Миналата година имахме среща на випуска. Четиридесет години от завършване на гимназията. Събрали сме се привечер пред централния хотел – ресторант в града. Непрекъснато идват хора, оглеждат се, представят се, смях… То малко трудно ще познаеш някого, ако не си го виждал четири десетилетия… Е, някои ги няма, то мирният преход взе доста жертви…. По едно време идва една приятна жена с прическа и докато се съвзема, тя се приближи и ме целуна по двете бузи.

 – Не ме ли позна? Аз съм Анелия – усмихва се жената с кехлибарени очи. Аз имам добра памет и не помня в нашия клас да сме имали Анелия. Може пък да е била в съседния клас… Знам ли? Но реагирах светкавично.

– Нели, ти ли си? Още по-красива си станала – и отвърнах с две целувки. Нещата от тук насетне потръгнаха от само себе си. В ресторанта седнахме заедно. Заговорихме за учители, за съученици. Танцувахме. Тя живеела в София, работела в научен институт, вдовица, големите є деца били в чужбина. Аз отново се оказах на ниво. Не казах, че слагам дограма, а рекох, че имам туристическа фирма, защото съм разведен и отдавна знам колко много обичат жените пътуванията.

 Е, по едно време тя разбра, че не съм Красимир от “а” клас, а Петьо от “в” клас, но толкова вече се бяхме сближили, че това се оказа само едно малко, но щастливо недоразумение. Оттогава започнах всяка събота и неделя от пролетта до лятото да се обличам по-изискано и по обяд да минавам край хотела. Видя ли групичка, която прилича на среща на випуск, приближавам и ако има интересна жена, отивам до нея и с най – чаровната си усмивка казвам: – Не ме ли позна? Аз съм Петьо. Докато жената се опитва да си спомни нещо, аз се приближавам и я целувам по двете бузи… Започвам с комплиментите и всичко се нарежда…Сядам до нея. Оставям я да говори… Само споменавам за моята туристическа фирма. Вечерта завършваме само двамата в един пиано – бар.

Мислите, че съм измамник. Напротив. Жените винаги казват, че са прекарали страхотно. И ако не била тази среща на випуска, никога нямало да подозират какъв готин тип съм бил. Разменяме телефони. Понякога нещата малко се объркват с общите училищни спомени, ала тогава казвам, че не ме помни, защото съм напуснал след първия срок в девети клас. Защо ли? Защото съм бил влюбен в нея, а тя не ми обръщала внимание. Право в десетката.

 Имам още много номера, но да не ви открехвам на всичките. Знам ли дали няма да имате скоро среща на випуска…

Валери КАКАЧЕВ

В. Стършел, 2 септември 2022 г. Брой 3964 •Година LXXVII