2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. sparotok
13. getmans1
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 9203 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 04.11.2013 18:13
Поетът Матей Шопкин е роден на 29 септември 1938 г. в с. Долна Липница, Великотърновско. Започва да пише стихове още в ученическите си години, печата първо в “Народна младеж”, а първата си стихосбирка издава на 20 години, когато все още е в казармата. Завършва българска филология. Работил е в ъв в. “Студентска трибуна”, “Народна младеж”, “Литературен фронт” и в радиото. Бил е председател на Столичния съвет по култура. Издал е над 35 книги. Женен, с две дъщери.
https://www.bulpress.net/article/1601
Поезия
Премълчани думи
Матей Шопкин
Обичам те! Да тръгваме нататък,
където пътят става все по-кратък,
където пада прах от метеори
и мъдрата природа ни говори,
че има край на пориви и нежност,
че свършва някъде самата вечност.
Обичам те! На тридесет години
ти казвам думи прости и невинни;
жадувам винаги да бъдем с тебе,
призвани от класическия жребий –
деца да създадем, да бъдем хора
далечни за лъжата и позора.
Обичам те! В космическата ера
това звучи почти като химера,
но не съжалявам, не отричам,
обичам те, до болка те обичам,
и благославям цялата вселена,
че си родена ти, че си родена.
Вечност
Матей Шопкин
В зелени багри залезът догаря.
И в залезната злачна тишина
край каменния пръстен на Хисаря
върви една усмихната жена.
Над старата изпепелена слава,
над пулса на подземните недра –
жената като римлянка минава
с изваяни класически бедра.
И камъните жадно я целуват,
изтръпнали от нажежена страст.
И нищо повече! Не съществуват
ни космоси, ни столици, ни джаз!
О, този миг – почти невероятен!
Върви жената – музика и зов.
Върви жената - космос необятен
и столица на вечната любов!
Необходимост
Матей Шопкин
Не винаги са нужни ветрове
и люляци, и нощи теменужни,
не всеки ден се пишат стихове,
но винаги поетите са нужни!
Обречени, жестоки и добри,
бохеми, богоборци и пройдохи –
поетите приличат на искри,
изтръгнати от своите епохи.
Те светят над съдби и времена,
над бяла утрин и над вечер синя.
Без тази искрометна светлина
светът ще заприлича на пустиня.
Из интервю на Маруся ПАНКОВСКА с Матей Шопкин
- Как ви се вижда днешното време като цяло и в частност - за поетите?
- Днешното време е едно сложно, трудно, противоречиво време, особено за хората на изкуството. Трудно се издават стихосбирки и въобще – книги. Човек трябва да си намери спонсор, аз се оказах не толкова оправен и последната си книга - “Думи за мама”, сам съм си я платил. А като цяло народът живее в страх – постоянни престъпления, убийства, кражби, изнасилвания, всичко това дава отражение върху душата на хората, особено на поетите. Най-ужасното е, че цари една апатия. Същевременно по природа съм оптимист и не губя надежда за бъднините на България, не мисля, че ще изчезнем като нация.
- Доста хора от вашето поколение, особено такива, които са били добре при предишната власт, изпитват носталгия към миналото...
- Не, не бих казал, че изпитвам носталгия към предишната власт, а изпитвам носталгия към младостта си, някак си много неусетно, много бързо преминаха тези години.
https://www.bulpress.net/article/1601
Матей Шопкин
Матей Шопкин: "У мен светлее погледът на мама..."
Това е жаждата - ще продължи Матей. - Тая необяснима жажда, която е и наш стимул,и наш стожер, и наша орис. Жажда за красота, за доброта, за човечност. Бих казал - жажда за победи! Не за лесни успехи, не за временна слава, не за пищни успехи, а жажда за трайни, за чисти, за светли победи в територията на българската словесност
И ще ми изповядва своето верую:"Искам да остана верен на корена си, на името си, на началото, което е някъде там - под стряхата на една къща в село Долна Липница, сред браздите на Дунавската равнина, под баладичните небеса на Търновград. Може би в това е големия смисъл на живота - да даваш от себе си на хората, да се самораздаваш, да гориш, да изгаряш, да те носи буйният, южният вятър на времето, да вървиш с изправена глава, да не падаш на колени, очи в очи да гледаш и приятели и врагове, със спокойна ръка да галиш любимата си жена, с чиста съвест да носиш хляб на децата си."
Йордан Янев Конницата на "демократичните" промени прелетя и над неговата глава, но не успя да разбие сърцето му
http://www.duma.bg/2005/1005/011005/kultura/cul-4.html
Тагове:
2. Къде отидоха добрите нрави ....
3. Демокрация без правова държава
4. Сайтът на една жена
5. Любими сайтове
6. Времето
7. Петър http://petyr.blogspot.com/2008/04/blog-post_30.html
8. БЪЛГАРСКАТА МЕЧТА
9. Приказки за деца
10. Мила Родино
11. Записки на реформиста
12. История ва България
13. БУКВИТЕ
14. http://photo-forum.net/joro/
15. България
16. информацията е сила
17. 160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХРИСТО БОТЕВ
18. речник - онлайн
19. Атлас на света
20. Един завет
21. бизнес проекти
22. Бележник
23. Сайтът на една друга жена
24. Сайтове - литература, култура
25. Един добър програмист - шахматист -Надникнете
26. Есента е застаряла пролет/стихове за есента/
27. Блогатство.com