Според стара индианска легенда един ден в гората избухнал голям пожар. Всички животни се разбягали ужасени във всички посоки. Изведнъж ягуарът видял колибри да минава над главата му, но в обратната посока. Колибрито летяло към огъня!  Миг по-късно ягуарът го видял да минава отново, този път в обратната посока. Докато бягал от пожара, ягуарът наблюдавала как колибрито продължава да прави това странно нещо. Накрая спрял и го попитал: - Какво правиш, колибри? -Отивам при езерото - отговорило то - взимам вода с клюна си и я хвърлям в огъня, за да го изгася. Ягуарът се засмял.  - Луд ли си? Наистина ли мислиш, че можеш сам да угасиш този голям пожар с тази малка човка? - Не - отговорило колибрито-  знам, че не мога. Но гората е моят дом. Храни ме, приютява мен и семейството ми. Много съм благодарен за това. И помагам на гората да расте, като опрашвам цветята й. Аз съм част от нея и гората е част от мен. Знам, че не мога да изгася огъня, но трябва да свърша моята част.  В този момент горските духове, които слушали колибрито, били трогнати от птицата и нейната преданост към гората и като по чудо изпратили проливен дъжд, който сложил край на големия пожар.  Индианските баби  разказват тази история на внуците си, добавяйки: „Искате ли да привлечете чудеса в живота си? Свършете  своята част“.  Вие нямате отговорност да спасявате света или да намирате решенията на всички проблеми, а да се погрижите за вашето лично кътче от Вселената. Когато всеки човек прави това, светът се спасява.     Art by Laron

Много поучително! И да — не е важно колко си малък в този голям свят, важно е колко голямо е сърцето, което тупка в теб!

Да, всеки да си върши работа, за която е предопределен, там е разковничето за успеха!
Както в случая, не всеки може да е пожарникар, както и птичката- бръмбар в случая, но когато всеки си върши работата и пожарникарите ще я свършат!

Всички сме малки, но обединени можем!
Поздрави!

Благодаря Ви Ати!