2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. kvg55
9. zaw12929
10. hadjito
11. sparotok
12. bosia
13. getmans1
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 17402 Коментари: 31 Гласове:
Последна промяна: 23.12.2013 06:28
СТАРАТА КЪЩА
Щях да захвърля ключа от къщата ни, която вече я няма,
ала ето на – не намерих сили за туй, не посмях.
Просто си казах:
щом от небето слязат някога татко и мама,
къде ще отседнат,
нали най-добре ще им бъде да си влязат у тях.
Затова е ключът.
Ще го сложа под прага на моята болка.
Те ще знаят къде е,
ще го вземат и ще отключат скърчащата врата.
Само няколко стъпала.
Колко бяха – пет или шест, колко?
И колко сезона са минали, откакто си тръгна смъртта?
Боже, къщата. Дали, мисля си, ще я познаят? –
с покрив от облаци, от облаци и от звезди.
От вятър са стените на мъртвите стаи,
пода – от гъста мъгла, по която не остават следи…
И някъде там – закачена нашата снимка:
ние тримата в рамка от почерняло дърво.
Дворът, крушата и наоколо въздуха синкав –
застанали сме така,
сякаш отбелязваме някакво тържество.
Боже Господи, бълнувам ли, що ли? – Никаква снимка няма.
Дворът го няма. Няма я крушата,
стъпалата отдавна са станали прах.
И все пак знам – ще си дойдат татко и мама
в някоя събота,
когато Господ пуска умрелите да си идат у тях.
Ето го ключът. Ето ги стъпалата.
Ето ги стаите.
Всичко е каквото беше, скъпи мои, със вас.
А когато си тръгнете – заключете вратата.
Да има някога какво да отключа и аз!
ДРАГОМИР ШОПОВ http://www.celokupnabulgaria.eu/?p=6522
http://www.youtube.com/watch?v=KaF7h4eotoI
Тагове:
Хората обаче ги няма.
Те са в града!
Вал, четеш и буца засяда в гърлото...
Хората обаче ги няма.
Те са в града!
И не само в града. Те са се преселили в селското гробище...Децата, пораснали отдавна са се пръснали като ято птици...по градовете у нас и ...света... Ще намерят ли пътя към опразненото и срутило се вече родно гнездо? Кой знае?
10.11.2013 11:05
Силна и дълбока изповед, стихове с много тъга ... и свети, свети обичта ...
Поздрав, Ати!
10.11.2013 17:03
Благодаря, за избора!
Загиването на българското село ще доведе до унищожението на държавата ни. Държава без селско стопанство е като човек с една ръка.
Болка, която не отболява. Дано Господ - Бог бди над България! Дано молитвите ни бъдат чути!! Дано!!
Силна и дълбока изповед, стихове с много тъга ... и свети, свети обичта ...
Поздрав, Ати!
Благодаря, Мег! Точно! " Силна и дълбока изповед, стихове с много тъга ... и свети, свети обичта ..." Обичта, която ни свързва с родните корени.
Благодаря, за избора!
Да, всички сме там. Да видим и чуем със сърцето, та дано се свестим и променим тази реалност. Земята и селото, което хранеше България.
Нека влезем в изоставените стаи, дето сме родени.
Нека ни посрещне сянката на стария ни дом.
Нека сгреем на угаснало огнище своите ръце студени,
нека разговаряме с видения и вещи мълчешком.
И когато с нас ще тръгне само самотата,
зад гърба ни ще изскърца жално старата врата.
Ще усетиме, че сме си забравили във този дом душата,
за да търсиме несъществуващи неща ...
Константин Антонов
Нека влезем в изоставените стаи, дето сме родени.
Нека ни посрещне сянката на стария ни дом.
Нека сгреем на угаснало огнище своите ръце студени,
нека разговаряме с видения и вещи мълчешком.
И когато с нас ще тръгне само самотата,
зад гърба ни ще изскърца жално старата врата.
Ще усетиме, че сме си забравили във този дом душата,
за да търсиме несъществуващи неща ...
Константин Антонов
Бащиният дом е в сърцето не само на творците, изразили своите чувства и вълнения в стихове, той е във всеки един от нас. За това всички еднакво страдаме за отдалечеността от родното място, за разрухата, която настана в българското село. Не случайно народът ни е казал, че дом без хора е пуст.
Дали ще настъпи време, когато отново ще се възродят селата ни? Там в тях е спасението ни!
Не може да не ни побиват тръпки, когато пред очите ни нещо си отива. А то е живот. Животът, който е кипял го няма, няма ги хората, думите, песните, работата, усмивките ...Тишината се е настанила, а дървета и храсти пълзят ли пълзят да обхванат с клоните и заличат живота на много хора преди нас - дедите и бащите ни.
Не зная, дали сме заслужили това, но все ще е така, докато ни водят слепи. Слепи за онова, което ще последва от недалновидните им действия за налагането на чужди модели, без до отчитат специфичното, характеризиращо ни като народ. И още хора, които не служат на каузата на дедите ни да защитят земята и народа ни!
...Всичко е каквото беше, скъпи мои, със вас.
А когато си тръгнете – заключете вратата.
Да има някога какво да отключа и аз ...
Ключът под прага на моята болка ... на нашата...
Прегръдки !
на двора ,в старата ни къща.
Там ,докато слана попари
цъфтяха жълти минзухари...
Донесени от планината,
две стръкчета зелени бяха,
а след година от земята
надигнаха главички плахо
цяла есенна дружина
и грейна цялата градина.
Градина ,със златист килим,
ухаещ,свеж,неустоим...
Споменът красив ме връща
отново в бащината къща.
Отворя ли вратата стара ,
да видя моите минзухари.
stela50
Спокойна нощ, мила Ати !
Благодаря за стихотворението, посветено на старата къща, твой роден дом!
Спокойна нощ и за теб, Танечка!
Тази тенденция за преселването на хората от малките в големите населени места е характерна за целия свят, но при нас тя бе извършена насилствено след чрез текезесирането и одържавяването, което промени бита и мисленето на хората. Животът пое по нов курс, който аз никак не харесвам. НТова, което става днес е следствие от този промяна. А изоставените къщи - за тях имаше и продължение - изваждане от тях на суровини за скрап.
Мисля си, че в болка се раждат стойностните неща - прекрасно стихотворение!
А музиката ,толкова чиста, като изворна вода...ромоли...ромоли....
Браво на теб,Тота!
......................................................................
Сърдечен поздрав в днешния ден на светеца, покровител на семейството, жените, пътуващите на дълъг път ... А колко пътища в нашата България водят до заключените бащини къщи ...
Поздрави, Ати!
Тази тенденция за преселването на хората от малките в големите населени места е характерна за целия свят, но при нас тя бе извършена насилствено след чрез текезесирането и одържавяването, което промени бита и мисленето на хората. Животът пое по нов курс, който аз никак не харесвам. НТова, което става днес е следствие от този промяна. А изоставените къщи - за тях имаше и продължение - изваждане от тях на суровини за скрап.
Коста, за повечето от нас е болезнен спомен. За съжаление това е една отминала епоха не само за нас, а и за големите европейски държави. Но при тях като време - близо два века преди нас. Индустриализацията е закономерен процес, който протича в по - голямата част от държавите в света. Ние попадаме в групата държави от втория ешелон. И още една особеност - създаваме индустрия чрез насърчение от страна на държавата - приети са четири закона. Индустриализацията у нас протича в началото на ХХ век и като процес е прекъсната от трите поредни войни. Средногодишният ръст на нарастване на индустриалното производство през тези години е 13,3% , по -късно през 1926 - 1931г. е 11%, а в навечерието на Втората световна война - 6,5%. Този процес е продължен след 1949 година, когато се поема курс към индустриализация и коопериране на селското стопанство. Нима малка България имаше избор? За съдбата си можем да съдим само безродниците политици и държавници, които не отчитат своеобразието и не отстояват интересите на страната ни. А, дали са могли да отстояват? Идва времето на връщане към природата, към селското стопанство, но вече обстоятелствата са променени и скъсана нишката към онова, което е държало предците ни здраво към земята, защото са знаели нейната цена. Висока е цената - отмиращи села и родни домове, за които ще четем в стиховете. А децата ни няма да имат представа от онзи отруден живот на българина. Живот, изпълнен със смисъл, заради онова, което е свързвало семейството и рода.
Мая, за съжаление, тревите и бурените ще обхват в прегръдките си останалото в селата след като там се е настанила тишината...
Прегръдка и от мен!
Мисля си, че в болка се раждат стойностните неща - прекрасно стихотворение!
А музиката ,толкова чиста, като изворна вода...ромоли...ромоли....
Браво на теб,Тота!
Благодаря, Монна! Много тъга има там, когато си отива един свят, който вече е само в спомените...
......................................................................
Сърдечен поздрав в днешния ден на светеца, покровител на семейството, жените, пътуващите на дълъг път ... А колко пътища в нашата България водят до заключените бащини къщи ...
Ех, Вили, много са пътища в нашата България, които водят до заключените бащини къщи...За това всеки, който има възможност трябва да се опита да ги съхрани, защото идва времето, когато те отново ще ни приютят! Дано не бъдат само съсипани...
Благодаря за пожеланията!
Поздрави, Ати!
Да, Доре, задавя! Задавя, заради обичта, която е държала живота в старата къща ...Заради хората, чиито стъпки не отекват в двора...
Един отиващ си свят с тях... Боли...
на двора ,в старата ни къща.
Там ,докато слана попари
цъфтяха жълти минзухари...
Донесени от планината,
две стръкчета зелени бяха,
а след година от земята
надигнаха главички плахо
цяла есенна дружина
и грейна цялата градина.
Градина ,със златист килим,
ухаещ,свеж,неустоим...
Споменът красив ме връща
отново в бащината къща.
Отворя ли вратата стара ,
да видя моите минзухари.
stela50
Спокойна нощ, мила Ати !
Благодаря ти, Ати!
Б.
2. Къде отидоха добрите нрави ....
3. Демокрация без правова държава
4. Сайтът на една жена
5. Любими сайтове
6. Времето
7. Петър http://petyr.blogspot.com/2008/04/blog-post_30.html
8. БЪЛГАРСКАТА МЕЧТА
9. Приказки за деца
10. Мила Родино
11. Записки на реформиста
12. История ва България
13. БУКВИТЕ
14. http://photo-forum.net/joro/
15. България
16. информацията е сила
17. 160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХРИСТО БОТЕВ
18. речник - онлайн
19. Атлас на света
20. Един завет
21. бизнес проекти
22. Бележник
23. Сайтът на една друга жена
24. Сайтове - литература, култура
25. Един добър програмист - шахматист -Надникнете
26. Есента е застаряла пролет/стихове за есента/
27. Блогатство.com