2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Прочетен: 4252 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 23.04.2016 23:44
Болно ми е! Да бъдеш първи в света, а да останеш последен! Дори и по турско време образованието на децата ни не е било толкова лошо. Тази болка измъчва 90-годишният Павел Величков. Цял живот е бил отдаден на българското образование – бил е учител по български език и литература, бил е инспектор, написал е редица книги и публикации, посветени на учението и в помощ на преподавателите.
„Преди няколко години отворих един учебник и за да разбера какво пише, трябваше да взема речника по чужди думи. Отидох на събрание на заетите в образованието във Варненска област и не чух нито една дума на тема образование!“, разказва с болка човекът.
Днес никой не задава най-важния въпрос, без отговора на който никое училище не може да работи смислено. А именно – какъв човек искаме да образоваме, какъв ще е младежът, който ще излезе от системата като приключи с този етап от живота си.
Учителят Величков, защото и към ден днешен той може да научи мнозина на много, има няколко съвсем прости съвета, които ако някой чуе, може би и образователната ни система ще се изправи на крака, за да може децата ни един ден наистина да знаят и да могат.
Преустройството на системата трябва да се съгласува с развитието на днешното общество. Но когато основната задача на заданието бъде оформена, тя трябва да бъде обсъдена с всички учители в страната, а не само с шепа хора и набързо. Когато министерството реши през 1971 г. да направи подобно преустройство, цяла година вървяха обсъждания по места, всеки имаше достъп до информацията и шанс да изрази мнение. Преди да се въведе преустройството, инспекторите, директорите и учителите бяха преквалифицирани, съгласно новите изисквания. Нито една крачка не бе прескочена, за да има качество на това, което се прави“, спомня си учителят.
Според Величков, ако днес зададете въпроса на който и да е учител кои са основите на методологията в учебния процес, едва ли някой ще може да отговори. А отговорът е прост – обучение, възпитание, развитие.
„Днес проблемът с нравственото възпитание на децата тотално липсва! Тук не говорим за пряко поучаване или груб дидактизъм, но някога букварите, учебниците на най-малките бяха пълни с народни поговорки и поучителни разкази“, посочва преподавателят. Не на последно място той засяга и проблема с децата от малцинствата, които отпадат от училище, а отпадането е огромен проблем пред съвременното българско образование. „Нима няма кой да подхване децата от махалите, да ги научи да играят футбол, баскетбол, да им спечели по този начин доверието и да ги привлече в класната стая!? Просто липсва желание. Затова тези деца като няма какво да правят, се занимават с глупости“, коментира Величков.
А за да могат учебниците да са достъпни за децата, те да ги разбират, да съумеят у дома сами да работят с тях, просто трябва да бъдат написани от действащи учители, а не от професори, които от години не са имали досег с ученици. „Защото в крайна сметка децата трябва да се научат не да повтарят или преразказват урока след учителя си, а да се научат как сами да се образоват, как да разсъждават, как да прилагат наученото“, категоричен е учителят.
Hо всичко започва от върха на пирамидата. Министерството на образованието трябва да има ясна задача, инспекторите трябва да помагат на учителите и да ги обучават, а накрая децата да излязат от училище такива, че всеки в системата да остане горд с плодовете на труда си. „Да ти е изряден дневника и документите, да отчиташ бройки – това не е образование“, посочва още Величков. И с мъка признава, че през 70-те години българското образование е било сред първите пет в света по качество, а днес е в края на опашката.
Тагове:
И ХИТЛЕР ГО ЧЕРВЕНОТО ЗНАМЕ РОДИ
Кой има изгода от регистрирането на ДПС...
Диди, благодаря ти за споделеното! Ако имаше приемственост във всички области, в т. ч. и в образованието нямаше да бъдат споделяни истините за състоянието му днес. Така не може да се предаде натрупаният опит. Бих посочила, че и това, което имаме се дължи на учителите и преподавателите, които обичат професията си и притежават моралните качества за дълг и отговорност. Мисля, че демотивацията, както сред една чест от тях, а така също и сред учениците е резултат на обстоятелствата при които живеем и работим. В т. н. демокрация няма ред и правила, които да се спазват. Няма и интереси насочени към обучение, възпитание и развитие на учениците. Друго липсата на дисциплина в училище, безразличието на учениците към преподавания материал, нежелание да се учи. Липсата на взискателност от страна на родителите, отсъствието им от страната, грижата за децата е оставена на възрастните баба и дядо. И още много може да се пише. Надявам се думите на възрастният учител да бъдат чути от тези, от които може да дойде промяната.
Знаеш, до миналата година и аз бях действащ учител, преподавател по БЕЛ в СОУ. В последните години работех все повече и все по-трудно–по много причини–по 12-15ч. на ден, за да имат учениците ми онова, което желаят и което в моите представи би трябвало да получат в училище – клубове, секции, вестник, телевизия, сайтове.
Като преподавател по основна матуритетна дисциплина и класен ръководител на ученици в горния курс имах и други, основни задължения – прилагане на съвременни, интересни за учениците, ефективни методи на подготовка за покриване на държавните образователни стандарти след 7-ми и 12-ти клас. Не е лесно, ако искаш да си гледаш работата съвестно. Но не в това е въпросът.
Мисля, че в съвременното българско училище в резултат на комплекс от причини, от които нормативната уредба и учебниците са само част от проблема, няма условия за нормален учебен процес. Всичко е на парче, по документи, със срокове от днес за вчера, без ясна стратегия въпреки раздела „Стратегии”, с който задължително започва всеки план, в пълен алогизъм, некомпетентност и хаос, в голямо напрежение и изтощение за всички: учители, ученици и родители.
В крайна сметка след 39 г. педагогически стаж реших да напусна работа преждевременно с възможностите на ранното пенсиониране. Оставането ми дори няколко месеца в училище усетих като заплаха не само за личностното си оцеляване, но и за здравето и живота си.
На препоръките на автора на статията - идеи, които по принцип подкрепям, гледам скептично. Мисля, че трябват млади хора с нов поглед - но с всеки випуск изпращаме най-добрите в чужбина - как да стане? Нямам отговор - затова напуснах:) И все пак надеждата е в младостта – не вярвам в реформа по процедурни правила от 70-те.:)))
Поздрави,Ати! Благодаря ти!
Благодаря, Диди! Това , което пишеш "нещо да се промени, да има онази силна връзка ученици- учители- родители! И всички да имат една обща цел" - това е най - доброто, но то би било постижимо, когато стратегията образование, обучение, възпитание, развитие н обучаваните е подчинена на националните ни интереси.
Знаеш, до миналата година и аз бях действащ учител, преподавател по БЕЛ в СОУ. В последните години работех все повече и все по-трудно–по много причини–по 12-15ч. на ден, за да имат учениците ми онова, което желаят и което в моите представи би трябвало да получат в училище – клубове, секции, вестник, телевизия, сайтове.
............
Мисля, че в съвременното българско училище в резултат на комплекс от причини, от които нормативната уредба и учебниците са само част от проблема, няма условия за нормален учебен процес. Всичко е на парче, по документи, със срокове от днес за вчера, без ясна стратегия въпреки раздела „Стратегии”, с който задължително започва всеки план, в пълен алогизъм, некомпетентност и хаос, в голямо напрежение и изтощение за всички: учители, ученици и родители.
...........
На препоръките на автора на статията - идеи, които по принцип подкрепям, гледам скептично. Мисля, че трябват млади хора с нов поглед - но с всеки випуск изпращаме най-добрите в чужбина - как да стане? Нямам отговор - затова напуснах:) И все пак надеждата е в младостта – не вярвам в реформа по процедурни правила от 70-те.:)))
Поздрави,Ати!
Благодаря, Вени! Мисля, че възрастният учител е искал чрез съветите да насочи вниманието на МОН и работещите в образованието, че реформите не бива да се провеждат от днес за утре. Това е отговорна дейност и трябва да се подхожда с особено внимание и грижа. Моето мнение за връзката между поколенията и предаването на опита е малко по - различно , нека се вземе това, което отговаря на потребностите на обществото и същевременно да е в съзвучие с променените обстоятелства. Без да се нарушават традициите.
Това е много тъжна истина за нас. Дано се намерят здрави сили сред младите хора, които да обърнат нещата. Дано!
http://kultura/web/%D0%B4%D0%BD%D0%B5%D1%88%D0%BD%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%B2%D1%8A%D0%BB%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F/
2. Къде отидоха добрите нрави ....
3. Демокрация без правова държава
4. Сайтът на една жена
5. Любими сайтове
6. Времето
7. Петър http://petyr.blogspot.com/2008/04/blog-post_30.html
8. БЪЛГАРСКАТА МЕЧТА
9. Приказки за деца
10. Мила Родино
11. Записки на реформиста
12. История ва България
13. БУКВИТЕ
14. http://photo-forum.net/joro/
15. България
16. информацията е сила
17. 160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХРИСТО БОТЕВ
18. речник - онлайн
19. Атлас на света
20. Един завет
21. бизнес проекти
22. Бележник
23. Сайтът на една друга жена
24. Сайтове - литература, култура
25. Един добър програмист - шахматист -Надникнете
26. Есента е застаряла пролет/стихове за есента/
27. Блогатство.com