2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. zaw12929
13. stela50
14. bosia
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 10673 Коментари: 20 Гласове:
Последна промяна: 17.07.2013 22:00
„Не пиша често, ала пиша честно и целият съм в кратките си стихове.” Николай Гюлев
Вчера, ровейки се в библиотеката попаднах на една малка книжка. Поредната, трета стихосбирка на поета Николай Гюлев „В часа на отлива”. В нея поетът е постигнал простота на израза и изящество на словото. Стихосберката е с посвещение: „На А.Т., защото талантливо и темпераментно работи за победата на Доброто и Красотата!”/16 юли 1980 г./ и е от годините, когато Николай Гюлев беше главен редактор на „Трибуна на металурга” – Пловдив.
Това ме върна назад във времето и провокира да му посветя страничка. Николай Гюлев е познат не само сред пловдивчани и литературните среди. Той получава признанието на изтъкнатите български поети Атанас Далчев, Александър Геров, Андрей Германов. (За Николай Гюлев хубави думи са казвали и Атанас Свиленов, Минко Бенчев, Деньо Денев.) По свой начин и тримата подчертават и одобряват простотата на лирическия израз, представяща чаровете на естествеността - подчертава Владимир Янев.
Негови стихове са превеждани на унгарски, руски, турски и молдовски език. Носител е на национална литературна награда от Яворовите дни в Поморие. Превел е руски поети в антологията “Бели нощи над Нева”, както и романа “Носач на вода” на латвийската писателка Илзе Индране. Член на Дружеството на писателите – Пловдив. Художествен ръководител на литературно студио “Младост” в Пловдив. През 1986 г. в анонимна едногодишна анкета на библиотека “Иван Вазов” книгата му “Небесен огън” е обявена за най-четената стихосбирка наред с книгите на Екатерина Ненчева, Недялко Йорданов и Първан Стефанов. Стихосбирката му “Убежище” е отличена с наградата на Дружеството на писателите за най-добра поетична книга, издадена през 2001 г.
На Николай Гюлев пожелавам много здраве и творческо дълголетие! Тук ще намерите и други негови прекрасни стихове.
http://otkrovenia.com/main.php?action=showuser&username=Rezbar&tab=2
С този постинг отново отварям вратите на Салона за нежни души. Каня моите приятели, и не само тях, всички, които обичат поезията да гостуват със свои творби или със стихове на обичани от тях поети. Могат да изпращат на ПС или в коментарите.
***
Под върхове, над каменни клисури
вървял съм със напукани пети.
И там, все още, грабнато от бури,
хвърчилото на детството лети.
Сподирям го с очите и сърцето.
Сподирям го със подмладена кръв.
Аз, българинът от Резбарци, дето
държа небето, вързано на връв.
Николай Гюлев
***
В сърцето ти - до вчера селско,
прекрасно е, че не угасва
мелодията на щурците!
Мелодията на щурците -
къделя от трева, в която
все тъй задъхано пулсира
неизтребимия живот!
Разпридай я със умни пръсти
и вплитай крехките й нишки
във градските си дни.
…Навярно после
ще се чудиш
как тъй в панелните ти стаи
едно щурче ще се обади
в сърцето ти - довчера селско…
Николай Гюлев
***
Понеже мразя стил високопарен,
най-простичко сега ще ви река:
- Повярвайте, почти съм благодарен,
че вий не ми протягате ръка,
че вече не съзирам във очите ви
приятелска, съчувствена звезда,
че бързате да се отдалечите
от огъня на моята беда.
И във живота, който ми остава,
сам - сред предателската тишина -
благодаря ви аз, че проумявам
и своята, и вашата цена!
Николай Гюлев
***
Море и хълм.
И вик на гларуси.
И плясък от криле
на диви гълъби.
И пламъче от мак.
И
трябваше
с очи
да те целуна!
А аз избързах -
със ръце на варварин.
…Сега тежат
в студената ми длан
листенцата
на мъртва нежност.
Николай Гюлев
***
Записвам признание с късна дата
(от фалш и условности уморен):
без грим по лицето, без грим във душата -
такава оставаш във мен.
Не те оцених и така ми се пада -
самотен да бъда сред много жени.
Дано е душата ти все така млада
и все така чисти твоите дни.
Сега те вграждам нежно в словата
на моя есенно-хладен ден.
Без грим по лицето, без грим във душата -
такава живееш във мен!
Николай Гюлев
Тук повече за него, стихове и критика:
http://literaturensviat.com/?p=685
Тагове:
17.07.2013 22:39
Благодаря, за хубавите думи!
Българското е непреходно. Нека докосва душите посланието на творците и да не бъдат забравяни.
Чия душа не би трепнала, дори само това да беше прочела?
"Мелодията на щурците -
къделя от трева, в която
все тъй задъхано пулсира
неизтребимия живот! "
Хубава вечер!!
Благодаря ти за страницата, посветена на Николай Гюлев!
Хубав ден, мила Ати!
Понякога се будя без дори да съм заспал...
Понякога съм сам а много сте и Ви се чудя...
Понякога сте с мен, а сам се чувствам останАл...
Понякога се рея в мисли си лежерни...
Понякога пълзя смирено във прахта...
Понякога сънувам сънища химерни...
Понякога се будя, а мечтая да поспя...
Понякога съм цял и съм спокоен...
Понякога парчетата във мен болят...
Понякога съм кротко-непокорен...
Понякога заспал съм, а сетивата ми не спят...
Понякога живея с чувство, че умирам...
Понякога умирам бликайки от мен живот...
Понякога сред неспокойствие спокойствие намирам...
Понякога съм просто похлупака аз на моя си кивот!
тишина и вик ... непресъхващите извори на поезията.
Благодаря ти за тази чудна страничка, посветена на Николай Гюлев,
един скромен и чист поет,"уморен от фалш и условности" ...
Много красива поезия, с откровение, естественост ... истина.
И любима музика ... Радост за душата ...
Хубава вечер !
Да, чудесни са стиховете на Николай Гюлев!
"В средата на живота
тръпни пръсти
протягам –
проста песен
да ти дам.
Замесена е тя
от твоя пръст и
дъхти на хляба,
който в тебе ям."
Н. Гюлев
Благодаря ти за страницата, посветена на Николай Гюлев!
Хубав ден, мила Ати!
Мила Мег, благодаря за коментара! Вероятно познаваш Н. Гюлев. Той е носител на национална литературна награда от Яворовите дни в Поморие.
Предсмъртно светка в остър клюн на гларус
сребриста риба в утринния час. Негови стихове за морето.
"Морето има своя тъмна ярост.
Морето има своя светла страст.
И като хубав символ на сърцето –
по-ясен от най-ясните слова:
върху отломка от скала в морето
трепти зелено кичурче трева!"
Н. Гюлев
Понякога се будя без дори да съм заспал...
Понякога съм сам а много сте и Ви се чудя...
Понякога сте с мен, а сам се чувствам останАл...
Понякога се рея в мисли си лежерни...
Понякога пълзя смирено във прахта...
Понякога сънувам сънища химерни...
Понякога се будя, а мечтая да поспя...
Понякога съм цял и съм спокоен...
Понякога парчетата във мен болят...
Понякога съм кротко-непокорен...
Понякога заспал съм, а сетивата ми не спят...
Понякога живея с чувство, че умирам...
Понякога умирам бликайки от мен живот...
Понякога сред неспокойствие спокойствие намирам...
Понякога съм просто похлупака аз на моя си кивот!
О, Рей! Ти ще бъдеш първият, който представя свой стихове в салона за нежни души. Благодаря!
Подарявам ти негови стихове.
ПОЗИЦИЯ
И тъй,
сред фокусничеството словесно,
аз отстоявам
думите си тихи.
Не пиша често,
ала пиша честно
и целият съм
в кратките си стихове.
Животът днешен,
утрешен и древен
дълбоко в мен
завинаги
е вбит.
Добър и лош,
успокоен и гневен –
сърцето е
едничкия ми щит.
Н. Гюлев
Да, Монализа, поетична ласка е нужна на всяка душа. Стига да отвари сетивата си за нея.
Ето още една негова творба.
МУЗИКА
В един звук да се слеят
усмивка и сълза.
И дъб снага да люшне,
да прозвъни бреза.
Да пее сред полето
размахана коса.
И вятърът да брули
от клоните роса.
Морето да избухва
в крайбрежните скали.
И да свистят крилете
на Ботевски орли.
И мълния да екне,
да плисне синева.
… А крехката цигулка
да изрази това.
Н. Гюлев
тишина и вик ... непресъхващите извори на поезията.
Благодаря ти за тази чудна страничка, посветена на Николай Гюлев,
един скромен и чист поет,"уморен от фалш и условности" ...
Много красива поезия, с откровение, естественост ... истина.
И любима музика ... Радост за душата ...
Хубава вечер !
Благодаря, Танечка!
Николай Гюлев е сред творците, който остана верен на своето верую, на себе си и своята същност. Да му пожелаем творческо дълголетие!!
Негово четиристишие:
"Щом е кръвта успокоена,
щом няма в мен загадка –
дори солта не е солена
и захарта не ми е сладка."
Н. Гюлев
Благодаря, Мая! Човек си остава едно дете през целия свой жизнен път. Със сетива за красивото в Природата, обществото, света на книгите.
Подарявам ти:
ЕСЕННА ЕЛЕГИЯ
Оглеждам есенната си градина.
Дърветата са оредели.
Опирам пламнало чело
до кората им хладна.
Къде е любовната ябълка?
Дали я червей прояде
или я вятър отбрули
от златния клон
на ръцете ми –
честни и голи…
Вървя.
И мълча.
И тъгувам.
Добре, че още я има
ябълката на приятелството.
Ще я взема – да ми свети
по черния път
към небето.
Н. Гюлев
18.07.2013 21:05
на моя есенно-хладен ден.
Без грим по лицето, без грим във душата -
такава живееш във мен!
Николай Гюлев "
носят своят цвят, аромат, усещане за начало в сезона например, пролет преди зима , или есен, защото е благодатна- преди лятото, защото е топло и синьо... :)
Много ми се ще да споделя възторг, в стихотворни мисли, изкушаващо е, а и за разкош, мой и личен принос, да, го наречем- евентуално и пожелателно разбира се , чрез твоята покана, която е мила и ти благодаря!
Попитай ме!
- Искам ли мелодия
прекрасна да бъде живота?
- Искам ли слънце и красива
въздишка да бъде?!
Попитай ме!
- Искам ли копнежа
на вятъра да притежавам...?
- Искам ли порива на вълната?
Попитай!
- Искам ли покоят,
който само есенния
залез притежава?
- Има ли по-желано за мен
от чувството- Обич?!
Попитай ме!
- Аз съм тук и ще ти кажа...
Искам, копнея, обичам и желая:
- Това, което откривам там,
в тънката линия- погранична,
родила двете думи
- обичам и жива!
08.09.2011
Успех на всички и най- добри пожелания от мен!
Понякога се будя без дори да съм заспал...
Понякога съм сам а много сте и Ви се чудя...
Понякога сте с мен, а сам се чувствам останАл...
Понякога се рея в мисли си лежерни...
Понякога пълзя смирено във прахта...
Понякога сънувам сънища химерни...
Понякога се будя, а мечтая да поспя...
Понякога съм цял и съм спокоен...
Понякога парчетата във мен болят...
Понякога съм кротко-непокорен...
Понякога заспал съм, а сетивата ми не спят...
Понякога живея с чувство, че умирам...
Понякога умирам бликайки от мен живот...
Понякога сред неспокойствие спокойствие намирам...
Понякога съм просто похлупака аз на моя си кивот!
**
Истинска поезия!
Благодаря за поздрава! Анонимен вероятно си ценител/ка на поезията. Предстои да четем стихове на съблогъри и не само.
Коста, никога не е късно, човек да чете това, което душата му иска.
Подарявам ти едно стихотворение на поета Николай Гюлев.
ОТСТОЯВАНЕ
С годините очите ми угасват,
но се разпалва
вътрешният поглед
и Бог помогна да го съхраня
в душата си -
по детски любопитна.
…И слънцето отново е зелено,
а облаците - жълти и лилави.
Като мравка - зрънце по зрънце
събирам усмивки -
да ми светят
през черните дни.
Когато лежа на тревата
стаявам
дъха си,
за да не обезглавя
глухарче.
С цветя и тръни
разговарям
и мога да ви преведа
на рибите езика мълчалив.
…Защо се чудите тогава,
че съм по детски щастлив?
Н. Гюлев
на моя есенно-хладен ден.
Без грим по лицето, без грим във душата -
такава живееш във мен!
Николай Гюлев "
носят своят цвят, аромат, усещане за начало в сезона например, пролет преди зима , или есен, защото е благодатна- преди лятото, защото е топло и синьо... :)
Много ми се ще да споделя възторг, в стихотворни мисли, изкушаващо е, а и за разкош, мой и личен принос, да, го наречем- евентуално и пожелателно разбира се , чрез твоята покана, която е мила и ти благодаря!
Попитай ме!
- Искам ли мелодия
прекрасна да бъде живота?
- Искам ли слънце и красива
въздишка да бъде?!
Попитай ме!
- Искам ли копнежа
на вятъра да притежавам...?
- Искам ли порива на вълната?
Попитай!
- Искам ли покоят,
който само есенния
залез притежава?
- Има ли по-желано за мен
от чувството- Обич?!
Попитай ме!
- Аз съм тук и ще ти кажа...
Искам, копнея, обичам и желая:
- Това, което откривам там,
в тънката линия- погранична,
родила двете думи
- обичам и жива!
08.09.2011
Успех на всички и най- добри пожелания от мен!
Благодаря, Ябълчеце!
Твоите стихове са подарък за четящите в салона за нежни души. Още един път благодаря! " Има ли по-желано за мен от чувството- Обич?!" Да се сбъдне! Дай Боже всекиму да обича и да бъде обичан! Тогава животът е истински.
Поздрав!
Неотделими
Сивотата над нас няма надмощие
и от нежност думите ни светят.
Душите ни общуват денонощно
и чуваме си нощем гласовете.
А се напъват да ни разделят,
но с тебе сме неотделими,
тъй както се прегръщат във стихът
внезапните, най-песенните рими.
Н. Гюлев
Благодаря ти, мила!
Благодаря ти, мила!
Славе, благодаря ти, че си се докоснала до стиховете на Николай Гюлев. Той остана верен на себе си въпреки превратностите на времето.
Радвам се, че беше тук! Очаквам твои стихотворения.
Хубав ден!
2. Къде отидоха добрите нрави ....
3. Демокрация без правова държава
4. Сайтът на една жена
5. Любими сайтове
6. Времето
7. Петър http://petyr.blogspot.com/2008/04/blog-post_30.html
8. БЪЛГАРСКАТА МЕЧТА
9. Приказки за деца
10. Мила Родино
11. Записки на реформиста
12. История ва България
13. БУКВИТЕ
14. http://photo-forum.net/joro/
15. България
16. информацията е сила
17. 160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХРИСТО БОТЕВ
18. речник - онлайн
19. Атлас на света
20. Един завет
21. бизнес проекти
22. Бележник
23. Сайтът на една друга жена
24. Сайтове - литература, култура
25. Един добър програмист - шахматист -Надникнете
26. Есента е застаряла пролет/стихове за есента/
27. Блогатство.com