125 години от  Сръбско-българската война

 По идея на magikaa -продължение на нейния постинг http://magikaa.blog.bg/history/2010/11/02/quot-za-bylgariia-ravnis-po-kapitanite-quot.628469
/откъс от тема/

Военна защита на Съединението - Сръбско-българската война - 2 ноември 1885 г.

Проточилите се заседания на конференцията в Цариград, които в много отношения напомнят на тези от декември 1876 г., са внезапно прекъснати от светкавичната новина, че Сърбия обявява война на България на 2 ноември. Близо 60 хил. сръбски войници с около 500 оръдия и модерно лично стрелково оръжие прекосяват българската държавна граница. Сърбия започва една несправедлива и грабителска война. "На Европа се пада да отсъди - четем в нотата на българския външен министър -кой в настоящия момент е поел инициативата за тази война и на коя страна е правото"

Стратегическият план на сръбското командване предвижда бърз марш по посока Ниш - Видин към София. Нишавската армия трябва да настъпи към София, а Тимошката - към Видин. Теоретически изпълнението на тази задача се оказва възможно, тъй като сръбската армия разполага с добре обучен команден състав и добро въоръжение. Имаща повече от половин вековно съществуване, в структурно отношение тя се състои от полкове, дивизии, армии. Командва се от добре школувани и с боен опит генерали и полковници.

Срещу нея е изправена младата българска войска, командвана от недостатъчно на брой капитани и майори, почти в младежка възраст, руски възпитаници с известен боен опит, получен предимно в борбите за освобождение на България. Най- голямата структурна единица в нея е полка. Освен това при обявяването на войната по-голямата част на българската армия е съсредоточена на турската граница в очакване на възможно нападение от турската страна. Армията е разделена на два корпуса - Източен, разположен в Тракия, командван от Данаил Николаев и Западен, с командир Аврам Гуджев. Възприета е тактиката на активна отбрана до идването на главните сили, а за крайната северозападна част е възприета тактика на продължителна отбрана. Планът може да успее само ако не се намеси Турция. Едва след първите признаци за ненападение от турската страна са изтегляни някои части. Разчита се и на въоръжаването на местното население.

Ходът на бойните действия показва, че положението на младата българска държава изглежда безизходно. Слабите войскови заслони по границата се огъват под сръбския натиск. Основните сили на действащата българска армия са съсредоточени на турската граница. Отзоваването на руските офицери поставя острия въпрос за командния състав, защото дружините и полковете се поемат от млади офицери. По - късно бойните действия сполучливо са наречени "война на капитаните срещу генералите", защото сръбската армия се командва от старши офицери с две участия във войни срещу Турция. "България непременно ще бъде победена!" - коментират на Запад дипломати и журналисти.

За крайния изход на конфликта решаващо се оказва патриотичното въодушевление, заляло цяла България, и готовността за саможертва на българския войник. Всичко способно да носи оръжие се включва в борбата за защитата на Отечеството. Чиновници, ученици, български студенти в чужбина и известни хайдушки предводители се включват в доброволческите чети.

Нишавската сръбска армия се насочва по главното направление Ниш - София със задачата да овладее столицата и при Ихтиманските възвишения да отрази настъплението на идващите от юг български войски. Тя бързо достига до височините край Сливница и крал Милан със самочувствие очаква да се сбъдне неговото предсказание за"военна разходка" до София.

Втората сръбска армия, наречена Тимошка, напредва по спомагателното направление до линията Видин - Белоградчик с намерението да превземе Видинската крепост.

На спешно свикан Коронен съвет князът, министрите, началник-щабът на Западния корпус кап. Стефан Паприков и началникът на артилерията кап. Олимпи Панов вземат решение да дадат главно сражение на настъпващата Нишавска армия при Сливнишката позиция. Именно там в тридневните боеве на 5, 6 и 7 ноември се разплита възелът на войната. Западният корпус напряга всички сили, за да издържи натиска на многократно превъзхождащия го противник до идването на основните сили от Южна България. Воля, мъжество, воинска доблест и патриотичен порив се сливат в един мощен импулс.

В ръцете на противника са вече Брезник, Трън, Цариброд и Драгоман. На северния сектор от Сливнишката позиция ротмистър Анастас Бендерев нанася с частите си тежко поражение на сърбите при височината Мека цръв. Битките на южния сектор са още по- ожесточени и драматични. Четирикратно по- малочисленият отряд на кап. Стефан Кисьов отблъсква атаките на сръбската Моравска дивизия. Българите са разбити при Брезник, на с кръвта си забавят сръбското настъпление и спасяват София. По същото време българските войски от юг извършват безпримерен с мъжеството си поход. Техният боен марш през снега и студа ги доближава да бойното поле с цената на безсънието на нечовешката умора.

Боевете при Сливнишката позиция достигат връхната си точка на 7 ноември. Атаките на българите започват в мразовитото утро при височината Три уши и завършват вечерта с пълния разгром на противника. Отрядът на кап. Зафиров разбива сърбите при Комшица. Командирското умение на кап. Попов и войнишката храброст изковават паметната българска победа при с. Гургулят. Смело се сражава и доброволческият отряд на известния кап. К. Паница, съставен от запасняци и доброволци от Македония.

В тези съдбовни часове пристигат и войските от Южна България. От походен строй те се разгръщат в атакуващи вериги и сломяват последната отбранителна линия на противника. София може да си отдъхне от грохота на боевете. "Положението става все по-лошо...Смазан съм." - пише крал Милан и унизен бяга в Пирот, а оттам заминава за Ниш. Сръбският монарх моли султана за мирно посредничество.

Българите обаче стремително напредват. Сърбите търпят нови поражения при Цариброд и Драгоман. По същото време командващият отбраната на Видинската крепост кап. Атанас Узунов достойно отразява противниковите атаки  и след едно тежко поражение при Белоградчик сърбите са принудени да снемат обсадата.

Българските войски победно влизат в Пирот и предните им части се насочват към Ниш. Сърбия е пред катастрофа.

Тогава се намесва нейната съюзница Хабсбургската империя. Австро-Унгарският дипломатически представител в Белград граф Р. Кевенхюлер - Меч с груб ултиматум иска от българския княз преустановяване на бойните действия. Заплахата с намесата на австро-унгарската армия и внушенията на другите Велики сили принуждават младия владетел да се подчини. Една малка държава отстъпва пред волята на велика сила. На 16 ноември българските войски спират настъплението.

Военният триумф на младата българска държава изумява света. Бляскавите победи печелят уважението и възхищението на обществеността и военните специалисти. Младите офицери Анастас Бендерев, Атанас Узунов, Олимпи Панов, Рачо Петров, Стефан Кисьов, Аврам Гуджев, Михаил Савов и други бивши опълченци или участници в национално-освободителното движение, показват изключителни образци на командирска умение. Пълният разгром на сръбската армия и славата на победителите издигат международния авторитет на България, на нейния способен и храбър народ.

 Дипломатическият финал на Съединението

Постигнатото на бойното поле, изпитанията на националния героизъм и масовата саможертва ускоряват признаването на Съединението.

Европейската дипломация отстъпва пред решимостта на българския народ да защитава с оръжие в ръка целостта и независимостта на своето отечество. Сега и в големите европейски столици бързат. Примирието между България и Сърбия е сключено в началото на декември 1885 г. Международната комисия, изработила неговите неизгодни за Княжеството условия, определя предишната българо-сръбска граница за демаркационна линия.

Васална България няма право на избор и когато Турция пожелава да води мирни преговори със Сърбия. Те се развиват също под строгия контрол на Великите сили. Техните дипломатически представители в Букурещ налагат на преговарящите страни съблюдаването на Берлинския договор, т.е. запазването на довоенната българо - сръбска. Българските победи не са зачетени и тогава, когато е отхвърлено искането на софийското правителство за финансово обезщетение. Победеният агресор не е наказан, а нападнатият победител не получава справедливо възмездие. Единственият член на подписания на 19 февруари 1886 г. в Букурещ мир гласи: "Помежду Кралство Сърбия и Княжество България се възстановява мир от деня на подписването на настоящия договор". Съпротивата на английската дипломация, стремяща се да натрупа политически актив в Българи за сметка на Русия, проваля още през есента на 1885 г. предложението на австро- унгарския, руския и германския посланик за изпращането на турски извънреден комисар с генерал-губернаторски права в Пловдив.

В една нота да Великите сили българското правителство енергично се противопоставя: "Източна Румелия се радва на мир и спокойствие; изпращането на императорски комисар ще предизвика безредици."

С мъдрост и дипломатически такт, без инциденти и политически демонстрации българските власти в Пловдив посрещат и разговарят през м. ноември 1885 г. с двама турски делегати. Те идват с желанието да подготвят условията за възстановяване на предишното източно-румелийско управление. Пред тях и пред дипломатическите представители на Германия, Австро-Унгария и русия в Пловдив българското правителство гъвкаво брани съединисткото дело. Самочувствието на Великите сили и Османската империя остава ненакърнено в дипломатическата игра. Ала внимателно насоченият от властите всенароден протест дава на посланиците в Цариград да разберат, че възстановяването на статуквото по мирен начин е невъзможно.

В последна сметка се приема английската идея за уреждане на Съединението чрез преки преговори между турското и българското правителство

Най - сетне на 24 март 1886 г. е подписан т.нар. Топханенски акт. С този документ официално се урежда Съединението. Главното управление на Източна Румелия е поверено на българския княз. За сметка на това Османската империя получава вече окупираните от турските войски Кърджалийско и селата по долината на р. Въча, в които преобладава мохамеданско население.

Българското правителство трезво вижда слабата страна на Топханенския акт, който позволява чужда намеса във вътрешните дела на Княжеството. Тактическата линия на българската дипломация обаче е подчинена на разумния стремеж да не се изострят отношенията с Русия. В София оптимистично преценяват историческите мащаби на съединисткото дело получило в последна сметка и така необходимото международно признание. А тези мащаби отреждат на Съединението и на неговото международно признание изключителна стойност и значение.

Със своята политическа зрялост, патриотичен дух и военна доблест българският народ замисля, подготвя, осъществява и защитава едно общонационално дело. Продължение на националноосвободителното движение от времето на Възраждането и единствената успешна стъпка за реализиране на националното обединение след 1878 г., Съединението укрепва самочувствието на българския народ. Той се изпълва с амбицията сам да твори своята историческа съдба.

 

Много хубав патриотичен постинг .
Припомних си с интерес и вълнение.
Хубав и светъл ден !

Това са човешки съдби и съдбата на България....Дали някога ще го има отново този идеал да се бориш за Отечеството си?
Юнаци, спете своя сън!! Все още Ви почитаме!!
Хубав и светъл ден за всички българи и всички именници!!

400 гимназисти удържат четирихилядна сръбска войска три дни.

....!

Именно заради това трябва да помним тяхната саможертва в името на България!!! Да им отдаваме заслужена почит!!

Приемам това за поклон пред всеотдайността им към България!!

Прегръдка,мила !

Поздравления! Няма нужда да казвам, че чувствата, които ме владееха докато четях са същите, които и теб докто си го писала

Благодаря, Тони! Това са неща писани преди години. Годишнината и публикуването от Магика ме провокираха да публикувам тази част от темата отразяваща събитията. Да отдадем и по този начин заслужена почит на всички българи воювали за защитата на Отечеството ни!! Хубав ден!

Благодаря за това, че ни подсети за събитията преди 125 години. Да помним историята си и да не забравяме саможертвата на дедите ни в името на България!! Хубав ден!

Wow! That's a really neat anwesr!

OOYFqD <a href="http://unpsrdaisuvy.com/">unpsrdaisuvy</a>

fW8mvW <a href="http://xlytjloqumls.com/">xlytjloqumls</a>

KVqRHo , [url=http://vpjqmmvbqozx.com/]vpjqmmvbqozx[/url], [link=http://pbdkzpoihysx.com/]pbdkzpoihysx[/link], http://ndhonqyejmtc.com/