Блогът на Ати! :: ТРЕТИ МАРТ – ДЕН НА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

Паметна дата от нашата история e трети март – 131 години от Освобождението на България от османско иго. Празник – за първи път честван през 1880 година като Ден на възшествието на престола на император Александър ІІ и сключения Санстефански мирен договор, а от 1888 година като Ден на освобождението на България.

През 1978 година еднократно е отбелязан като национален празник, а 10 години по-късно става официален празник. С решение на парламента от 5 март 1990 година – 3 март отбелязваме като национален празник на Република България.

На този ден преди 131 години с подписания Санстефански мирен договор са очертани границите на българската държава на Балканите. Държавата е най-скъпоценното достояние на многовековното битие на нас българите. Какви ли не изпитания са ни сполетявали на това кръстопътно място? Затуй 3 март е не само признателност към миналото, а и воля и дълг към бъдещето. Ако някога не ни стигнаха сили, за да си възвърнем държавата, днес от нас зависи, за да пребъде тя, за да я изградим и укрепим такава, каквато желаем да е.

Няма друга нация, преживяла пет вековно чуждо владичество и успяла да се съхрани като самобитност и култура! И едва ли има друга национална революция, на чието знаме да са изписани страховитите думи: „Свобода или смърт”.

Благодарение на Освободителната Руско-Турска война оцеляваме като народ и се възраждаме като държава. Затова и днес 131 години от тази паметна дата ние разбиране важността на това велико историческо събитие

На този ден ние се прекланяме пред подвига на храбрите руски, украински, белоруски, финландски и румънски войни, оставили костите си по бойните полета. Редом с тях са и войните от българското опълчение, българите в състава на народните чети и местното българско население.

През дълбоки преспи, в снежни бури и виелици, рамо до рамо в неудържими атаки руси и българи смесват бойните си редици, кръвта си, съдбата си навеки. Колко прекършени съдби, колко майки не виждат синовете си, съпруги - своите любими мъже, деца - бащите си. Повече от 80 000 души загиват в боевете за освобождението на България. Още толкова загиват поради ранявания, измръзвания и болести получени по време на бойните действия. На този ден не можем да отминем боевете на Шипка, обезсмъртени от народния поет Иван Вазов:

„...И трупове мъртви фръкнаха завчаска

кат демони черни над черний рояк,

катурят, струпалят, като живи пак!

И турците тръпнат, друг път не видели

в едно да се бият живи и умрели!...”

Безпримерен е героизмът на бойците и в епичните сражения при Плевен, при Стара Загора, Пловдив, София, Арабаконак и всички места свързани с битките за Освобождението на България.

Това е ден на нашата признателност към Русия, която въпреки положението в което се намира тогава мобилизира ресурсите си, за да докаже силата на славянската солидарност и донесе мечтаната, жадуваната свобода за българите.

В този ден ние сме длъжни да си припомним, че българската свобода стана факт благодарение на настойчивата подкрепа на руската интелигенция и на западноевропейския интелектуален елит, на международната общественост.

Днес ние скланяме чела в знак на признателност към величавия подвиг пред всички войни отдали живота си за нашата свобода. В този ден ние си даваме сметка, че свободата ни стана възможна и благодарение на саможертвата на многобройната безименна армия, на занаятчии и търговци, учители и свещеници, на летописци и книжовници, на хъшове и бунтовници, които осъзнаха, че свободата даром няма да дойде. За това в боевете в хода на Руско-Турската освободителна война българският народ доказа, че е съзрял за своята независимост, за правото сам да гради съдбата и бъдещето си. „България възкръсна! Камъкът, който няколко века покриваше българския народ се отвали!” – възкликва екзарх Йосиф в благодарствено писмо до царя Освободител.

Трети март, не е просто датата, с която свързваме началото на Княжество България. Подписаният на 3 март договор не само очерта българските етнически граници. Това е датата, с която свързваме нашето политическо освобождение. Това е датата, на която България отново след пет века се появи на политическата карта на Европа.

Трети март не е просто ден на признателност. Трети март е преди всичко ден на дълга, на отговорността пред днешния и утрешния ден на България.

Историческият преход към демократично общество е свързан с надежди, но и с тревоги. Надеждата е в една България – демократична и самостоятелна, равноправен член на общото демократично семейство, а тревогите - в нерешените национални проблеми. Можем ли просто да очакваме България да стане привлекателна за всички и така да се решат автоматично всички други проблеми. Та междувременно тя може да изчезне! Не съществува задължителна зависимост между икономическото възмогване и държавната сигурност. Тежкото икономическо положение в което се намираме днес замъглява съзнанието и стимулира дестабилизиращи фактори. България е на всички, които я смятат за свое единствено отечество. Трябва да превъзмогнем всички прояви на национално разединение и противопоставяне, за да я има утре България.

Да помним и почитаме мъртвите, те живеят докато ние живите си спомняме за тях, за техния подвиг, за прекършения им жизнен път.

Поклон, дълбок поклон!

В този ден многобройните тържества се сливат в един грандиозен урок по история. Един велик урок по родолюбие, по национално достойнство и самочувствие.

В този ден ние сме длъжни да си припомним пророческите думи на Ботев, който тълкувайки тогава новото време призовава „ да вземаме от Европа само това което ни е потребно, което не ни достига, което е признато за полезно на човекът”. „В противен случай с нашият живот е непримиримо нищо човешко и ние твърде лесно можеме да загинеме”

В този ден трябва да осъзнаем завета на нашите предци, че нищо даром не се дава, че съединението прави силата. Нашата сила е и в приятелствата – повече и по-здрави, да печелим нови не значи да губим стари. Това е големият урок на Руско-Турската освободителна война. Да имаме своя държава с работещи институции и власт, която да работи за благоденствието на своя народ.

На този хубав ден на признателност и преклонение да не забравяме историческите уроци, да не забравяме тези, които са ни освободили. Обръщайки се назад нека виждаме напред за да оцелеем и за да ни има и в бъдеще на тази земя като народ и държава.

Още един път поклон, дълбок поклон!

Опълченците на Шипка (1 част) - Константин Кисимов 02.03.08
http://vbox7.com/play:3e4364e8

Нагоре

Тагове: България, ден, март, Освобождението, д-р Атанаска Тоскова,

Гласувай:

Подобни постинги

Кмета на Вашингтон определи 21 Март за д...
Кмета на Вашингтон определи 21 Март за д...
Кмета на Вашингтон определи 21 Март за д...

Следващ постинг

Предишен постинг

Кичка Бодурова – „Майко българийо”

Камелия Тодорова – „Чакам те сутрин рано”

Коментари

1. tota - Надникнете и тук: http://skribezium.blog.bg/viewpost.php?id=298199
02.03.2009 14:31

1878 - В битката между две империи се ражда българската свобода http://skribezium.blog.bg/viewpost.php?id=298199