бюджетни хватки се изпращат милиарди левове без поръчка към държавната „Автомагистрали“, която впоследствие ги разпределя към подизпълнители по свое усмотрение.
• От края на 2019 г. държавната „Информационно обслужване“ по закон отговаря за IT системите в повечето държавни институции, като така на практика се превърна в дигитален еквивалент на „Автомагистрали“. Дори сам по себе си всеки един от тези примери – а списъкът не е напълно изчерпателен – би бил своеобразна червена лампичка за проблем в управлението и надхвърляне на обичайната роля на държавата. Взети заедно обаче, те доста ясно задават тона за подхода към икономиката, към управлението на кризи и към функциите на държавния апарат на последните няколко управления. И със сигурност това пълзящо превземане на различни сектори няма да остане без последствия.
Следва логичният въпрос в какви обстоятелства одържавяването на разни отрасли и дейности би било оправдано. Традиционният отговор гласи, че намесата на държавата на пазара е необходима тогава, когато свободната конкуренция не успява да предостави жизненоважна услуга – например здравеопазване или физическа защита. От гореописаните случаи единствено проблемите с водоснабдяването се доближават до такъв сценарий. В никакъв случай не може да се твърди, че достъпът до лотарийни билети или вестници е жизненоважен, и съответно има нужда държавата да се намеси и да го предостави. При повечето стоки и услуги пазарните провали са именно това – провали на отделни фирми и нищо повече, без социална цена, и намесата на държавата по никакъв начин не е необходима.
С други думи, в случая се преследва друга цел, а именно овладяването с инструментите на държавата на определени отрасли, които са или много доходоносни, или предоставят политически предимства. Приватизация наобратно Стопанската история на прехода е до голяма степен история на приватизацията. От началото на 90-те години, заедно с цивилизационния избор за ориентиране на страната към ЕС и НАТО, вървеше имплицитният избор към раздържавяване. Голяма част от решенията и усилията на първите няколко правителства след 1989 г. и на почти всички след 1997 г. бяха именно в тази насока.
Маршът към одържавяване на редица сектори обаче заплашва вече свършената работа да трябва да се върши пак и поставя под съмнение същия този избор на принадлежност. Намесата на държавата във все повече отрасли не вещае нищо добро за конкуренцията в тях. Причината за това е, че държавата не е честен играч – тъкмо обратното, на нейна страна са всички органи, регулатори, бюджетът. Тя може да ги ползва, за да се наложи в сектора, който си е избрала. При това положение малцина биха искали да се съревновават с нея и вероятността държавата да остане единственият участник в конкретна ниша не е малка. Има и изключения: това едва ли ще се случи в петролния сектор например, но от друга страна, все още не са се появили алтернативни билетчета за търкане. Видно, жертва на това ще бъде най-вече потребителят – когато държавата и единствено държавата предлага дадена стока или услуга, тя е на такава цена и с такова качество, каквото държавата е преценила. Щетите по конкуренцията няма как да оставят общата бизнес среда незасегната. През последните години се наблюдава свиване на инвестиционните потоци. Безогледното нахлуване на държавата там, където не є е работа, представлява допълнителен сериозен повод за тревога и размисъл пред всеки бъдещ инвеститор. Днес целта е разпространението на медиите, но утре може да се окаже, че правителството декларира за национален приоритет и се опитва да сложи ръка на шивашките фабрики. Заради пълната липса на аргументация при действията на държавата и поставянето на сектори като лотариите в графата „от национално значение“ този пример не звучи толкова абсурдно. Не липсват и примери за употреба на съдебната система – в частност прокуратурата – за заграбване на бизнеси. Рисковете от национализация само трупат още негативи в очите на потенциалните инвеститори, независимо дали са външни или местни. Печалбите наши, загубите общи Прехвърлянето на все повече дейности под опеката на държавата създава и риск от социализация на загубите. В нормална пазарна среда фалитът най-често означава, че фалиралият излиза от сектора, в който се е опитал да се бори. При държавните фирми обаче фалитът и постоянната работа на загуби означава единствено, че на данъкоплатеца може да бъде сервирана сметката за лошите мениджърски решения, остарелите бизнес модели и общо безхаберие в управлението им. Ако е необходим пример за това, няма нужда да се търси по-далеч от държавните железници. И докато в случая с железопътната услуга съществува аргумент, че тя работи на загуба, но обслужва слабонаселени места, където частният бизнес не вижда печалба, то същото трудно може да се каже за отраслите, в които днес настъпва държавата. Въпреки това не изглежда невероятен сценарият, в който бюджетът субсидира цените на бензина в държавните бензиностанции, за да могат да се конкурират, а когато неизбежно излязат на загуба, да ги покрие. Всъщност още от първите идеи за държавни бензиностанции правителството говори открито за работа на загуба. Не са без значение и растящите възможности за корупция. В колкото повече дейности е забъркана държавата, толкова повече места за настаняване на добре платени позиции на близки до властта хора, които да вземат гореописаните мениджърски решения. Също толкова са и възможностите за притискане на останалия бизнес за „нерегламентирани плащания“. Това не би било проблем за страна, в която корупцията като цяло не е широкоразпространена, но у нас тя е основен проблем, който се нуждае от спешно разрешаване, а със засилването на икономическата роля на държавата тя единствено има потенциала да расте. Освен добър източник на възможности за корупция, еврофондовете изведоха на преден план и ограниченията на административния капацитет, като често администрациите, особено в местната власт, преследват лесните европари, вместо да се фокусират върху бизнес средата и привличането на трайни инвеститори. Когато на същата тази администрация є се налага да поема и икономически дейности, този избор ще излиза все повече на преден план – дали държавата ще се съсредоточава по-скоро върху „присъщите“ си понастоящем дейности като предоставяне на здравеопазване и образование, вместо върху пазарните си авантюри? Същото важи, разбира се, за ограничените финансови ресурси на държавата. Ако има добра новина, тя е, че моделът на държавен капитализъм не е особено устойчив – повечето експерименти с него довеждат до провал и възстановяване на пазарни отношения с цената на краткосрочно обедняване. В известен смисъл ускоряването на темповете на навлизане на силната държава в икономиката могат да ускорят провала є и съответно да доведат до по-бързото връщане на обичайните пазарни взаимоотношения. Краткосрочно обаче бъдещето не изглежда розово – доколкото апетитът идва с яденето, а българската държава напоследък хапва доста частен бизнес, този процес, изглежда, само ще продължава, а сметката ще се плаща от данъкоплатците.
https://e.pcloud.link/publink/show?code=XZz03kZUfz4kvkL1QXOxNdETOfFr5oeWsS7
Тагове:
"Ситен Дъжд" изпълнява Живка П...
"Земя на номади", изпепеляващи...
"ЕРГЕНЪТ" - ТВ АКАДЕМИЯ ЗА ИНТ...
"Прочетох писмата ти от Пастух
2. Къде отидоха добрите нрави ....
3. Демокрация без правова държава
4. Сайтът на една жена
5. Любими сайтове
6. Времето
7. Петър http://petyr.blogspot.com/2008/04/blog-post_30.html
8. БЪЛГАРСКАТА МЕЧТА
9. Приказки за деца
10. Мила Родино
11. Записки на реформиста
12. История ва България
13. БУКВИТЕ
14. http://photo-forum.net/joro/
15. България
16. информацията е сила
17. 160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХРИСТО БОТЕВ
18. речник - онлайн
19. Атлас на света
20. Един завет
21. бизнес проекти
22. Бележник
23. Сайтът на една друга жена
24. Сайтове - литература, култура
25. Един добър програмист - шахматист -Надникнете
26. Есента е застаряла пролет/стихове за есента/
27. Блогатство.com