Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.01 12:40 - Из "Смок свири на върба" от Георги Божинов
Автор: tota Категория: Лични дневници   
Прочетен: 841 Коментари: 2 Гласове:
16


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
  Из "Смок свири на върба" от Георги Божинов

Змийската напаст ме преследваше, докато на лозето не дойде Онко, мой братовчед. По-голям от мене, учи в класовете. Лозето на Онкови е до нашето и ние с Онко заедно обикаляхме двете лозя и въртим крещялките. Веднъж сме прилегнали с него под лозята, напалили сме огън и варим нещо в гърнето. Това е денем, лежим и си приказваме. Изведнъж отгоре, откъм лозята, нещо припляска. И точно край нас се стрелна един смок, голям смок, дебел колкото двете ми ръце. Отиде надолу към шумака, като все пляскаше с опашката си.


Скочих като ужилен и побягнах.


- Не бой се - вика Онко и се смее. - Няма да ни изяде. Много си се наплашил от тия смокове. Те са кротки гадинки и не правят нищо лошо на човека. Ама чакай... аз ще ти уловя един жив смок, да го видиш отблизо и да не му се плашиш. Ела с мене сега да ти покажа едно нещо...


И той ме поведе по един стар, изоставен път над гората.


- Те не хапят - обяснява Онко. - Те нямат зъби. Имат само едни назъбени челюсти и с тях могат само да те ощипят, ако ги закачиш. Тебе щипал ли те е гъсок?


- Щипал ме е.


- Е, като него щипят. Ма не е страшно, не боли.


От пътя се отделяше пътека, а между нея и пътя се дигаше на припек една малка чучка, гъстообрасла със смрадляк.


- Ей тука е котилото им... Сега - тихо...


Онко се вслушва.


- Слушай... Чуваш ли нещо? - пита.


- Нищо не чувам.


- Слушай, слушай...


Май като че почнах да чувам нещо. Нещо като много слабо, тънко-тънинко свистене. Но не едно свистене, а като че са няколко, едно дебело, друго по-тънко и по-тънко. Но се сливат, преливат, като че една жица трепти и бръмчи тихо, на разни гласове, и постоянно, равно.


- То е песента им... Гледай сега.


С тоягата си Онко разроши отгоре смрадляковата шума. Песента спря. И веднага се разпълзяха по пътеката и през нея няколко смока. Имаше сиви, жълти, шарени, всякакви. Онко се спусна да улови един от тях. Не можа. Успя да хване за опашката само един, който тъкмо се шмугваше в дупката си. Потегли да го издърпа - не можа и това.


- Ела помагай! - вика Онко. - Тегли и ти!


Опашката плъзгава, трудно се държи. А и смокът така се беше затегнал в дупката си, че не мърдаше никак. Не можахме да го измъкнем.


- Той е разперил люспите си и се държи с тях - каза Онко. - Няма да стане така. Ще опитаме другояче. Утре.
В гората той отряза пръчка с къса чепарка накрая, оглади я.


- Сега ще ги оставим на мира. Утре ще гледаш.
...И - утре сме. И пак сме при чучката. Но откъм другата ѝ страна, припечната. И гледам там един смок се усукал като въже - бялото на корема и жълтото на гърба се редуват. Също като въже. Лежи и не мърда.


- Умрял ли е?


- Не е. Те са два. Оплели се...


- И какво правят?


- Правят любов - казва Онко.


- К"во, к"во?


- Трай сега.


Онко напрегнато гледа смоците. Те полежаха така още малко, после се разплетоха и тръгнаха на разни страни. Онко с чепарката си притисна единия зад главата, там го и улови с два пръста и го дигна нагоре. Смокът се уви около ръката му. Онко му подаде другата ръка и смокът го щипна.


- Дай да щипне и тебе малко.


Предпазливо подадох ръка, щипна и мене. Я, никак не било страшно.


- Дръж го и ти сега!


Той полека отви смока от ръката си и ми го подаде. Хванах го, но той се изхлузи от ръката ми и запълзя лъкатушно из храстите.


- Нищо. Нека си върви по пътя - каза Онко. - Сега смочката ще изкопа една дупка в топъл пясък някъде и ще снесе яйцата там. Ще зарови дупката, а от яйцата ще се излюпят смочета...


И се връщаме към лозята.


- Виж - обяснява Онко. - Змията е друго нещо. Пепелянката. Тя има два горни зъба, свити назад като ноктите на котка. Може да те ухапе, вярно. Ако я настъпиш. Ма и това не е чак толкова опасно. Отначало може да ти прилошее, после минава...


...Идва при нас веднъж брат ми да набере грозде и смокини. В кошницата носеше хляб и сирене за нас. Той пръв забеляза това, което ние можехме и да не забележим. Един дебел дирек подпираше чардака отдолу по средата. А около дирека се увил смок. Яркожълт, лимоненожълт смок с черна начупена ивица и черни пръски по гърба. Много красив смок. Брат ми извади едно малко пищовче, същото като онова, с което убиха Кочо. Беше пищовчето на баща ни, познах го. И се прицелва брат ми в смока.


- Бате, недей! - викам.


- Нищо, нищо. Да не ви плаши...


- Ма ние не се плашим!


- Лале, недей бе! - вика и Онко.


Брат ми не ни слуша. Той се прицелва в една двойна гънка на смока. Гръмна и го проби на две места. Смокът полека се отви от дирека и се смъкна надолу.


- Сега човек да земе да го одере, а с кожата му да облече един бастон - па да видиш бастон...


- Дай го на мене! - вика Онко.


Онко наистина одра смока. После отсече една права дреновица, изви дръжката ѝ на огън и я закачи в нашата колиба да съхне на сянка.


На гости след някой ден ни идва и баба Матрена. И тя носи хляб и сирене. "Аман бе - ядосва се Онко, - тия хора смятат, че ние тука ядем само грозде и сирене." А на мене ми се приял бобец...


- Да, но нямаме бобец. Бобът ни свършил. Ще намерим - казва Онко, - аз знам къде има...


До лозята има нива, сели я с боб нашите. Но като брали боба в жегата, той се излюскал тук-таме. И ние събираме по земята постървените бобени зърна. Помага ни и баба Матрена. Посъбрахме горе-долу за едно гърне. В това време се чуе - долу минава трен. Не трен, а само изолираната машина. Тя спира точно до нашия бостан. Машинистерът сигурно е слязъл и търси някое забравено, изоставено лубениче. Вятър ще намери. Всичко е отъркано от овци. После машинистерът се качва на машината и потегля отново. Машината сърдито изхвърля през комина си гъст черен пушек, сажди и искри. И искрите виждаме - малки сме, млади сме, но и очите ни млади и гледат като орлови.


Навремето, някога баба Матрена изпратила на война трима сина и мъж. Мъжът бил дядо и бил в обоза. Синовете се върнали живи и здрави, а дядо останал там някъде из Македония. Изгорили го жив. Бил болен от някаква прилепчива болест. Бил в една барака с такива като него. Едни умрели, други живи и полуживи. Всичките заедно. Докторът не смеел да прийде до тях, гледал ги отдалече с бинокло. Накрая казал да запалят бараката с все живи, умрели и полуумрели. А дядо бил още жив...


После Онко ми разправя:


- Като рече баба за онова, та се сетих за друго. Ние учим такъв един предмет - антропология...


- К"во, к"во? Анто?


- Не анто, а антро. Ан-тро-по-логия. А ние си го казваме така - Анто-тропа-Пелагия. Нали знаеш Анто?


Знам го, как да не го знам. Анто от село. Кръчмар един, с глух, гъгнив глас. Казваха за него у село, че на гърба му бил Ивановден, а на гъза му - Петровден. Че зиме и лете на гърба му полушуба, а на гъза му протрит летен панталон. Под панталона отпред и отвътре висеше някаква торбичка, в която наместваше нещо увиснало от самия него. Изсипан бил, казваха, а в торбичката изсипвал изсипаното. Една вечер, гледам, от кръчмата му излизат двама стари хора. Един по друг, и двамата пияни. Ама вътре се скарали нещо, а задният дигнал патерицата и гони предния да го бие. И двамата едва ходят и не могат да се настигнат. Задният се заплете някак в патерицата си и падна. С голям зор стана, тупа се и се отказва да гони предния, който излезе напред. Задният постоя малко така, па рече на себе си: "Близко живеем, ама оденье че му ударим..."


Тоя същия Анто имаше бабичка. Пелагия на име. Стара една, съсухрена, черна и грозна. И нервозна като оса. Грозна като гяволите, дето ги бяха нарисували в новата черква. Даже и рогца като че имаше - два възла на забрадката ѝ отгоре. Анто често побийвал бабичката. И оттам: Анто тропа Пелагия. Ан-тро-по-логия. Каква дълга и страшна дума. Трябва да е такава и науката ѝ...


...А какво стана после със смоковия бастон на Онко - не знам. Стана ли, не стана ли - не помня. Завлякоха ни и ни замотаха разни други работи.


Времето захладня. Особено нощите. Един ден нашите дойдоха и ни дигнаха от лозята. С все торби, бъклета и гърнета. Дошло било време за училище - рекоха. Е, щом е дошло, няма как. Сбогом на тия сини, бистросини и чисти, на тия ранноесенни утрини, приятно тръпчиви на вкус. Сбогом на вечерните огньове, на тюхкалчетата и страшните приказки. И на мекото громолене на колите, натоварени с кукуруз; колите, които се смъкваха към село по дола отсреща...


 




Гласувай:
16



Следващ постинг
Предишен постинг

1. tota - Издателство "Хермес" ...
19.01 12:42
Издателство "Хермес" отбелязва 100-годишнината от рождението на писателя Георги Божинов със сборника "Смок свири на върба". В него са събрани 12 малко известни разказа от автора на романа "Калуня-каля".


"Повечето разкази не са публикувани в книга, печатани са в литературни списания и алманаси. Писани са в различни периоди - от 1937 година до края на 90-те. В сборника те не са подредени хронологично - хронологията едва ли би подсказала нещо за съзряването на писателя. Писателят сякаш се е родил в един монолитен, завършен вид и никакви литературни или социални повеи и "стилове" не са успели да го отклонят нанякъде или да променят неговия вкус. А неговият вкус е вкусът на България - на горите ѝ, на селата ѝ, на хората ѝ, на летата и зимите ѝ - малко горчив вкус, но упойващ...", уточняват от издателството.


Георги Божинов е роден на 27 януари 1924 г. в с. Крива бара, Ломско. Той е автор на романа "Калуня-каля", преоткрит и преиздаден от "Хермес" през 2014 г. След това бяха отпечатани историческата му повест "Караджата" и сборниците с разкази и пътеписи "Кукувица кука", "Черешови води" и "Вдън гората Дикчам".
цитирай
2. icansing - Много готин разказ!
19.01 13:21
И който го пука е готин! Аз имам богат опис със смоци- биячи (Zornnatter) и отровни (но не за човека). Смокът може да е много зъл, когато го предизикаш. Гонен съм от смок. Виждал съм 3 м. смок (почти анаконда!!!). Беше мъртъв (сгазен) и го сготвих-по нареждане на шефа, тъй както бях готвач в поделение. И още мога дъъъъълго да разказвам. Но засега: да благодаря за постинга!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tota
Категория: Лични дневници
Прочетен: 12408768
Постинги: 1350
Коментари: 16862
Гласове: 71138
Архив
Календар
«  Юли, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031