2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Прочетен: 1328 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 29.08.2008 22:32
Продължение!
Налагането на исляма в българските земи е ставало по два начина: първо – с откъсване и второ – без откъсване на ислямизираните българи от родната им среда.
Първо- най-масовата форма на разпространение на исляма чрез откъсване от родното място е кръвният данък /девширме/.
Хиляди и хиляди момчета са били взети насила от родителите им, помюсюлманчени, поставени в турска среда за да научат турски език, възпитавани и във фанатичен мюсюлмански дух. Ставали еничари. Преобладаващата част от тези момчета, след навършване на пълнолетие били зачислявани в еничарския корпус и изпращани по бойните полета, за да се сражават и да мрат за Султана и Аллаха. А от средата на 16 век, когато еничарите получили право да създават семейства се заселвали в провинциите, те самите станали разпространите ли на исляма. Тук в българските земи те вземали момичета от местното българско население, помюсюлманчвали ги и създавали потомство, което говорело турски език и било мюсюлманско по религия.
Второ – Подобно е положението и с робския институт. В Османската империя от първия ден на робството чак до Освобождението през 1877 – 1878 г. хиляди хора – военнопленници и заробено население били продавани като роби на пазарищата. Тези роби след като живеели и работели около 15 години в турска среда и научавали турски език имали възможност да се откупят но трябвало да станат мюсюлмани. Само през 1876 г. по време на Априлското въстание от българските земи са отвлечени и продадени като роби или затворени в харемите около 10000 жени, моми и деца.
Трето – На ислямизация са били подложени и онези хиляди български жени и девойки, които са били отвличани по харемите. Тук те били принуждавани да приемат исляма и създавали потомство, което изповядвало мюсюлманска религия и говорело турски език.
Четвърто – В стремежа си да противопоставя мюсюлмани на християни, османската власт облагодетелствала ислямската религия и ограничавала християнската. Империята се покрила с джамии, имало много ходжи и имами. Голяма власт е била дадена на улемите /богословите юристи/ .
В същото време българската църква била ограничавана и подложена на преследване. Църквите били обръщани в джамии, попове и монаси били помюсюлмачвани и убивани. Така е станало през 1670 г. в Родопите, когато е била унищожена Смолянската епископия, а Висарион Смолянски е бил убит по най- жесток начин поради отказ да приеме исляма. Наред с това в българските църкви се забранявало да се извършват открито църковни процесии и т. н.
Пето – Това неравноправие и противопоставяне на мюсюлмани и християни намерило израз във всекидневния живот на населението. Християните например нямали право да носят цветно облекло, да яздят кон, да притежават оръжие, при среща с мюсюлмани трябвало да се отстраняват от пътя и да минават с наведени глави, показанията им в съдилищата нямали никаква стойност, като при това трябвало да стоят прави и т. н. Например за ползването на Софийската баня един ден бил определен за християни, а шест за мюсюлмани.
Шесто – Още по-жестока била тази политика в областта на данъчното облагане. Християните плащали повече и по-тежки данъци от мюсюлманите. Особено тежък и унизителен бил поголовния данък /джизие/ - основен източник на приходи за централната власт. Наред с това българското християнско население било подхвърлено на редица произволи като: надвземане на данъци, безплатни ангарии и тегоби, безплатна храна и подслон за пътуващи чиновници и войската и т. н.
Седмо - Най- ярък израз на противопоставяне на мюсюлмани и християни обаче били законодателството и съдебната практика. В няколко закона уреждали положението на приелите исляма, като им създавали редица облекчения и привилегии. Приелите исляма наследявали имуществата на своите родители християни, без да плащат данък наследство; земята на починал мюсюлманин не можела да се наследи от неговите синове и дъщери, ако не са приели исляма. Ислямският религиозен закон /шериата/ показва, че няма нито един случай, когато християнин да е спечелил дело за имот против своите ислямизирани роднини.
Най – сетне в Османската империя бил издаден и специален Закон за приелите исляма като допълнение към Закона за земята от 1609 г.
Така с всички възможни сили и средства чрез народностната и религиозната дискриминация, чрез данъчните насилия и политическия произвол, чрез законодателството и съдебната практика, османската власт създавала такива условия , че приемането на исляма оставал единствения възможен начин за оцеляване.
Ислямизацията без откъсване от родната страна е обхванала цялата българска земя и продължава от първия ден на робството до последния /1396 -1878/, а в Родопския район и до началото на 20 век. /1912-1913 г./ - Балканската война.
Този процес на ислямизация и асимилация е бил особено силен в градовете и някои райони с важно стратегическо значение. Ислямът бил наложен масово в цели области като Североизточна България, Източна Стара планина, ловешко и Тетевенско, Родопите, части от Беломорието и Македония. Писмените сведения и особено османо – турските документи за поголовния данък, плащан само от мъжете не мюсюлмани, дават възможност да се види как конкретно е ставало ислямизирането на отделни райони, селища и хора през различните периоди от робството.
Съдбата на ислямизираните по този начин хора е различна. В градовете в източната част на страната, където общували с населението говорещо турски език, ислямизираните българи също научавали турски език. В останалите области като Ловешкия край, Централните и Западните Родопи, Беломорието и Македония, ислямизираното население продължавало да говори единствено своя български език и османската администрация била принудена да се съобразява с този факт. В историческите извори и в по-старата литература, това българско население е известно под названието „помаци”.
Същността на асимилаторската политика на османския завоевател най-точно е разкрита от съвременният турски историк Неждет Севинч. Той пише: „Независимо от кого се осъществява тази политика цели:
Първо – потурчване – асимилация;
Второ – Лишаване на подвластното християнско население от физически здрави и умствено развити хора, които се използват за осигуряване трайността на нашата власт, за високите цели на турската държава.;
Трето- Осигуряване на демографски превес в полза на държавата. По този начин – отбелязва Н. Севинч – турците с векове предотвратяват появата на лица сред християните, които биха ги разбунтували срещу османската власт.” / Sevinc N. Yapi, s .192;/
Анализирайки това явление Йозеф Хамер подчертава: „Така турците разрушават най- свещените връзки...Хората, които те привличат в армията нямаха друг начин да се освободят от робството освен завинаги за напуснат родните си места и семействата, да се отказват от вярата си и да употребяват оръжие срещу двоите братя и сестри.”
Османската власт се е опитвала да заличи разликата между релития и народност, като обособявала всички мюсюлмани за принадлежащи към една мюсюлманска общност. Затова в очите на хората ислямът изглеждал като „турска вяра”, за разлика от християнството, което било смятано за „българска Вяра”. Като „турски” били възприемани всички онези атрибути и символи, които били налагани заедно с исляма – имена, облекло, обрязване, обреди и т.н. Или казано иначе – съпътстващите ислямизацията символи и атрибути получавали не само религиозната, но и народностната натовареност. По този начин чрез религията и свързаните с нея символи и атрибути се ерозирало българското народностно съзнание – от религиозно – мюсюлманско към народностно – турско. Такава поне е била политиката и крайната цел на османската власт чрез налагането на исляма и утвърждаването му в българските земи.
И днес продължават спекулациите с произхода на т. нар. „помаци”. Така например в турското списание „Гласът на родопчаните”, издавано в Истанбул, се твърди, че те са автохтонно население на Родопите, наследници на кумано-къпчанските турци. Наричат ги „ Родопски помаци – турци”, които нямат никакво отношение и „примеси”, както с българите, така и с другите балкански ”етнически елементи”.
Истината обаче е съвсем друга и за това има много исторически източници, в това число и османски.
Следва!
2. Къде отидоха добрите нрави ....
3. Демокрация без правова държава
4. Сайтът на една жена
5. Любими сайтове
6. Времето
7. Петър http://petyr.blogspot.com/2008/04/blog-post_30.html
8. БЪЛГАРСКАТА МЕЧТА
9. Приказки за деца
10. Мила Родино
11. Записки на реформиста
12. История ва България
13. БУКВИТЕ
14. http://photo-forum.net/joro/
15. България
16. информацията е сила
17. 160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХРИСТО БОТЕВ
18. речник - онлайн
19. Атлас на света
20. Един завет
21. бизнес проекти
22. Бележник
23. Сайтът на една друга жена
24. Сайтове - литература, култура
25. Един добър програмист - шахматист -Надникнете
26. Есента е застаряла пролет/стихове за есента/
27. Блогатство.com