След такива вечери
искам да остана сам, 
за да върна пред очите си
красивите сълзи на свещите, 
потекли във изящното натрупване на топлина
под пламъка на непредвидената нежност... 
Как формите им се оглеждат
във кривите огледала на чашите, 
а виното блести със друга сила... 
За миг поспират
и променят позите - като пред камера...

След такива вечери - остава радостта, 
че живи сме, че още има ни, 
че пламъкът не си е тръгнал
от натежалите тела и от душите ни... 

Че свещите догарят... 
Но можем да запалим други
във крехкия уют на съхраненото пространство 
помежду ни...


https://m.youtube.com/watch?v=DIcsRVWfvYg


https://m.youtube.com/watch?v=f8oF51XHyro&t=7s