ОТСТЪПИ, ДЯДО

- Дядо, ако обичаш, стани да седна!

 - Аз съм на 77 години, момче. Ти на колко си?

 - На 17.

 - Е, защо да ти отстъпвам място в тролея? Ти си толкова млад…

 - Млад съм, но младост не помня…

 - Цитираш Ботев?

 - Не знам кого цитирам, дядо. Това съм го срещал май в един тест по литература. Не е ли от Йовков?

 - Не.

 - Виждаш ли, дядо… От тежката чанта на първокласник още на седем години получих гръбначно изкривяване.

- Наистина ли?

 - Абсолютно. Израснах без майка.

- Горкото…

 - Замина да гледа старци в Германия, за да изкарва пари, за да мога да си купувам помагала?

 - Нали учебниците са безплатни, бе, чедо?

 - Учебниците са безплатни, ама по всеки учебник има по две - три помагала, които струват майка си и баща си… Ами непрекъснатия стрес, дядо? Онзи ден учителката се разболя и дойде заместничка. Изпита ме, всичко си казвам, а тя - прас - двойка.

 - Е, как така, чедо?

 - Учил съм бил по друг учебник. Сега търся да си купя този, по който тя ще ни предава. И от цигарите не съм добре, дишам нещо тежко…

 - Ами защо пушиш, момче? Вредно е за здравето.

- Всички пушат, дядо. Трябва да се социализирам. Като изляза в голямото междучасие, няма да стоя като пън в двора.

- Ами къде са учителите? Не ви ли правят забележки?

 - Те ходят в уличките край училище да пушат. Нямат право в двора. По-зле са от нас… Ами колко съм зле психически от тези шести, седми часове, които почнаха още от четвърти клас! Прегладнявам по обяд, получих язва на дванайсетопръстника… Добре, че една билкарка ме излекува…

 - Лоша работа, момче.

 - Какво ми говориш. По твое време училището е било песен. Сега има свободноизбираем, задължителноизбираем предмет… Четене денонощно. Развалих си очите. Сложих очила, да ти ги покажа ли? Три диоптъра. Струват колкото твоята карта за тролея за десет години. - Боже, боже… Лоша работа. - Добре, че имаме физическо, малко да си почина.

 - Обичаш да спортуваш, а?

 - Ами седя си и си почивам. Няколко души имат желание и тичат, другите не се и събличаме… Отскоро почнах да ходя и на частни уроци, защото ще кандидатствам. Пак пари и мъка…

 - Стига, дете. Извинявай, че съм седнал. Я дръж бастуна, да стана, та да седнеш ти… Горкото.

- Благодаря, дядо. Господ здраве да ти дава.

Валери КАКАЧЕВ

В. Стършел, седмичник за хумор и сатира 20 октомври 2023 г. Брой 4022•Година LXXVIII

Сега, повече от всякога, на България са необходими доблестни  мъже! 

И децата осакатиха, само знайте, за парата!
Универсално е написаното от гения!

Лека нощ!

Бил съм отличник и даже първенец по математика в училището, но сега учебникът на внука 7-мокласник, ми къса нервите. Като че нарочно е писан така, че простото да стане сложно, да има вносни ненужни понятия и километрични задачи.
Все по-често си мисля, че това е ПОЛИТИКА за отвращаване на децата от учене. И като резултат - спад в образоваността на нацията.
А нашите ученици и преди бяха между първите на международни състезания по математика. Май и сега е така, но това са по едно дете от хиляди.

ПОбъркан свят!
Кой ли го направи?!
Умишлено ли?
/Риторичен въпрос./

Ботев, вероятно, би го написал( коментара ми) другояче:
Осакатиха и децата
Само знайте, за парата!