От стената на Краси Кумчев За какво им е планът “Кумчев”? Всичко си върви по “план”! С 27% е спаднало производството на домати от открити площи, а при ябълките с 16,5% спрямо миналата година 2020-10-22 . Тази година спадът е с 67%! Простата аритметика показва, че само за две години - 2020 и 2021, спадът в производството на домати от открити площи е 83,5%!!! И ако италианецът Фабрицио, най-големият производител на домати в България спре да произвежда, то българите, които ще ядат домати произведени у нас, ще бъдат само тези, които сами си ги произвеждат. Резултатът - през тази година ВНОСЪТ на ДОМАТИ е по-голям от ВНОСА на БАНАНИ! Това не го чухте в Панорама, нали? Няма да го чуете и от нито един политик, борещ се за вашият глас. Подробности: С 27% е спаднало производството на домати от открити площи, а при ябълките с 16,5% спрямо миналата година 2020-10-22 

Според последните оперативни данни, публикувани в Оперативен анализ за основни земеделски култури (Бюлетин № 42/2020), издаван от МЗХГ, прибраното до момента количество на домати от открити площи - с 26,8% по-малко, а това на пипер от открити площи е близко до миналогодишното. При доматите намаляването на производството се дължи предимно на  значително по-малко засадените площи  - с -17,9% спрямо 2020 г., както и к намален среден добив домати от декар -  с 10,9%, спрямо м. г.

Продукцията от картофи, дини и пъпеши бележи ръст с между 12,5% и 61,2% спрямо същия период на 2019 г. При картофите това се дължи на повишения среден добив, а при дините и пъпешите – основно на по-големия размер засадени и реколтирани площи.

До момента в оранжериите са произведени 38 160 тона домати и 43 230 тона краставици. Добити са 10 776 тона краставици от открити площи (вкл. корнишони) и 14 435 тона зеле. За тези култури липсват данни в анализа  са сравнение с м. г., тъй като те са включени в оперативното наблюдение от 2020 г.

По оперативни данни, към 15 октомври 2020 г. производството на круши и сливи е съответно с 25,4% и 42,4% над отчетеното година по-рано, в резултат на увеличение както на реколтираните площи, така и на средните добиви от декар. Засега добитите количества от останалите наблюдавани трайни насаждения са в границите от 16,5% - при ябълките и  до 43,5% - при десертните лозя, по-малко на годишна база. Допуска се, че все още има количества неприбрани ябълки или такива, които не са отчетени, защото в анализа се коментират данни , известни към 15 октомври, но прави впечатления, че се наблюдава намаляване на реколтираните площи с около 11% спрямо 2019 година.

Продукцията от лавандулови насаждения е незначително под миналогодишното ниво (с 2,3%), като увеличеният размер на реколтираните площи компенсира негативния ефект от понижението на средния добив.

(ПЗ) Списание "Практично земеделие"

Следователно, по спад на добива на домати вървим нагоре!
А не само по празнодумство, политическо!
И като си помисли човек, че преди 60 години сме били световни шампиони по добив на домати/ при това, без оранжерии/, му става някак си, не много весело!

Хубав ден!

Тъжна статистика. казва се, че само зеленчукопроизвадството и овощарството са в такова състояние. такава е картината и за животновъдството. Отглеждат се основно зърнено-житни и технически култури. Днес попаднах на едно предаване, посветено на 100 годишнината та аграрното образование. Професор Иван Станков от Тракийския университет в Стара Загора представи своя книга, в която е разгледал аграрните преврати след Освобождението 1878/79 година. Книгата „История, политика и селско стопанство в България“ .е сериозен научно-изследователски труд, проследяващ историческото развитие на селското стопанство и ролята му за икономиката на България през отделните етапи от развитието на нашата държава. "Книгата предлага интересни исторически данни за селското стопанство през най-ранните етапи от развитието на човечеството – през древността, по време на траките, славяните и прабългарите, през периода на Римската империя и Византия, по време на османското владичество, след Освобождението и през третото българско царство, по време на войните, до 1944 г., в периода 1944-1989 г. и до наши дни. Според автора до 1944 г. водещо е зърнопроизводството, по ограничени са техническите култури, лозя, овошки. По това време започва да навлиза науката, да се произвежда царевица и слънчоглед. Създава се първото опитно поле в Садово. Открива се лактобацилус булгарикус от Стамен Григоров. Цар Борис въвежда редица полезни инициативи. След тази превратна година се налага колхозният метод за масовизиране на селското стопанство с всички последствия от това . След Априлския пленум на ЦК на БКП през 1956 г. се създават ТКЗС, АПК, ПАК. Развиват се всички производства в растениевъдството и животновъдството . България прави голям експорт на суровини, храни и живи животни. Страната ни ежегодно получава над 400 млн рубли. През периода на плановата икономика е създадена Селскостопанската академия с научно-изследователски и опитни станции по животновъдство.

След историческия 10 ноември 1989 г. , годините 1992-1995 са най-пагубни за селското стопанство със създаването на ликвидационните комисии. Това според проф. Станков е третият аграрен преврат, който довежда до пълен срив на селското стопанство. В книгата е дадена подробна информация по години за някои основни култури през 1984 г. и 2017 г. в хил. дка: тютюн – 847 -105; домати -288- 44; пипер – 164 – 33; люцерна – 4 026 -882; сил. царевица – 3492 – 299; ябълки – 292 – 68; сливи – 195- 68; лозя – 1669 – 639. Също е положението в животновъдството. При база 1984 г. хил. бр. говеда 1778 през 2019 г. са 511;брой овце 10978- 1781; бр. свине 4332 – 492; месо хил.т. 791 – 228 и т.н. Двойно е намалено потреблението на основни хранителни продукти – хляб, месо, риба, плодове и зеленчуци. За съжаление 80% е внос.

Накрая на изданието авторът посочва конкретните проблеми и слабости и като непоправим оптимист е сигурен, че най-после идва времето на специалистите, които ще бъдат чути от управляващите и ще започне възраждане на този изключително важен сектор от живота на общността ни."