Прочетен: 2393 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 28.06.2022 10:54
ДЕВИНСКИЯТ ДЯЛ НА РОДОПА, ПОГЛЕДНАТ ОТ ВИРТУАЛЕН ДРОН
С благодарност към Бог, който ми помогна отново!
Второто ми пътуване за тази година от серията Големи осъществих по Девинския дял на Родопа. Този огромен и уникален дял на Родопа, някога дъно на море, а днес планински карстов масив, вероятно от утаените по дъното скелети на животни, черупки на миди и раковини е едно чудо на природата. Мисля, че човек, който познава този дял на Родопа е по-богат! Скалите тук са разтворими и поради това в него има много пещери, чудновати скални образувания, долини с отвесни скали/стени, прорязани от реките. По отвесните стени расте рядък вид черен бор с чадъровиндна корона. Хвърчащо във въздуха семенце на бора е попаднало на цепнатина в скалата, задържало се е там и е поникнало борче бебе. То впива корени в нея и расте нагоре успоредно на скалната стена. Удивителна Божия красота, на която не мога да се нагледам.
Тази част на планината е една от най-труднопроходимите. По нея може да се премине само по съществуващи пътища и пътеки, защото има много отвесни стени и пропасти, коите не се виждат до достигане на бездната над тях. Те се явават внезапно, където завръшва някаква голяма заравненост и изведнаж – пропаст стоцици метри. Стената на Мальовица е едно нищо в сравнение с тези стени, цитирам Ягодинската Синаница. Като си представя бездната под нея в момента стъпалата на краката ми изтръпват.
Заради многобройните си пещери - жилища за първобитните хора, този регион е бил населен още в дълбока древност от хора, препитаващи се с лов и отглеждане на някои култури. Във входа на Ягодинската пещера има едно такова пещерно жилище. Тракийски култови паметници тук няма. Римляните пък са отдавали вероятно много голямо значение на този регион, защото от тях са останали много пътища, много от които се ползват до днес, а други са разширени за да преминават по тях автомобили. Преди да упозная добре този край мислех, че най-голямата концентрация на римски пътища у нас е в Западния Балкан между седловините Петрохан и Салаш, но в този дял на Родопа тя е много по-напред от Балкана. В Западна Страра планина римските пътища предимно я пресичат, докато тук на какъв принцип са строени не ми е ясно, навсякъде попадам на такива. За римските пътища тук ако кажа, че са нагъсто както мрежа е самата истина. Тук има и много останки от крепости, строени между ІV и VІІ век.
Планината тук поради благоприятните си климатични условия е населена до височина 1700 м. н. в. Цитирам двете обезселени вече села, Мурсалица и Чамла, най-високите в страната ни.
Друга особеност на този дял на Родопа са горите, образували много дебел пласт почва. Така те се явяват акумулатори на дъждовната вода, която за разлика от Източните Родопи се задържа в почвата и през цялата година реките са с леко променлив дебит. А реките тук – те са огромни, особено след дъжд или по време на снеготопене. Наподобяват ми на р. Марица преди да бъде водата й отклонена за ПАВЕЦ „Белмекен” през пролетта между х. Заврачица и с. Радуил. Всичките реки в този дял се вливат в р. Въча, втората по дебит родопска река след Арда. Не само Въча, след ненормално силен дъжд реки, които не изглеждат големи, стават страшилища и влачат всичко по пътя си, включително и големи скални отломки. Давам пример с Триградската река, която отнася всичко по пътя си, та дори и пътя. Виновна обаче е не реката, а променящите се климатични условия на планетата, за което сме си виновни ние, хората. Когато съм по тази планина винаги се съобразявам с този факт и оставям колата си на място доста над реката.
Този регион е известен от историята като място, където е основана Тъмрашката помашка република. Причината е отказът на Бълтария след Освобождението да присъедини помаците към страната ни, защото са бедни и не можели да плащат данъците си. Да се оправят сами! За да не загубят обаче пасищата си около Бялото море, те се организират в „държава”, която е просъществувала от 1878 до 1912 г. Тази „държава” се разпростира върху долината на р. Въча, като от нея са изключени християнските села с най-важното от тях, Широка лъка. Ще напомня нещо: До днес остава жестокият спомен от баташкото клане, организирано от ходжите и други служители към джамиите, по чиято идея безпросветните помаците с промити мозъци от селата Барутин и Триград извършват погромът в Батак и по други села.
В няколко постинга ще поместя теми с подробности от този дял, в този постинг ще опиша само границите му. Едната от тях е река Въча като се започне от извора й над с. Кожари до гр. Кричим. От гр. Кричим тази граница подължава по вододелното било между реките Въча и делът Равногор като достига до седловината между селата Фотиново и Нова махала. След нея тя продължава по билото на Баташката планина, после по билата на огромното отклонение Сюткая и след него върви по центлалното вододелно било на Родопа север/юг, достигайки извора на р. Въча над с. Кожари. Някога ще опиша и трийгълника Буйново - Смолян – Девин. Сега само ке отбележа, че от него към Въча се отправят още пълводни и буйни реки – Триградската, Чаирската, Мутенската, и Широколъшката. Реките, които се спускат от Баташката планина към р. Въча също са страшилища. Те обаче сега са укротени, защото водите им са завирени в няколко язовира – Тошков Чарк, Голям и Малък Беглик, Широка поляна, Джиневра. От тези язовири водата им се отклонява от посоката, дадена им от Господ, като от юг и те поемат на север, за да бъде това огромно количество вода отработено енергийно в Баташкият водносилов път, най-великият строеж на комунизЪма.
И накрая като описвам водното блогатство ва този регион, да цитирам по-големите му реки, вливащи се в р. Въча, всяка от които е в класа много голяма: Фотинската река с водопадите, р. Гашня, и двете отводняват голяма площ, Девинската река която отводнява ОГРОМНА площ, Дяволската река, която извира малко над с. Борино, и тя страшилище, скачащо междя скалите, р. Кастракли, реката Кричим, и тя с огромна площ, следват големите реки Триграска, Чаирска и Мугенска, а след тях още по-голямата Широкорлъшка река. От рида Чернатица също е спускат няколоко реки, но вече по-малки, най-голяма от които е тази от с. Лясково. Огромното количество вода в р. Въча идва от западната й страна.
В следващи постинги ще опиша красиви места за посещения в планината. Красотата е уникална, но красоти не се сравняват. Изключително силно съм привързан към този дял на Родопа. За мен той е много красив, но като се покача на терасата на с. Осиково, от което се вижда голяма част от Девинсктата планина и като се обърна назад към Голец, Модър и Върховръх дали мога да кажа коя от двете красоти, на Девинския Балкан или на Чернатица е по-велика. Нправих и над 1000 снимки от красиви места по Девинската планина и от водопадите.
Защо написах, Благодаря на Бог и този път за спасението си!
За първи път в живота си съм оставил колата си с недостатъчно натегната ръчна спирачка на едно страховито място. Докато ме нямаше, тя се преместила на около два метра напред и се опряла на дърво, на ръба на пропаст. Но ако пред колата нямаше дърво? Оставах по блузка високо в планината, отдалечен от всякакво населено място, а ако бях останал без кола, вече нямаще да мога и да пътувам. Защото средства да си купя още една ние нямаме.
Благодаря на Господ, че ме спаси още веднаж. Както преди три години по долината на р. Хамбардере, когато пред себе си забелязах спящ мечок и той без да ме усети е върнах...Много повече българи заемат престижни постове в чужбина , работят , учат и се издържат , това с бързаме на задници и слугуване са 20 -30 годишни клишета , и се споменават само от неуспелите и некадърни хора.
По тази причина необразованите изпитват носталгия по соца, а образованите са по-доволни от демокрацията.
