Край, рекох си , стига съм работил за минимална заплата. Бабичките хвърлят десетки хиляди през балконите, а аз бъхтя по цял ден за нищо. Реших и станах телефонен измамник. Накупих няколко предплатени карти и почнах да въртя номера. Попаднах на женски глас, изпълнен със съчувствие, и почнах да се вайкам:

– Лельо, пострадах… Счупих крак, лельо… Искат две хиляди лева за някаква пластинка…. – Симчо, ти ли си? – върза се жената и аз доволно потрих ръце.

– Аз съм, лельо.

– Виж какво, моето момче, нали знаеш, че бях медицинска сестра. Нямаше по мое време пластинки. С гипс ги оправяхме и по – добре беше… Малко по-бавно, но по-добре… Върви си купи от аптеката гипс за петдесет лева и върви да те оправят. Хайде, че ми загоря бобът, Симчо… Затвори. Представяте ли си какво отношение…

Продължих да въртя и само след десет минути попаднах на дядо. Кашляше и трудно му се разбираше, но аз му обясних, че съм от полицията и трябва да хвърли десет хиляди лева, за да заловим опасни престъпници, а после ще му върнем парите.

 – Добре – съгласи се милият старец, – ама изпратете ми банкова сметка, по която да ги хвърля…

 – През прозореца, през прозореца ги хвърлете – настоях аз.

 – Сега всичко става по банков път, господине… Тия банки как ще печелят толкова, ако не вземат такси… А, да не забравя… И вие ли като банките ги искате без лихви… Такса за хвърляне ще ми удържите ли? Няма ли намаление, защото съм с ТЕЛК?

Тряснах телефона на този досадник и продължих да си върша работата. На следващия, който се окачи, приложих друга схема:

– Познай кой се обажда… Сети ли се кой се … Да... Точно Гроздан съм…От казармата, аха… Виж какво, приятелю. На една далавера попаднах. Части за самолети… Много евтино мога да ги взема. Само за петдесет хиляди, но имам само трийсет… Влизаш ли в играта. Като приемем еврото, ще ги продадем тези части за двеста хиляди…

Гроздан помисли малко, после отсече: – От сутрин до вечер разправят, че като приемем еврото, цените няма да се променят. Зарежи тази работа.

– Да, ама това не важи за самолетните части…Там скачат цените пет пъти… Най–малко… Не можах да го убедя и затворих. Продължих да въртя различни номера и като ми се стори глас на възрастна жена, казах:

– Бабо, здрасти… Трябват ми триста лева, за да взема отговорите на класното по математика, иначе ще ми пишат двойка и няма да мога да вляза в университет…

– О, баби, те сега университети под път и над път. Записват още преди да си завършил. Не с двойка, ами с минус едно ще те приемат. Парите следват студента, баби. Обади се другия месец да ти дам от пенсията двайсет лева да се почерпиш и не се кахъри за класното.

 Как все на такива умници попадах, не знам, но след две седмици се отказах да бъда телефонен измамник и се върнах на старата работа. Важното е, че опитах, нали?

Валери КАКАЧЕВ

В Стършел седмичник за хумор и сатира 26 април 2024 г. Брой 4048 •Година LXXIX •