Така е нарисувал сам своя портрет, професор  Александър Балабанов /1879 – 1955/. Виден български литературовед, преводач и критик. Един от дългогодишните преподаватели в  Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и член на Македонския научен институт.

В предговора на  книгата на професор Александър Балабанов „И аз на тоя свят. Спомени от разни времена /, Тодор Боров пише:

„Ние сме принудени да оставим за други да посочат ролята на А. Балабанов в борбите му за правилен, жив образен български език, усилията му да наложи правопис, който да отразява единството на българската езикова общност. За други оставяме  да разгледат и неговото художествено творчество.

 Не се спираме никак и на неговите – продължаващи цял живот – усилия да свърже българската култура  с античната, за утвърждаване класическото образование в България, за приносите му като класически филолог.

В дневника си преди време съм записала: поуки от живота му, извлечени от

неговите „съвсем живи и парещи писания” и  жизнен път. Отбелязала съм:

- най горе от всичко стои духовната свобода на човека, тя не бива да се жертва за никакви земни блага;

- догмите, формулите, обвързаността с организации и принципи сковават свободата на мисълта;

- трябва да живееш в тревога за областите на духа; и не бива да се страхуваш от завоюваното свое самостоятелно, оригинално мнение, ако ще би всички да са срещу теб;

- трябва да бъдеш признателен към хората, на които дължиш нещо в живота си;

 и да имаш състрадание към пострадалите, към неразбраните, към самотните души;

- и преди всичко – вечно да търсиш и да не се боиш от грешки.

И още: „ Въобще, българинът страда, пати, ходи в дрипи и цървули – но не гине току –така лесно”.

 Поука: Заемай само такова положение, което можеш да издържиш. Не се качвай на място, откъдето само с падане можеш да слезеш. Не почвай никоя песен с глас, който не ще можеш после да повишаваш повече...

И още нещо във връзка с  Новата 1938 година. В навечерието на Втората световна война, той казва: „И в старата, и в новата година окото ни дебне само келепира. И в старата, и в новата година всички, които имат уж нещо видимо в ръцете си, мислят –пък на практика имат право, че на тоя свят най-важни са парите, пари да правят – това им е главната цел, а след това с парите – всичко!”

Другите за него: „И никога не е съгласен, както казваше сам, да вие с вълците и да блее с овците” – Тодор Боров;

                              „Балабанов е една вечна тревога. Всякога зает от някаква работа или от някаква мисъл. Всякога възбуден от разни въпроси. Не зная дали има в нашия университет професор тъй  близък на студентите. Той ги учи с жар, кара им се бащински, дружи с тях като приятел.” – Елин Пелин.

                               „ Балабанов е поет в науката. Поет в науката – ето две думи, които у нас не сме навикнали да виждаме наедно. Има такива, които предполагат даже, че те се изключват взаимно и че въобще е противно на разума да се говори за поети в науката. Науката? Коя наука? Няма съмнение, че ако някой иска да пише съчинение на някоя от тия теми ...той очевидно има нужда от поет. – Симеон Радев за научната му дейност.

                                  „Съвсем определено за него е казал Толстой: „за да живееш честно, трябва да гориш, да се луташ, да се сражаваш, да грешиш, да започваш и да захвърляш започнатото, и пак да започваш, и пак за захвърляш, и вечно да се бориш...А спокойствието е – душевна подлост”

„Честита България, че има такъв способен мъж!”

с някои неща бях запозната, но с повечето мисли - не! Хареса ми!

Тя принадлежи на големия българин - професор Александър Балабанов. Само съм се докоснала до част от мислите, които са държали умът му буден, а духът - неспокоен.

Благодаря ти, Атанаске.

Този човек не бива да се забравя.

А на всичко отгоре е и македонец.

Голям българин. Легендар

ен.