РАЗКАЯНИЕ

Аз съм мошеник, престъпник дори, бих казал… Не, не грабежи и убийства, а имоти, далавери, схеми… Не, не съм политик, даже не съм нотариус, а обикновен чиновник…Но реших да се покая пред обществото, да получа присъда, да я излежа и да почна на чисто. Да, получих прозрение… Не, не съм ходил на църква. Просто така се случи…

 Но то не става така изведнъж да се изтъпаниш и да се покаеш, да си получиш заслуженото. Отидох в полицията. Попаднах на млада жена, която разгръщаше лъскаво списание. Още щом ме чу, тя махна с ръка:

 – Изчезвай от тук моментално, защото съм затрупана с работа…

Тръгнах си, но в коридора един мъж с униформа ме спря и като ме изслуша, ме изпрати в съда. Веднага отидох при дежурния съдия и човекът ми обясни, че без прокуратурата нищо не могат да направят. Прокурор трябва да ми повдигне обвинение.

Дигнах се на следващия ден и отидох в прокуратурата. Там елегантна жена ми обясни, че им трябва доказателствен материал от полицията. Обясних є, че съм бил там, но не съм намерил съдействие и тогава тя каза, че могат да се само сезират по медийни публикации.

 Отидох в голям вестник, ала главният редактор се усмихна:

– Човек, едва оцеляваме. Всичко е в електронните медии, интернет, телевизия… При нас, ако си платиш, те изкарваме какъвто искаш… Не съм човек, който си оставя съвестта в калта.

Веднага отидох в телевизията. Посрещнаха ме няколко момичета и като ме изслушаха, казаха, че им е ясно, че искам да си направя реклама, но и те трябва да си дигнат рейтинга, затова те ще ме разкрият чрез журналистическо разследване, та да получат и някоя награда за това…

 – Не искам да ме разкривате – изстенах аз.

– Искам покаяние, присъда и да почна на чисто…

Тогава бай Фичо от нашия вход, на когото изплаках мъката си, се сети за нещо от времето на комунизма – другарски съд. Събра хората от входа в абонатното, аз се разкаях и ми стана леко. Е, сега всички от входа ме молят за услуги, но това е друга история, пък и аз съм нов човек.

Валери КАКАЧЕВ

В. Стършел седмичник за хумор и сатира 24 май 2024 г. Брой 4052 •Година LXXIX •

Хубав фейлетон. Прочетох го с удоволствие! Благодаря ти, мила Ати!
Някак си ми напомни онази жалба на Дявола от "Приказки за честта" на Смирненски.

Но странно: презрение няма ни капка!
Посрещат ме вред с интерес,
любезно отвсякъде свалят ми шапка:
„Без чест ли си? - Прави ти чест!“.
:))))))
Прегръдка, мила Ати!
Весело, здраво, ползотворно лято!

Хубав фейлетон. Прочетох го с уд...
от: donchevav За постинг: Разкаяние

Хубав фейлетон. Прочетох го с удоволствие! Благодаря ти, мила Ати!
Някак си ми напомни онази жалба на Дявола от "Приказки за честта" на Смирненски.

Но странно: презрение няма ни капка!
Посрещат ме вред с интерес,
любезно отвсякъде свалят ми шапка:
„Без чест ли си? - Прави ти чест!“.
:))))))
Прегръдка, мила Ати!
Весело, здраво, ползотворно лято!