2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. zaw12929
12. getmans1
13. stela50
14. bosia
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 12836 Коментари: 28 Гласове:
Последна промяна: 20.05.2012 08:56
„Работа в името на обществото и Родината" - творческото кредо на Димо Кьорчев
Преглеждайки календара, реших да посветя страничка на Димо Кьорчев. Навършиха се 128 години от рождението на този забележителен българин. Патриот и родолюбец от най-голяма величина. Едно име, което не трябва да забравяме.Особено в тези мъгляви и преходни времена, когато много национални ценности девалвират.Когато сме изправени като българи пред предизвикателствата на новите времена и световни процеси.
Кое ме провокира? Неостаряващите му послания? По - скоро потребността да се обръщаме по - често назад във времето и да се докосваме до оставеното ни от онези българи, които са милеели за род и Родина.
Много от Вас са чели за него, други дори не са чували името му и с основание ще попитат кой е Димо Кьорчев? Най – кратко: Той е един от видните дейци на националлибералната партия в началото на миналия век, блестящ оратор, публицист, философ и литературен критик. Да си спомним за него.
„Димо Кьорчев е роден на 19.05.1884 в гр. Велико Търново. Следва право в Лайпциг и в Софийския университет. Заедно с Трифон Кунев издава литературния алманах "Южни цветове" (1907), а с Елин Пелин - сп. "Слънчоглед" (1909). Редактор и на сп. "Пролом" (1922-27). Сътрудничи на списанията "Наш живот", "Ново време", "Общо дело", "Свобода", "Българска мисъл". Литературен критик и теоретик, есеист, публицист с философска нагласа. Критичното отношение на Кьорчев към възгледите на П. П. Славейков и д-р К. Кръстев спомага за отграничаването на естетиката на символизма от неокантианската психологическа естетическа теория, от позитивизма и проправя пътя на интуитивизма. Същевременно Кьорчев е първият сериозен интерпретатор на съчиненията на Фр. Ницше. Умира на 22.12.1928 в Париж.”
Портрет на Димо Кьорчев худ. Никола Маринов
Димо Кьорчев е един от онези българи, които най – рано са прозрели съдбата на малките държави, каквато е и България. Доловил точно световните процеси още преди Първата световна война, той пише следното:
„Какъв ще бъде мирът – не можем да знаем. Само знам, че от мира ме е страх , не от войната. Но едно знам сигурно. След тая война съществованието на малките държави ще бъде почти невъзможно...Не искам да кажа, че веднага няма да има малки държави, но само това: тяхното съществование ще бъде невъзможно...Те или ще се групират в големи единици, или ще бъдат погълнати от големите, или ще влачат едно привидно съществование. Клиенти. Сателити. Протежета.”
Какви прозрения? Времето и случващото се след това с България доказа истиннността им. Отбелязвайки неговата годишнина нека отправим поглед към делото и творчеството на големия българин, страстен родолюбец, политик и литератор. Един от „онези достойни мъже-зидари, градили камък по камък самочувствието ни като народ, самочувствието ни на българи.” – ще напише за него Зоя Андонова в статията си ”„Димо Кьорчев за македонския въпрос. Светлина повече светлина! Прочетете я, заслужава си!
Ето линк към нея: http://bulgariamakedonia.net/index.php?br=29&stat=316
Особено ме впечатляват „Тъгите ни” на Димо Кьорчев. Книгата преоткрива ролята на Димо Кьорчев с неговия опит да се наложи като възвестител и законодател на символизма у нас, на българския модернизъм.
„ “Тъгите ни” е страстно защитаваният от Димо Кьорчев проект пред българската литература в началото на XX век – пише академик Иван Радев. Нека не ни изненадва, че по-голямата част от тази “програма” остава неосъществена., че много от повиците, предписанията и надеждите, залегнали в нея, се оказват утопия. И в този си вид тя се превръща в знаменателен факт на литературоведческото мислене, предизвиква определен отзвук, радва се на последици, с пълно право се нарежда сред текстовете-манифести.”
В третият раздел на „Тъгите ни” той задава въпросът: „Где е възможно истинското мълчание, като тих отпочиващ полет на духа? „ и отговаря - в РОДИНАТА. И продължава да открива пред очите картини, които докосват сърцето.
„Птиците, които отлитат на юг, движат крилата тъй работливо, че проличава единствената цел - да минат пътя и стигнат родината. Странникът не се вгледва в поления с червенина запад, кога слънцето си отива. Силуетите по хоризонта не му напомнят детството и той чувствува себе си сам. Сиракът тъжи за милувките на майката, заточеникът за своите деца, хванатият в клетка орел за високите скали, изгнаникът - за щастливите дни на миналото. Всичко, що е носител на духа, се стреми да сроди душата си със своите близки. Ако променливото всякога крие частица вечност, тя ни става понятна, ако в друга еднородна променливост намерим същата частица бог и се почувствуваме след туй пораснали и близки до себе си.
Родината е тоя физичен и духовен свят, тая променливост и вечност, която ни е дала нашето изменно битие като пазач на неизменното в нас, и ние можем намери бога в неща сродни нам, в плът от нашата плът, в кръв от нашата кръв - ние можем видя бога само в родината си. Затуй влюбеният странствующ турист не тъжи за нищо. Той не е сам и в очите на любимата другарка намира своята родина. Човек може да живее само в родината - била тя любов, идея, дълг или отечество. Както рибата умира извън водата, така ние се изгубваме, щом станем изгнаници. Както добродетелта се поражда от любов към майката, така смисълът на живота или самоусъвършенствуването може да се роди в любовта към родината.
Колкото, по-хармонично прибрано и развито е нашето битие, толкова по-много душа крие в себе си и толкова повече тъжи за своята родина. Както величието на бога е в неразрушимостта и здравината на родината му - мира, така и величието на душата ни - в здравината и хармонията на условията за нейния живот.
Тъга за родината е вечният плач на всички самотници, тя е по-силна от всички други чувства и затуй неизменната тема, около която се движи човекът: нещастна любов, болките на съвестта от неизпълнен дълг, безотечественост и несбъднат идеал, безпътство и апатия, самоубийство и умопомрачение - всичко се съдържа и изхожда от чувство за тъга към нея. Родина в пълния метафизичен смисъл на думата е единственото нещо, що може осмисли живота и ни поведе по пътя на самоусъвършенствуване”
Целият текст тук: http://liternet.bg/publish5/dkiorchev/tygite.htm
Духът на новото време изисква от нас все по – често да обръщаме поглед назад във времето. Да преоткриваме за себе си онова богатство на мисълта, което е владеело не малко достойни българи, работили всеотдайно за България.Те ни гледат отгоре. Ще се оставим ли на течението да ни носи, ще допуснем ли в прагматичният ХХІ век да загубим Отечеството, за което умираха националните ни герои.
http://www.youtube.com/watch?v=WnBP6SC7va4
http://www.youtube.com/watch?v=Wbo0RNIc7NU
__________________________________________________________________________
Тагове:
Коста
Благодаря, че се отби и докосна до оставените ни от него послания!
19.05.2012 23:12
Много артистично заглавие, асоциативно, метафорично, точно.
Напомня ми знаменитото "Дядо Йоцо гледа" / нова България/ на Иван Вазов.
Димо Кьорчев е видял много неща и е надникнал и в бъдещето "тъмно".
И е актуален и днес.
Знаменит българин, гордост българска. Неспокоен дух. Голям патриот и родолюбец. Строител на нова България. Визионер. Сложна съдба.
Поздравления за апостолската дейност.
От момента, в който попаднах на изреченото от него, не мога да забравя думите му за съдбата на малките държави ....клиенти, сателити, протежета...
Публикувала съм тук материал през 2008 година, в който проф. Александър Балабанов пък е доловил още нещо:
„Само тия малки държави ще могат по-дълго да противодействат на тая съдба, които се стремят, не да мерят мегдан с големите, а просто да се засилват вътрешно, да работят усилено за културното си и национално затвърдяване, да се обособят по-рязко, да си създадат як гръбнак, и яка броня.”
А ние накъде вървим с това противопоставяне?
Марине, така е, не случайно академик Иван Радев я квалифицира като манифест. " И в този си вид тя се превръща в знаменателен факт на литературоведческото мислене, предизвиква определен отзвук, радва се на последици, с пълно право се нарежда сред текстовете-манифести.”
Само това да беше написал Димо Кьорчев е достатъчно да заслужи нашия поклон.
"Човек може да живее само в родината - била тя любов, идея, дълг или отечество. Както рибата умира извън водата, така ние се изгубваме, щом станем изгнаници. Както добродетелта се поражда от любов към майката, така смисълът на живота или самоусъвършенствуването може да се роди в любовта към родината."
Blagodarq ti,mila!:)
20.05.2012 07:28
20.05.2012 08:54
Каква метафора!
А в заглавието, избрано от авторката има елемент на малка пародия, на тъжна ирония, но има и нещо много сериозно - и като оценка за човека и прозрение за неговите послания от дистанцията на времето. Кьорчев вижда напред, Кьорчев ни гледа - какви сме и какво правим. А ние виждаме ли какво става с България, тази златна земя, дадена ни като награда от Бога.
Поздрави на Ати, както и на анонимния приятел. Анонимните са като Незнайния воин - без тях няма Победа.
Благодаря Ви, за изразеното мнение. Квалификацията за заглавието "пародийно" идва от несъответствието на фамилията му с метафората." Кьорчев ни гледа."
Промених заглавието: "Работа в името на обществото и Родината" - творческо кредо Димо Кьорчев." Дори и шаблонно, надявам се да съответства повече на личността на Димо Кьорчев.
Но той, наистина е виждал много напред във времето и долавял онова, което може да се случи с малка България, чиято съдба е решена още през лятото на 1878 година в Берлин.
"Чужд на всякакъв догматизъм, за него най-пагубен бил догматизмът във външната политика, който можел да бъде фатален за страната. "
20.05.2012 09:36
Благодаря, Санде! Много точно си доловил това, което исках да кажа със заглавието "Димо Кьорчев ни гледа!" Той наистина е виждал много напред във времето и любовта му към България е била онази сила, благодарение на която е отстоявал схващанията си за нейната историческа съдба.
Благодаря за подкрепата, но и тези провокирани мисли от заглавието също хвърлят светлина върху личността му.
"Връзката между народ и държава е немислима според него , ако няма солидаритет между народ и земя. "Този вековен процес на непрекъснат солидаритет между народа и земята показва, че на създадената веднъж държава принадлежат не само масите на една жива генерация от народа, но и масите на измрелите генерации, както и тези на бъдещите."
20.05.2012 14:56
Но авторката си знае.
Хубава неделя, Ати!
20.05.2012 16:21
"Димо Кьорчев ни гледа"! и „Работа в името на обществото и Родината" - творческото кредо на Димо Кьорчев - Две заглавия, които ни говорят за един голям политик и родолюбец, какъвто всъщност е Димо Кьорчев.
Не случайно в прочувственото си слово Михаил Арнаудов отбелязва: "Най-утешителната мисъл за бележития ни покойник би било да види народа и интелигенцията ни сплотени, в името не на личните, а на държавните ни интереси, носейки в душите си живия спомен на силите, за да градим национално съзнание, предпоставка, необходима за народната ни самоотбрана и нейният напредък."
Имаме много велики българи...в забвение.
Б.
Поздрави с искрено възхищение !
да ни връщат към стойностното, към българщината..
бях тук...с почитание и възхищение...
Днес, който иска да работи за обществото и Родината не го допускат до голямата политика. Ако случайно се издигне правят всичко възможно да го отстранят!
Днес се работи в името на своите интереси и тези на чуждите държави!
Днес са 'Клиентилисти. Сателити. Протежета.”
2. Къде отидоха добрите нрави ....
3. Демокрация без правова държава
4. Сайтът на една жена
5. Любими сайтове
6. Времето
7. Петър http://petyr.blogspot.com/2008/04/blog-post_30.html
8. БЪЛГАРСКАТА МЕЧТА
9. Приказки за деца
10. Мила Родино
11. Записки на реформиста
12. История ва България
13. БУКВИТЕ
14. http://photo-forum.net/joro/
15. България
16. информацията е сила
17. 160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХРИСТО БОТЕВ
18. речник - онлайн
19. Атлас на света
20. Един завет
21. бизнес проекти
22. Бележник
23. Сайтът на една друга жена
24. Сайтове - литература, култура
25. Един добър програмист - шахматист -Надникнете
26. Есента е застаряла пролет/стихове за есента/
27. Блогатство.com