НОВ ПРОФЕСОР

В кабинета на ректора смутен влезе възрастен мъж.

- Здравей, бай Генчо – поздрави любезно ректорът, който се гордееше, че помни името на целия персонал.

 – Казвай какво има?

 - Искам да стана професор – каза бай Генчо.

 - Но ти си портиер толкова години…

 - Така е, ама няма цял живот да съм портиер. Ето ми дисертационния труд - мъжът извади зад гърба си подвързана луксозна папка.

 – Двама професори са ми рецензенти. Ректорът взе папката, отгърна я и прочете заглавието на дисертацията: „Модерни аспекти на ефективната охрана в българските висши учебни заведения в условията на политически кризи“.

 - Дааа – проточено каза ректорът, като разгръщаше обемистия труд.

 - Петдесет и седем направих миналия месец – каза бай Генчо.

 – Имам какво да кажа по темата и съм го казал

 - Разбирам, разбирам – поклати глава ректорът като разгръщаше обемистия бележник пред себе си.

 - Ще трябва обаче малко да почакаш… Леля Мара, хигиенистката от лявото крило на втория етаж, другата седмица ще защитава своя труд. „Наратива за отношенията между хигиенисти и студенти като гаранция за устойчивост в развитието на висшето образование“. Тя ще се хабилитира преди теб и вероятно преди теб ще стане професор… Дърводелецът Тенчо и той има мерак, но още не е представил нищо.

 - Е, ще почакам малко – великодушно махна с ръка бай Генчо.

 – Нали после ще ми се вдигне заплатата, пенсията… Ще имам место за паркиране. Благодаря, господин ректор.

 - Моля, моля, това се европейските тенденции – ректорът потупа приятелски бай Генчо. – И след защитата подготви някое хубаво заведение, да я полеем… И да има жива музика. - Бъдете спокоен, колега – отвърна с усмивка бай Генчо и напусна кабинета.

Валери КАКАЧЕВ

В. Стършел седмичник за хумор и сатира 22 ноември 2024 г. Брой 4078 •Година LXXIX •

 

Забавно, но не и далече от реалната действителност!
По едно време висшите учебни заведения сами произвеждаха професорите си! Може и да не е съвсем така, но оставаше съмнение за уговорка от типа- ти на мене, после аз- на тебе!
Та, като гледа портиерът, що за чудо е станало професор, защо да не му се прииска и той да е професор?

Като в оня разказ , мисля, че беше на Чудомир, героят поискал да стане диригент на оркестъра? Какво толкова, маха с ръце с една пръчка! И той може да маха!
Честно казано, веднъж гледах музикантите, че могат и без диригент Привикаха го за нещо, за кратко? Но музикантите продъжиха и без него?
Хубава вечер!