Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.06.2008 21:27 - Валери Петров - живия класик на българската литература
Автор: tota Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5071 Коментари: 7 Гласове:
5

Последна промяна: 19.06.2008 21:28


 ВАЛЕРИ ПЕТРОВ
=============================

Валери Петров (псевдоним на Валери Нисим Меворах) е български поет, сценарист, драматург и преводач от еврейски произход. Роден е на 22.04.1920 г. в София. Баща му - д-р Нисим Меворах е виден адвокат, обществен деятел и дипломат, автор на книга за Яворов. Майка му - Мария Петрова е преподавателка по френски език в една от столичните гимназии. Валери Петров учи в италианското училище в София от първи клас до 1939 г., когато завършва гимназия. През 1944 г. завършва хуманитарна медицина в Софийския университет. През есента и зимата на 1944 г. работи в Радио "София", после участва във втората фаза на Отечествената война като военен писател (в. "Фронтовак"). След войната е един от основателите и зам.-гл. редактор на в. "Стършел" (1945-1962). Служи като лекар във военна болница и в Рилския манастир. От 1947 до 1950 г. работи в българската легация в Рим като аташе по печата и културата. Бил е редактор в Студия за игрални филми, редактор на издателство "Български писател", народен представител в VII. ВНС. Академик на БАН (2003). Първите си стихове печата през 1936 г. в сп. "Ученически подем". През 1938 г. излиза от печат първата му книга "Птици към север" с псевдоним Асен Раковски. По-късно пише поемите: "Палечко", "На път", "Ювенес дум сумус", "Край синьото море", "Тавански спомен" и стихотворния цикъл "Нежности". Автор на цикъл стихотворения "Стари неща малко по новому" (1945), "Стихотворения" (1949), поемата "В меката есен" (1960), пътеписа "Книга за Китай" (1958), пиесата "Когато розите танцуват" (1965), сатирични стихотворения и поеми "На смях" (1970), "Бяла приказка" (1977), "Копче за сън" (1978), "Пет приказки" (1986), Избрани произведения в 2 тома (1990) и др. Пише сценарии на игралните филми: "Точка първа" (1956), "На малкия остров" (1958), "Слънцето и сянката" (1962), "Рицар без броня" (1966), на няколко киноновели и анимационни филми. Преводач на Шекспир, както и на Джани Родари, Ръдиард Киплинг, Сергей Михалков. Носител на литературната награда на Министерството на просветата за 1987 г., на наградата "Христо Г. Данов" за цялостен творчески принос (2006) и на държавната награда "Св. Паисий Хилендарски" (2007). Вписан е в почетния списък на Международния съвет за детската книга за "Пет приказки" (1988).

ПОЕЗИЯ

 

Добрите писма                                                              

Валери Петров

Толкова радост извика
писмото с добри новини!
Гледам печата на плика
и пътя му смятам във дни.

Мисля си: значи когато
бях вчера така натъжен,
листчето с радост богато
е вече летяло към мен!

Значи така ни се струва
понякога черен светът.
Хора, недейте тъгува -
добрите писма са на път!!

 

ЛЮБОВ
Валери Петров

В този бар бяха седнали вчера те,
и днес в него пак гледам ги двамата:
а отвъд шейсетте кавалерът е,
и кажи-речи бабичка - дамата.

И навярно вината в коняка е,
или в нежния звук на пианото,
но те се чувстват другаде някъде
и той с длан и погалва коляното.

А това не убягва от погледа
на момчетата с дънки в ъгъла
и тя бързо оправя си роклята,
но не ги е, не ги е излъгала.

И те тъй откровено кикотят се,
тъй на място от смях не се свъртат те,
че аз казвам им:-Ех, слепи котенца,
някои ден вий ще бъдете "дъртите"

и тогава - мен, стареца, слушайте -
фантастичен късмет ще извадите,
ако в тяхната възраст заслужите
като тях да разсмивате младите!

 

Рано сутрин
Валери Петров
Днеска нещо ме събуди
в пет, преди да станат всички.
Тихо. Само като луди
вънка чуруликат птички.

Слава Богу, в кабинета
е разтребено и чисто
и прозирните пердета
чакат слънцето златисто.

Ето мракът се отмята.
Дискът огнен се въззема,
тъй че чувствувам земята
 

част от общата система

и във мойта химикалка
дребната сачмица светка,
сякаш, че сама е малка
неизследвана планетка.

Свежо. Хубаво. Приятно.
Миг на щастие небивал.
Просто
 
ми е непонятно,
как до днес съм го проспивал!

 

Пролетно

Валери Петров

 

Вечната стара история!

Пролет отново цъфти,

главната аудитория

пак е разкрила врати.

 

И като весели птичета,

сякаш в радостен сън,

млади момчета, момичета,

с вик изсихват се навън.

 

В шумната майска виелица

врътна се мойта глава,

после пък изневиделица

«Търси се!» глас изрева.

 

Явно човекът за ядене

Търсеше самокупон,

но си личеше, че гладен е,

по страховития тон!

 

Смешно ми стана и хубаво

в младия пролетен шум,

смешно ми стана. И глупаво

нещо дойде ми на ум.

 

Казах с: Ех, да би можело

тук да застана и аз,

«Търси се!» - силно, тревожно

Да им извикам на глас.

 

Търсят се коли загубени

във факултетния двор,

търсят се погледи влюбени,

търси сепламенен спор,

търси се чувство, обхванало

някога някой си млад.

Търси се нещо, останало

20 години назад!

 

Откровения на поета

 

«Обръщайки се назад, аз за себе си мисля, че ако с работата си съм привнесъл нещо в културата ни, за това е съдействало сливането у мен на две линии – каза на тържеството Валери Петров. - Едната е оформилият се у мен още от детинството светоглед, който гледа към един свят на социална справедливост, на свобода за мислите и думите, на човечност, на нетърпимост към чуждомразието и насилието. Свят, от който, уви, сме толкоз далече още. Другата линия е тази на верността ми към едно изкуство модерно, без да е модернистично, без да къса с досегашния път на културата ни. Народът ни и страната ни днес имат нужда от огромни усилия в областта на духовното. Връщайки се към Паисия, мисля, че дните, които преживяваме, при всичките исторически разлики, уви, имат и нещо общо с времето на будителите. Тогава народът е трябвало да се буди от сън, а днес той трябва да се измъква от дълбоката материална и духовна криза, в която сме изпаднали всички - и ние, и говорещият включително. Всички я знаем, но не всички съзнаваме, че това не са две кризи, икономическа и духовна, отделни и независими една от друга, а това е една-единствена беда, в която причини и следствия са сплетени в ужасяващо кълбо и не се знае дали материалното рухване е основното. Тогава наистина би бил лесно оправдан приемливият приоритет на икономическите мерки пред грижите за духовното. Или не е по-малко важен душевният ни срив, изискващ от всички нас, хора на изкуствата и науките, педагози, възрожденски дух и радикални усилия в областта на културата и образованието. Не виждайте в мен песимизма, но ако тези мерки не бъдат взети навреме, могат да ни изправят след едно, две или три поколения пред страшно зинала национална пропаст. Това са познати неща, но вие разбирате, че аз хитро ги напомням тук, защото виждам до себе си хора, овластени да действат в посоката, за която говоря.”

 

http://www.bnr.bg/RadioBulgaria/Emission_Bulgarian/Theme_Kultura/Material/0711_v_petrov.htm

 

Валери Петров
След моментите красота

 

Двете начала Красиво и Добро, според мен, вървят винаги заедно и аз не мога да си представя, че човек може да създава красота - А какво е изкуството, ако не това? - без да буди и доброто у читателя, зрителя, слушателя."

"Аз съм привърженик на класическия стих, но не се смятам поради това за не модерен - мисля, че поезия може да се създава по хиляди начини, с рими и без рими, стига като ловец на пеперуди,
  да имаш онова прозрачно сакче, с което се ловят моментите красота. И издържливост, то се знае, защото пада тичане след тях."

Иван Колев интервюира поета - Вж. сп. "Сократ" - брой 3, 2004 година, с.19-20.

 

 

От него:„Имах мечта да имам часовник. Сега имам часовник, но нямам мечта.”

 

 

 




Гласувай:
5
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. osaka - Много го харесвам!
19.06.2008 21:54
Поздрав за теб! :)
цитирай
2. tota - @osaka - Много го харесвам!
19.06.2008 22:59
Добър вкус!!У него има всичко -но най- важното усет за живота и реализъм. Не случайно е наречен живия класик на българската литература. Заслужава си от време на време да го препрочитаме ...Хубава вечер!!
цитирай
3. anastasiia - Много, много си го обичам:)
20.06.2008 11:38
Най-нежният, най-човечният, най-мъдрият ни поет...и писател...:) Толкова светлина и една такава...детска мъдрост има в нещата, които твори...
Ами сценариите му за филми...Великолепни са!:) Както и преводите му...Невероятно превежда Шекспир...За мен е гениален преводач...
А на Джани Родари/който също много си обичам/, имам всичките произведения, преведени от Валери Петров...
Имала съм честта да се запозная лично с него, да го интервюирам...Беше невероятно изживяване за мен...
Благодаря ти за прекрасния пост:)
Хубав, слънчев, усмихнат ден:)))
цитирай
4. tota - @anastasiia - Много, много си го обичам:) Ася,
20.06.2008 23:54
не случайно е наречен - живият класик на българската литература ...ерудит и талант, майстор на словото ...е Валери Петров.
цитирай
5. buket - Благодаря ти Тота!
23.06.2008 08:12
Лек ден!
цитирай
6. tota - buket - Благодаря ти Тота!
23.06.2008 08:27
Благодаря! Мисля, че докосването до личността и творчеството на Валери Петров е не само приятно за душата, но и обогатяващо. Лек да е и твоят ден!
цитирай
7. tota - Добавено от анонимен! Благодаря!
19.06.2011 10:01
"Какво му трябва на човека" -
Валери Петров (р. 22.04.1920 г.)

Една усмихната любима,
с две топли влюбени ръце.
И детски смях да се разлива -
в дома и в твоето сърце.

Това е цялото богатство,
което трябва на човек.
И всичко друго е измама,
но трябва да го разбереш.

Любимата е крехко цвете.
Дарява те със красота.
Не позволявай да увехне
и ще е вечна любовта.

...
Това му трябва на човек!
Любов и Топлина!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tota
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3711366
Постинги: 1044
Коментари: 14959
Гласове: 51672
Календар
«  Септември, 2014  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930