Човек смята, че листата на дърветата са пожълтели от есента, и едва после, когато поразмисли, разбира, че огънят и страстите на лятото са направили това.                    

Атанас Далчев 

http://www.youtube.com/watch?v=52kBbsjhyd8

 

Атанас Далчев


БОЛНИЦА



Тази бяла варосана зала на градската болница,
до самите стени прилепените бели легла
и лица побледнели по тях, и лица меланхолни
с тъмножълтия цвят на студената зимна мъгла.


Тези черни ръце връз прострените бели покривки
като черни оголени клони на зимния сняг,
тези сухи ръце и ракривени болни усмивки,
и очи може би вече вгледани в другия свят.


Тишината и здрачът и тези прозорци тъжовни
със петна от мухи и с бразди от прахът и дъждът,
и звънът, и звънът на големия стенен часовник

Благодаря ти! Далчев е един от любимите ми поети!! Обожавам дълбочината на стиховете му и спотаената в тях реалност. Лека да е нощта ти!

Хубави думи! Поздрави!!!

Да, наистина хубави със спотаена мъдрост в тях. Лека и спокойна нощ!!

Лека нощ!:)

дрешка на дърветата около нас и това ни напомня за пътя по който и ние сме тръгнали. Дано и ние да имаме това щастие да го извървим до край и да умираме красиво и без болка, а в очите ни да остане топлината от летните дни.

Да, Теди ...една чудесна метафора за сезоните на живота. Но, това е Атанас Далчев, другояче не би могло да бъде...

Благодаря ти Невена! Дано!