Офисът на фирмата беше преместен, ала Стамен го откри. Намираше се в нова сграда – лъскава отвън и отвътре. Всичко блестеше бяло, светло, чисто…

Стамен стискаше банкнотата от сто лева, с която щеше да плаща, и си каза, че новото си е ново, усеща се, че сме в Европа. Помисли си, че сигурно ще има и тоалетна за клиентите. Е, имаше, но беше заключена…

Стамен леко се разочарова, ала настроението му се подобри, когато застана на малката опашка, която чакаше да плати. Там, встрани от гишето, имаше стъклена паничка с разноцветни бонбони. Какво нещо е частната инициатива, възхити се Стамен. Днес – бонбон, утре може кафе да дадат, а вдругиден – уиски. Вземат ти парите, ама знаят как.

Стамен взе два бонбона, колкото и бабката пред него. Пусна ги в джоба. Плати и си тръгна. Вечерта Стамен се сети за бонбоните, хапна единия, с жълтата опакова, и мостът му падна. Кольо Фичето какви мостове е правил, хем главата си залагал, а моят мост не издържа и две години, ядоса се Стамен, а на другия ден разпита колегите за някой добър и не толкова скъп стоматолог. Насочиха го към един, дадоха му и адреса.

Когато Стамен откри адреса, остана изненадан, че това е същата нова лъскава сграда, където бе ходил да плаща преди ден. Даже кабинетът на стоматолога се оказа на същия етаж, но в другия край на коридора. Малко се зачуди, но след минути , когато видя от кабинета да излиза бабката, която вчера бе преди него на опашката и взе два бонбона, всичко му стана ясно. Играят заедно, зъболекарят и онези от офиса с бонбоните…

Боже, простена Стамен, всички са навързани в тази страна, само аз съм сам като ръждив пирон. Отчаян и примирен, седна на коженото кабинет пред стоматологичния кабинет да чака.

Валери КАКАЧЕВ

В. Стършел, седмичник за хумор и сатира, 29 април 2022 г. Брой 3946 •Година LXXVII