Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.06.2008 19:11 - Владимир Голев -поет, драматург, писател-белетрист и литературен критик
Автор: tota Категория: Лични дневници   
Прочетен: 10393 Коментари: 5 Гласове:
1

Последна промяна: 03.03.2013 19:25


Владимир Иванов Голев е роден е на 22 август 1922 г. в гр. Банско. Завършил е СУ - Българска литература през 1950 г. Работи в различни издания като редактор (сп. Пламък, сп. Съвременник , в. "Студентска трибуна", в Радио Москва, в Сценарната комисия при Студия за игрални филми, издателство "Народна младеж", главен редактор на списание "Септември".)

image

Владимир Голев

image

Поезия

Прекрасната нощ

Владимир Голев

От погледи
от вино и звезди
ний бяхме двамата пияни.
И без де сме го звали,
се роди
най- силното желание в кръвта ни.

 

И трябваше да тръгнем,
да вървим
през туй поле от късни сенокоси,
с подпалени стърнища,
да преспим 
като дедите ни –
първични,
боси.

Но не!
Отдавна ние сме пленени
от нормите логични на живота.
Стояхме с тебе-
тръпнещи,
смутени-
и мислехме какво ще каже обществото.

Но не!
Ти вдигна сепнато глава. 
Т
и може би очакваше признание.
А аз не исках вече със слова
да изразя роденото в мълчание.

И диалогът свърши като в драма.
Дойде мигът
р
азсъдъчен и лош.

Ти тръгна.
Тръгнах си и аз.

И стана
нощта прекрасна
най- обикновена нощ.

                                               image

Пепел

Владимир Голев

 

Тя бе най- прекрасното, което
някога е раждала земята.
Тя не бе богиня-
тя бе всичко-
слънцето
и влагата
и вятъра.

Аз вървях след нея и целувах 
сянката на стъпките и леки.
Аз пламтях.
Задъхвах се.
Ревнувах...

Но към нея нямаше пътеки.
Тя не бе далеч,
но помежду ни 
имаше морета,
бездни сини,
сипеи отвесни,
през които аз напразно
исках да премина.

 Плаках и се мятах без надежди.
Хиляди пустини в жажда минах.
Слънцето очите ми замрежи,
стъпките ми дъждове измиха.
 

Тя дойде най-сетне уморена.
Тя дойде като очакван пламък.
Тя дойде,
Наведе се над мене,
Ала само пепел бе останало...

                                                     image

+++

Владимир Голев

Безмилостно нещата отминават.
Отиват си.
Изчезват.
И забравяме...

А тоя дъх на родна пръст остава
да ни спохожда на сън и на яве,
със тихата си мощ да ни привлича,
в гората да ни води оредяла,
да ни зове със тая песен птича,
кога ятата литнат на раздяла

да ни сродява с камък и със шума,
утеха да ни е във дните черни
и - като майка –
без голяма дума
да ни заставя да му бъдем верни

image

От него

Владимир Голев, писател:
“Когато се разбунтува душата ви, как реагирате?
Философски, не избухвам. Опитвам се да осмисля онова, което става, и никому не съм се сърдил, дори и на тези, които грубо са се отнасяли към мен. Не от християнски съображения, а защото разбирам, че хората изхождат от свои позиции. Това ме предпазва от сблъсъци.”

По стихове на Владимир Голев. Освен обект на възхищение, снегът в песента е и тема с продължение – за смисъла и красотата на човешкият живот:
“С белия сняг ние отново се раждаме –
пречистени, неостарели.
С белия сняг ние дирим началото –
най-красивото и решаващо!… Странно!
Толкоз студен е снегът,
А как топли душите ни, топли…”


 Прочетете в: http://slovo.bg/old/plamak/10708/10708009.htm Владимир Голев «Хуанита»

 

                   http://www.slovo.bg/plamak/index.php?ar=869     Владимир Голев „Дивачката”

 

Чуйте:

http://www.vbox7.com/play:aeccbc63  Оратория "На теб, Българио" (2005) Музика и аранжимент: Кирил Икономов, текст: Евтим Евтимов и Владимир Голев

 












Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. monna - Житейски истини,
24.06.2008 22:08
но как звучат, написани от добър поет! Хареса ми.
Поздрав!
цитирай
2. tota - @monna - Житейски истини,
25.06.2008 06:18
Наистина е така, а ако се докоснеш до прозата му, имам предвид това, което съм посочила - Дивачката и Хуанита не само ще ги прочетеш на един дъх, но ще видя образа на Дивачката претворен от твоята ръка ..от твоя усет за красивото ..Хубав ден!!
цитирай
3. angelstih - :)
28.06.2008 15:56
Дано не греша, но преди време четох негова книга, озаглавена "Всичко отначало" и много ми хареса. Иначе като поет никога не съм го познавал, но четейки публикуваното тук, струва си да се заинтересувам :)
Поздрави :)
цитирай
4. tota - И още нещо от него
02.07.2008 07:45
Дълги километри пропътувах
аз без теб по пътищата бели...

Кой бе казал, че пространството разделя?
Кой твърди, че времето лекува?

angelstih - :)
Добър автор, заслужава си да бъде четен!!!
цитирай
5. gen4o1976 - Негово ли беше стихотворението
15.04.2013 19:10
И аз, като певецът стар,
не идвам тук за радост и утеха,
че в пепелищата не тлее жар -
годините най-скъпото ми взеха!

Не гледам отлетелите ята,
не търся спомените отшумели.
Дъхти, дъхти в краката ми пръстта,
летят над Шипка облачета бели,

и гледам както някога света
със любопитството неповторимо,
с оназ вълшебна простота,
за всички други възрасти незрима.

Здравей ти, детство,
приказна страна,
тъгувам аз за твоите богатства,
за тази ........ светлина,
която вече бавно в нас угасва.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tota
Категория: Лични дневници
Прочетен: 9954439
Постинги: 1264
Коментари: 16639
Гласове: 64293
Архив
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930