Диалог

 

- Приятелю, къде си?

- В другата страна.

- Моля те, ела! Имам нужда от теб.

- Нуждата при хората е вечна.

- Моля те. Сънища мрачни ме спохождат.

- Спохождат всеки, но са сънища.

- Приятелю, беда ме сполетя.

- Беда при всеки има.

- В теб ми е надеждата. Помогни ми.

- Надеждата ми е оскъдна. За себе си я пазя.

- Приятелю, страх ме е обзел. Ела изслушай моята история.

- Страхът не гоня и не го прехвърляй и ти в мен. Сам си с виновен, че си го допуснал до себе си.

- Приятелю, обичам, но не съм обичан. Съвети ми дай.

- Щом не те обичат, не обичай. С друго да ти помогна не мога.

- Приятелю, ела да ме видиш. Чувствам, че умирам.

- Противоположна е моята посока.. Пътят ми е друг. Времето ми малко.

-Събуди се. Чуй какво ти казвам. Аз загивам.

- Всеки ще те последва рано или късно. Ти не се измъчвай. Успокой се. Аз ще положа всички усилия да забравя нашето приятелство.

 

Петя Славова, ІІІ курс, ФСГ – София, записала съм през  1999 година в бележника.

 

http://www.youtube.com/watch?v=Sa0tdj_Epss&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=tg78UbXa6Rg&feature=related

Приятни почивни дни - бъдете с близки и приятели!!

http://www.youtube.com/watch?v=GkIoL-uWAa8&feature=related
Хубав ден с истинските приятели!!

Хубаво е ,че си поместила този диалог ,но той доста ме натъжи!Знам ,че трудно се намират добри приятели ,но вярвам в тях!
Пожелавам на всеки да запази вярата в истинското приятелството и да го търси ,а намери ли го да ,успее да го съхрани!

пожелавам на всеки да го има...поздрави и усмивки:))))

Да, така е, натъжава. Записала съм го доста отдавна в бележника си. Учудващо е това, че е написано от ученичка, тогава и беше поместено в списание, което съм пропуснала да отбележа....
Заради вярата си в истинското приятелство - в коментари добавих песните с клиповете...
И аз пожелавам на всички да имат истински приятели!!!

Приятелство е дума, съдъжанието което дават на думата варира в доста широки граници според хората и обстоятелствата.

и това. Колко е крехко това приятелство!...

С тях се срещаме рядко - имам своя си път,
само своя любов, своя мъничка смърт.
Вярно, нощем се будя от техния смях,
ала стана ли сутрин - карам някак без тях.
И не се утешавам с подмолни лъжи,
че приятелят връща, което дължи;
че ще хукне на помощ, затъна ли в кал;
че когато е беден - не би ме продал
за шепа жълтици, за резенче хляб...
Възел връзва приятеля, възел - слаб!
Дето мине приятел, коприва расте...
Но пак ще ги търся - защо са ми те? -
когато умирам, ще пратя за тях:
да дойдат, да кажат добре ли живях,
или да поплачат, или да мълчат,
или пък да знам, че са нейде на път...
Но сама да не гасна сред локвичка кръв -
боже, пази ме от ужас такъв.

http://www.slovo.bg/old/vvaleva/dumite/vd59.htm

Има го - човек не е създаден да живее сам, но не трябва да се преминават границите. Ако сериозно разгледам горния диалог - тук има от една страна желание за обсебване, а от друга - за дистанциране. Нормални човешки реакции. Приятелите не са затова да се вкопчиш в тях и да не им даваш да дишат. Имах подобна приятелка, която за малко да ме удави в реката от оплаквания. Естествено, че се дистанцирах - само като ми кажеше "Ах, да ти се оплача ..." и ми се изправяше косата :)))