Нямаше кой да ми каже, че когато ще имам какво да кажа,
няма да мога,
че ще събирам думи да дам, а те ще заседнат на казването
нямаше кой да ми каже,
че когато ще спрат да ме носят чувствата,
няма да мога,
аз чувства да нося
нямаше кой да ми каже,
че когато ще се надсмивам над дните си
няма да мога
в тях да се смея
нямаше кой да ми каже
че мъдростта е властта на сакатия,
че няма да мога
безпричинно да тичам отново
нямаше кой да ми каже
че красотата ми е като ре минор,
няма да мога
сега тон да дам на тоновете
отново във ре минор нямаше кой да говори,
че съвършена съм незавършена,
няма да мога
да се завърша, а съм вече довършена
нямаше кой да ми каже
да намеря аз смисъл преди независимост
от чуждите смисли,   няма да мога
вече да мисля,
а нямаше кой да ми каже
да си измисля приятели
сега няма да мога
да спра да измислям истинските
нямаше кой да ми каже
да спра със страха да обичам,
сега няма да мога
да cпра със страха че не мога
нямаше кой да ми каже,
че за нещата когато е рано, вече е късно
и няма да мога
да съм на време за себе си
нямаше кой да ми каже
къде прекалено е, къде недостатъчно,
няма да мога
да прекаля с друго освен с недостатъчното,
нямаше кой да ми каже
не случки да казва, а да говори със случки
сега няма да мога
да знам, че се случвам
нямаше кой да ми каже
да открадна от грубостта на ръцете ти
повече нежност, сега няма да мога
да докосвам света в слепотата му
нямаше кой да ми каже
да си признавам желанията,
сега няма да мога
от слабостта им да черпя силата си
нямаше кой да ми каже
да спра да ревнувам от вероятностите,
няма да мога
да спра вероятност да бъда
нямаше кой да ми каже
коя част в живота ми на мен се пада,
няма да мога
да спра да я хвърлям на другите,
нямаше кой да ми каже
да запомня все някой четвъртък прекаран със някоя истина,
сега няма да мога
друго, освен да се мяркам в сърца романтични
като четвъртъци,         нямаше кой да ми каже
да спра да съм влюбена в силата на любовта,а във нея
няма да мога
под нея размазана, да помня и името й
нямаше кой да ми каже
как да обичам живота, мразейки суетата му,
няма да мога
да виждам доброто с очи, пригодени за зло
нямаше кой да ми каже
да спра аз да искам някой все да ми казва,
сега няма да мога
да кажа аз друго, а само обратното,  на това дето всички ми казват
нямаше кой да ми каже
че тогава изпитвах щастие
както сега, нямаше да мога
да го видя, тогава, замислена, за по-предишно тогава ...

Мъдро, както винаги...