Защо не можем като птиците
да сме щастливи всяко лято?
Угасва пламъка в зениците
като звезда във мътно блато.
И става тъй че под чадърите
на привлекателни омрази
жадуваме за милосърдие,
което любовта да пази.
И само да не сме самички
и вяра в дружбата да свети –
приемаме от безразличните
най-безучастните съвети.
А сетне плачем от плесниците
на изменилите приятели
и че не можем като птиците
да сме щастливи всяко лято.
Павел Матев



Павел Христов Матев (6 декември 1924 - 4 февруари 2006) е български поет, общественик, депутат, председател на Комитета за култура и изкуство. Работил е в Комитета за кинематография, бил е зам.-главен редактор на сп. „Пламък", главен редактор на списание „Септември". Павел Матев е един от любимите лирици на няколко поколения българи. Десетки от неговите поетически шедьоври се превръщат в текстове на шлагери на любовната поп песен. Да си спомним за големия лирик в българската поезия с няколко от най-нежните му словесни симфонии в мерена реч.

Любима песен! Музиката е на Александър Йосифов, а изпълнението - на Христо Кидиков.
Много обичам стиховете на Павел Матев, някои от тях, макар да знам наизуст, всеки път ме стягат за гърлото. Например "Писмо до мама " ("Каква невеста си била ти, мамо"). Мисля, че и за това стихотворение и песен по него в изпълнение на Е. Димитров ти беше направила постинг, а също и за стихотворението "Тревога". Благодаря ти за това светло и емоционално напомняне! Зачетох се отново - какъв смисъл, каква образност, какъв размах! Големият Павел Матев няма как да бъде забравен!
Прегръдка, мила Ати!