2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. sparotok
13. getmans1
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
ВЕЧЕРНИ СНИМКИ
Разотиват се градините.
Затваря
своя стар акордеон денят.
В калъфа, пълен с мрак,
проблясват уморено
белозъбите клавиши.
Отваря се врата - прибира се жената,
която всеки вторник своя мъж
удостоява
тайно с чифт рога.
Жената носи люляк.
Търси ваза.
Пълни я с прегръдки и целувки.
Докато реже свежата салата,
докато търси жадната ракия
и масата подрежда,
тя с кожата възбудено си спомня
ръцете,
които преди малко е оставила
до следващия вторник.
С това събитията свършват.
Започват новините.
Двамата отпиват от навика на глътки.
Удобно е: седят си на дивана,
държат се за ръцете - ужас,
какви неща се случват само по света!
Накрая лягат и мъжът разтваря
желанието й като калъф.
А то ухае
на цъфнал люляк. И на нещо друго.
Бедрата й белеят уморено -
приличат на клавиши.
Той засвирва без да се замисля.
Но тя отдавна тази музика не слуша.
Заспиват.
И по навик идва сряда.
Иван Есенски
***
Жена ти се прощава с любовта
край синия прозорец на октомври -
тъгува и не чува как шуми
започналия вече листопад.
Тя още е в прегръдките на август -
замайва я задъхания шепот
и сладък стон в ливадите се носи
сред стъпки на прокудени щурци…
Жена ти се прощава с любовта.
Не забелязва, че си се завърнал,
ни как се правиш, че не виждаш как
самотните й рамена потръпват
край сините стъкла - и не от студ.
Жена ти се сбогува с любовта -
с отчаяни очи за кой ли път
се втурва към онази празна гара,
а после дълги часове стои
край синия прозорец на октомври…
Банално е, но вече ще боли.
И най-добре е да излезеш тихо
и да потънеш в листопада сам.
Такава нощ е дълга като смърт,
но ако те пожали - прибери се.
И не поглеждай силуета горе
край синия прозорец на октомври…
Жена ти се прощава с любовта.
http://literaturensviat/?p=124527
Точно, Ивоки! Вероятно преживяно, за да е претворено в стихове.
Да, като творба, пресъздаваща любовта, която си е отишла и когато навикът се е настанил на нейното място.
Мая, съгласна с теб, любовта и навикът са несъвместими. Но до навика понякога се настанява търпимостта.... поносимостта...Не ти ли е минавала мисъл, защо семействата на нашите родители и техните също са извървявали пътя си до края заедно. Коя е била тази сила, която ги е държала здраво един за друг. Само икономическа ли е? Или морална? Публикувах стихотворението заради талантливото перо на автора. И не само.
Съгласна съм с теб, Коста. Еднакво мислим. "Изстине ли сърцето, се настанява навикът."
прекрасна поезия... преживяване на думите със сърцето... много
харесвам Иван Есенски... харесвам и преводите му на стихове на Бродски
благодаря ти, мила Ати...
Още едно негово стихотворение:
ДЛАН
Наивен сняг
по устните ти свети.
Топи се.
Върху него пада друг.
Топи се.
А в дланта ти неусетно
топи се
моят сговорчив юмрук.
И става длан.
И нищо не остава.
И само киша
и разнежен мрак.
И вече чувствам
как ме сполетява
съдбата на един
наивен сняг.
Иван Есенски
прекрасна поезия... преживяване на думите със сърцето... много
харесвам Иван Есенски... харесвам и преводите му на стихове на Бродски
благодаря ти, мила Ати...
И аз харесвам и поезията и прозата му... вярно доловено, че творчеството му е "преживяване на думите със сърцето"... и не само чувствата са доминанта....има и философски прозрения за същността и смисъла на живота.
ЗАКЛИНАНИЕ
Как всичко се преплита в тоя свят -
внезапно, непонятно, невъзможно:
задъхан порив, гайдите на Рожен,
среднощен дъжд, случаен аромат…
И как ни мами тази синева,
която с упоритост неотменна
като безсмъртен дух е устремена
пробилата снега през март трева!
А от снега, от идващия сняг -
във възела на паметта събрана -
гори една Игликина поляна
под дъб, белязан от хайдушки знак.
Оттук се тръгва мълком, с яснота
в посоката и чувството интимно.
Не съществуват днес непостижими,
но има недостигнати неща…
Земя на птици, влюбена земя,
от весел вишнев вихър разлюляна,
сред който подпоручик Дебелянов
се връща в тиха вечер у дома.
Бъди, земя, през всички времена
с усмивката на майчината благост,
която ни посреща там на прага
с безсилните от обич рамена!
Иван Есенски
Танечка, приятно ми е, че си тук!
2. Къде отидоха добрите нрави ....
3. Демокрация без правова държава
4. Сайтът на една жена
5. Любими сайтове
6. Времето
7. Петър http://petyr.blogspot.com/2008/04/blog-post_30.html
8. БЪЛГАРСКАТА МЕЧТА
9. Приказки за деца
10. Мила Родино
11. Записки на реформиста
12. История ва България
13. БУКВИТЕ
14. http://photo-forum.net/joro/
15. България
16. информацията е сила
17. 160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХРИСТО БОТЕВ
18. речник - онлайн
19. Атлас на света
20. Един завет
21. бизнес проекти
22. Бележник
23. Сайтът на една друга жена
24. Сайтове - литература, култура
25. Един добър програмист - шахматист -Надникнете
26. Есента е застаряла пролет/стихове за есента/
27. Блогатство.com