За четиридесетгодишнината от завършването на гимназията се събрахме в един ресторант целият випуск, всичките пет паралелки…

Трудно се разпознавахме кой кой е след толкова години, но след малко алкохол и музика спомените от младостта почнаха да възкръсват, на места дори да припламват и стари чувства…

На един блус поканих Хриси, блондинка от съседния клас, една от красавиците на випуска, сега експерт в някакво министерство… След танца тя седна до мен и започнахме разговор за добрите стари млади времена… И аз, понеже бях клъвнал повечко алкохол, за да се отпусна, почнах да и разказвам за лампите, още повече, че бях обнадежден, защото се оказа, че и двамата сме разведени:

- Знаеш ли, Христи, като бях войник, колко нощи съм си спомнял и разговарял с теб?

- С мен? – кокетливо присви очи тя.

 - Поделението беше в края на градчето. Когато застъпех на пост край оградата, отсреща на улицата имаше четири лампи… Всяка лампа бях кръстил на едно хубаво момиче и поред разговарях с тях… Спомнях си как веднъж на една забава излязохме с теб и се целувахме в градската градина… - Спомням си. Беше зима… Не знам защо го направихме…Беше спонтанно…

 - Ти беше лампа номер две. Понякога примигваше, сякаш ми отговаряше… Но то си беше просто дефект на уличното осветление.

- Номер две – усмихна се Хриси. – А коя беше номер едно?

- Ани – отговорих аз. - Ани?

 - Ани? Онази от вашия клас… С нея бяхме по английски и като я изпитваха, все си придърпваше престилката нагоре, за да обърне внимание на даскала и да и пише шестица!

- Не помня. Тук разговорът изведнъж се скърши. Хриси млъкна, а след малко отиде на друга маса да види приятелка и повече не се върна….

 Та искам да ви кажа: никога не казвайте на една жена, че е номер две. Излъжете я, че е номер едно. Ако искате да знаете, аз все пак направих компромис, защото истината е, че Христи беше лампа номер четири, а не номер две.

 Валери КАКАЧЕВ

В- Стършел седмичник за хумор и сатира 7 март 2025 г. Брой 4092 •Година LXXX