Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.10.2016 12:56 - ВЕЧЕРНИ СНИМКИ Иван Есенски
Автор: tota Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2001 Коментари: 16 Гласове:
24


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

ВЕЧЕРНИ СНИМКИ

Разотиват се градините.
Затваря

своя стар акордеон денят.
В калъфа, пълен с мрак,
проблясват уморено
белозъбите клавиши.
Отваря се врата - прибира се жената,
която всеки вторник своя мъж
удостоява
тайно с чифт рога.
Жената носи люляк.
Търси ваза.
Пълни я с прегръдки и целувки.
Докато реже свежата салата,
докато търси жадната ракия
и масата подрежда,
тя с кожата възбудено си спомня
ръцете,
които преди малко е оставила
до следващия вторник.
С това събитията свършват.
Започват новините.
Двамата отпиват от навика на глътки.
Удобно е: седят си на дивана,
държат се за ръцете - ужас,
какви неща се случват само по света!
Накрая лягат и мъжът разтваря
желанието й като калъф.
А то ухае
на цъфнал люляк. И на нещо друго.
Бедрата й белеят уморено -
приличат на клавиши.
Той засвирва без да се замисля.
Но тя отдавна тази музика не слуша.
Заспиват.
И по навик идва сряда.
Иван Есенски
***

image
 






Гласувай:
24
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. tota - За автора
23.10.2016 13:45
Иван Есенски е роден на 21 ноември 1949 г. в с. Мухово, Софийска област. Завършил е философия и българска филология в СУ “Климент Охридски”. Работил е като строител на обекти в България и четири години в гр.Железногорск – Русия. Бил е редактор в РТЦ – Пловдив, отговорен редактор на Радиоцентър – Пазарджик, главен редактор на военна редакция в БНР, директор на издателство “Народна култура” и др. В момента е изпълнителен секретар на Академията за европейска култура “Орфеева лира”. Автор е на 13 книги с поезия и есеистика, четири негови книги /две поезия и две есеистика/ са преведени на английски, арабски, руски и испански език. Носител е на наши и чуждестранни награди за литература. Автор е на 18 документални филма и две пиеси.
цитирай
2. tota - АДАЖИО Иван Есенски
23.10.2016 13:48
АДАЖИО

Жена ти се прощава с любовта
край синия прозорец на октомври -
тъгува и не чува как шуми
започналия вече листопад.
Тя още е в прегръдките на август -
замайва я задъхания шепот
и сладък стон в ливадите се носи
сред стъпки на прокудени щурци…

Жена ти се прощава с любовта.
Не забелязва, че си се завърнал,
ни как се правиш, че не виждаш как
самотните й рамена потръпват
край сините стъкла - и не от студ.

Жена ти се сбогува с любовта -
с отчаяни очи за кой ли път
се втурва към онази празна гара,
а после дълги часове стои
край синия прозорец на октомври…

Банално е, но вече ще боли.
И най-добре е да излезеш тихо
и да потънеш в листопада сам.
Такава нощ е дълга като смърт,
но ако те пожали - прибери се.
И не поглеждай силуета горе
край синия прозорец на октомври…
Жена ти се прощава с любовта.
http://literaturensviat/?p=124527
цитирай
3. ivoki - МНОГО ТЪЖНО.....
23.10.2016 15:55
МНОГО ТЪЖНО.....
цитирай
4. tota - МНОГО ТЪЖНО. . . . . Точно, Ивоки! ...
23.10.2016 19:03
ivoki написа:
МНОГО ТЪЖНО.....


Точно, Ивоки! Вероятно преживяно, за да е претворено в стихове.
цитирай
5. sestra - Красиво!
24.10.2016 00:37
...
цитирай
6. tota - ....
24.10.2016 09:24
sestra написа:
...

Да, като творба, пресъздаваща любовта, която си е отишла и когато навикът се е настанил на нейното място.
цитирай
7. makont - Навикът и любовта са несъвместими.
25.10.2016 13:06
Изстине ли сърцето, се настанява навикът. Тъжно, но и много красиво. Поздрави, Ати!
цитирай
8. tota - Изстине ли сърцето, се настанява ...
26.10.2016 00:02
makont написа:
Изстине ли сърцето, се настанява навикът. Тъжно, но и много красиво. Поздрави, Ати!

Мая, съгласна с теб, любовта и навикът са несъвместими. Но до навика понякога се настанява търпимостта.... поносимостта...Не ти ли е минавала мисъл, защо семействата на нашите родители и техните също са извървявали пътя си до края заедно. Коя е била тази сила, която ги е държала здраво един за друг. Само икономическа ли е? Или морална? Публикувах стихотворението заради талантливото перо на автора. И не само.
цитирай
9. planinitenabulgaria - Благодаря, че научих за този поет!
28.10.2016 09:37
Като човек с голям жизнен опит вместо мой коментар, цитирам този на г/жа Маконт, който с други думи щях да напиша, но те щяха да изразяват същото.
цитирай
10. tota - Като човек с голям жизнен опит вм...
28.10.2016 14:52
planinitenabulgaria написа:
Като човек с голям жизнен опит вместо мой коментар, цитирам този на г/жа Маконт, който с други думи щях да напиша, но те щяха да изразяват същото.


Съгласна съм с теб, Коста. Еднакво мислим. "Изстине ли сърцето, се настанява навикът."
цитирай
11. martiniki - не съм ги чела досега
30.10.2016 09:21
Ати, много хубави стихотворения!
цитирай
12. mariniki - тъжно...
30.10.2016 21:12
изгубени някъде чувствата в безвремието на делника...
прекрасна поезия... преживяване на думите със сърцето... много
харесвам Иван Есенски... харесвам и преводите му на стихове на Бродски
благодаря ти, мила Ати...
цитирай
13. tota - Ати, много хубави стихотворени...
31.10.2016 17:08
martiniki написа:
Ати, много хубави стихотворения!

Още едно негово стихотворение:
ДЛАН

Наивен сняг
по устните ти свети.
Топи се.
Върху него пада друг.
Топи се.
А в дланта ти неусетно
топи се
моят сговорчив юмрук.
И става длан.
И нищо не остава.
И само киша
и разнежен мрак.
И вече чувствам
как ме сполетява
съдбата на един
наивен сняг.
Иван Есенски
цитирай
14. tota - изгубени някъде чувствата в без...
31.10.2016 17:21
mariniki написа:
изгубени някъде чувствата в безвремието на делника...
прекрасна поезия... преживяване на думите със сърцето... много
харесвам Иван Есенски... харесвам и преводите му на стихове на Бродски
благодаря ти, мила Ати...

И аз харесвам и поезията и прозата му... вярно доловено, че творчеството му е "преживяване на думите със сърцето"... и не само чувствата са доминанта....има и философски прозрения за същността и смисъла на живота.
ЗАКЛИНАНИЕ

Как всичко се преплита в тоя свят -
внезапно, непонятно, невъзможно:
задъхан порив, гайдите на Рожен,
среднощен дъжд, случаен аромат…

И как ни мами тази синева,
която с упоритост неотменна
като безсмъртен дух е устремена
пробилата снега през март трева!

А от снега, от идващия сняг -
във възела на паметта събрана -
гори една Игликина поляна
под дъб, белязан от хайдушки знак.

Оттук се тръгва мълком, с яснота
в посоката и чувството интимно.
Не съществуват днес непостижими,
но има недостигнати неща…

Земя на птици, влюбена земя,
от весел вишнев вихър разлюляна,
сред който подпоручик Дебелянов
се връща в тиха вечер у дома.

Бъди, земя, през всички времена
с усмивката на майчината благост,
която ни посреща там на прага
с безсилните от обич рамена!
Иван Есенски
цитирай
15. stela50 - Прекрасни стихове...
03.11.2016 10:20
Поздравления за поста, мила Ати !
цитирай
16. tota - Поздравления за поста, мила Ати ! ...
07.11.2016 10:31
stela50 написа:
Поздравления за поста, мила Ати !


Танечка, приятно ми е, че си тук!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tota
Категория: Лични дневници
Прочетен: 7340722
Постинги: 1182
Коментари: 16127
Гласове: 58253
Архив
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031