2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. kvg55
9. zaw12929
10. hadjito
11. sparotok
12. bosia
13. getmans1
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 10551 Коментари: 27 Гласове:
Последна промяна: 30.09.2014 08:47
Неволно дочут разговор
Бяха свършили със задачите до обяд и решиха да седнат в кварталното кафе. Масите бяха празни. Само в съседство до тях, масата бе заета от други две жени. Докато чакаха поръчката, размениха мисли за свършеното, чертаеха планове, къде биха могли да отидат вечерта. Толкова културни прояви имаше този месец. Без никакви усилия, поради близостта на масите, до тях достигна разговорът на двете жени от съседната маса.
Едната - с болка споделяше случилото се на помена на майка й. Отишли тя, сина, снахата и внука й на гроба., Положили цветята, запалили свещи, прелели и пристъпили към раздавката. Аз – казва жената подадох на тях, а снаха ми вместо тя да го направи, изпрати внука ми да подаде раздавката им на непознати хора. Представи си - когато подал раздавката, непознатите го попитали за кого е и да спомене имената. Той казал, за едни наши приятели, а когато станало въпрос за имената, ги изрекъл неточно.
Поменът всъщност беше за годишнина от кончината на майка ми - продължаваше жената - но споменах и баща ми. Всъщност внукът ми се оказа, че не знае, че това са прабаба му и прадядо му, а на всичко отгоре сбъркал и имената. Не зная дали е било от незнание, но ме заболя много. Може и ние нещо да сме пропуснали да направим.
Моите родители - продължаваше жената цял живот се претрепваха от работа да построят кооперацията, в която сега живее семейството на сина ми. Ама само те ли? Ами нашият труд и той не се вижда. Ние със съпруга ми им отстъпихме жилището и живеем на друго място, само двамата. Не зная на кого е вината, наша или на сина и снахата, за да изживея това разочарование.. Чак такава непризнателност не съм очаквала. От незнание ли беше, от неблагодарност или отчуждението си казва своето.Не спирам да търся отговора. Защо не са му обяснили къде отиват.и за какво? Ама и аз трябваше специално само на него да кажа, ама нали все имам съображение да не обидя или засегна снахата с нещо, замълчах..
Разговорът им продължаваше все в тази посока. Другата жена, едва взела думата и каза: Защо така го изживяваш, на наша близка снаха й седем години не била стъпила в къщата, където тя живее. При нея идвали само синът и внукът й.
Казаното беше вметнато сякаш за успокоение на жената, споделила болката си, че това, което се е случило не е само до нея.
Жената сякаш не чу казаното и продължи да реди думите: "Боже опази! Докъде стигнахме. Още малко ще забравят имената и на майките си, и на бащите си. Пък се чудим защо ни е такава държавата днес: объркана, оскотяла, без приемственост и традиционните ценности на връзките между хората ...Какво ли има още да преживеем?"
Докато си пиеха кафето те. продължиха да размишляват над настанилото се отчуждение, скъсаните връзки между поколенията, забравянето на думата почит, уважение, благодарност, памет.
Двете жени неволно дочули разговора сякаш бяха онемели. Само се погледнаха.. В главите им се настаниха думите прелетели от съседната маса: Незнание и неблагодарност или отчуждение....и какво ли има още да преживеем?
Питаха се. Какво става с нас хората? Накъде вървим?
Ати Милуш –tota
http://www.youtube.com/watch?v=sz9Yc3A_bt0&index=2&list=PLIEfZMyf2xpzv42Hdmk9gLDsloLj2byLm
Trilok Gurtu Jazz Nights Live by ©Pavel ...
Karageorgiev, Koichev, Lekov, Popov - Pl...
Аз немам президент!
Голямата игра започна: Русия и Китай „пр...
"Незнание и неблагодарност или отчуждение..."
И не само. Избледнява родовата памет. Къса се връзката между поколенията. Няма го съзнанието, че стартът в собствения осъзнат живот е до голяма степен предопределен от родителите ... не само материално!
А в днешния материален свят, за съжаление, приоритетно е какво наследяваме и колко .. Кой го е създал и с цената на какво, е без значение.
Днес, живеещи в големия град, в стремежа си да задоволим нуждите и очакванията на децата си, пропускаме да ги направим съпричастни към усилията и лишенията, които сами изпитваме ...
Изводите, всеки прави за себе си. Темата е безкрайна ...
Спокойни почивни дни, Ати! Украсени с поводи за усмивки! :)
Тук отправната точка е друга - възпитанието, в което да доминира знанието за рода и уважението и почитането на тези, които са извървели пътя си преди нас. Родовата памет е едно от градивата на държавността и не може може да бъде пренебрегвана. Особено сега, когато текат процесите на глобализацията.
Поздрави!Приятен ден!
"Незнание и неблагодарност или отчуждение..."
И не само. Избледнява родовата памет. Къса се връзката между поколенията. Няма го съзнанието, че стартът в собствения осъзнат живот е до голяма степен предопределен от родителите ... не само материално!
А в днешния материален свят, за съжаление, приоритетно е какво наследяваме и колко .. Кой го е създал и с цената на какво, е без значение.
Днес, живеещи в големия град, в стремежа си да задоволим нуждите и очакванията на децата си, пропускаме да ги направим съпричастни към усилията и лишенията, които сами изпитваме ...
Изводите, всеки прави за себе си. Темата е безкрайна ...
Спокойни почивни дни, Ати! Украсени с поводи за усмивки! :)
Вили, благодаря ти за прочита и коментара. Разбрала си, онова, което искам да кажа и което смятам, че не бива да подценяваме. Да, изводите, всеки прави за себе си. Темата е безкрайна ...И всеки подхожда така както я разбира.
Хубави почивни дни!
Поздрави!Приятен ден!
Благодаря, Еми! Чрез коментара си разкриваш една от причините, която оказва въздействие върху съхраняването и предаването на родовата памет. В трудни времена, сякаш на хората не им е до това. Но идва един момент в живота на човек, когато си казва, защо не питах, защо не намерих време за това да зная повече за корените ми. В тази връзка да добавя и мисълта от изповедта на Кольо Фичето: "Дърво без корен не връзва плодове"
Приятен да е и твоят ден!
И още винаги има изключения, не забравям, че медалът има две страни.
...
Аз наблюдавам процес на отчуждение, егоизъм, алчност и липса на морални ценности! Причините... те са много и всички ги знаем.
Нека ние сеем зрънцата на Доброто, пък животът ще покаже!
Съботни поздрави :)
27.09.2014 17:30
Най-често повече се знае за близките по линия на бащата, а на майката - там положението е поначало катастрофално.
Който не вижда и не разбира това, със сигурност този нихилизъм ще му се върне. И него няма да го /я/ знаят, ще ни забравят, все едно, че не ни е имало.
А като го няма Рода, какво остава за държавата ни?! Това не е важно, онова не е важно, нищо не е важно ... Тогава сме бедни, бедни, без национално самочувствие и гордост!
И ни остава емиграцията, слугинството за други народи и държави.
Поздрави за темата!
...
Аз наблюдавам процес на отчуждение, егоизъм, алчност и липса на морални ценности! Причините... те са много и всички ги знаем.
Нека ние сеем зрънцата на Доброто, пък животът ще покаже!
Съботни поздрави :)
Така е, Феичка, но в основата е семейството. Където и да сме, не трябва да се отричаме от корените и да се оставяме във времето да потънат в забрава. Процесът е двустранен. Той трябва да е в приоритетите и на институциите на държавата ни. Нека ние сеем зрънцата на Доброто, пък животът ще покаже! И на българщината.
Поздрави и от мен!
Най-често повече се знае за близките по линия на бащата, а на майката - там положението е поначало катастрофално.
Който не вижда и не разбира това, със сигурност този нихилизъм ще му се върне. И него няма да го /я/ знаят, ще ни забравят, все едно, че не ни е имало.
А като го няма Рода, какво остава за държавата ни?! Това не е важно, онова не е важно, нищо не е важно ... Тогава сме бедни, бедни, без национално самочувствие и гордост!
И ни остава емиграцията, слугинството за други народи и държави.
Поздрави за темата!
Връзките между поколенията ... Че какво по-важно от родовите връзки и памет! Много точно! Ще вметна само един пример. Моя близка повече от 15 години е в Чикаго. В семействата, в които работеше се спазва традицията. На всички празници, независимо в коя част на страната или света са, те се събират заедно да отпразнуват. Има ли го това у нас? Спазва ли се и може ли за спазва? Може да го има на определени места. Мисля, че в основата на отчуждението стои разрушената ценностна система. И не само тя. Сякаш някой изведнъж захвърли всичко някъде и го остави проста така. Каквото ще да става.
Как ще се излезе от това състояние не зная, но всички от семейството до най - високото ниво на държавните институции сме отговорни за това. И трябва да се работи в посока на възраждане на България.
Дълбока тема, Ати, и тъжна.
Поздрави и пожелания за хубава неделя!
Стани, ти по - добре от мен знаеш, какво се случва при преход от една политическа и стопанска система в друга. Преходът, който се извърши с трансформацията на формата на собственост създаде и новите отношения и взаимоотношения между хората. Темповете на рушене протичаха с много по - бързо от тези на съзиждането. И то какво без програма с ясно очертани национални приоритети. Следва се само това, което се диктува отвън.
Христо Ботев има една интересна мисъл, в статията "Излечима ли е нашата болест?" - "със сляпото поддържание на Европа ние ще да достигнеме да бъдеме робове сами на себе си. - Когато е така, то какво тряба да се прави? - Преди сичко ние тряба да влеземе в самуиловска борба с новата Византия, пък тогава вече“ да заемеме от Европа това, щото ни е потребно, щото ни не достига й щото е признато за полезно на човекът. В противен случай с нашият живот е неприменимо нищо човеческо и ние твърде лесно можеме да загинеме."
Това ни остава само...
Дълбока тема, Ати, и тъжна.
Поздрави и пожелания за хубава неделя!
Да, Мег, дълбока тема, тъжна тема и значима тема в по - широк план. "... ние сме в тях, като човеци ... и ние един ден ще сме корени. ", затова трябва да сме отговорни първо за това в малкото отечество - семейството. Ако там го има неминуемо ще го има в държавата ни.
Хубава неделя!
Развълнува ме с този постинг...
Слънце и памет ти пожелавам в днешния есенен ден! <3 и ти благодаря!
причините за отчуждението особено между деца и родители не са малко,
но преди всичко поставям отношенията в семейството, духовната връзка
с децата, умението и в най-трудно време да запазиш паметта на предците
във времето... и това да се приема и чувства дълбоко искрено... темата
за възпитанието... особено актуална винаги и особено важна днес...
споделям написаното в предния коментар -
... трябва да сме отговорни първо за това в малкото отечество - семейството...
Поздрави и хубав ден !
За мене обаче нито едното, нито другото са решаващи фактори. Антагонизмът межу поколенията не е от вчера и в основата му стоят естествени и общовалидни процеси. Основна цел на семейството е да се обособи и консолидира, да изгради собствени правила и взаимоотношения, да реши както родовите повели на възпроизвеждането, така и съвременните проблеми на възпитанието на следващото поколение и пр.
Къде остава старото поколение? Ами то е старо - и за мене това е ключовата дума. Виж как е в природата? - старите щъркели, лястовици, вълци...Какво става с житното стъбло, когато зърното поеме към хамбарите - отвяват го като плява. Не можем да бъдем все до децата си - те летят по целия свят - ако не в прекия/все по-често/, то в преносния смисъл на думата - не можем да ги настигнем, да живеем в техния живот.
Не сме били толкова стари - когато бях на 25, не мислех така за 50-годишните.
А родовите корени? Те са заложени в ДНК-то на малкото зрънце, което отива в хамбара. Нищо повече не можем да направим, освен да се грижим от разстояние да бъде на сухо и да не го нападнат вредители.
А нашият живот и съдба? Не сме растения, хора сме...Да, боли. И все пак съм за добротата и толерантността на възрастните. Пък и умните свекърви знаят, че няма изход -биографията на мъжа свършва с женитбата му /Бр. Нушич/:)))
Поздрави и усмивки!
Развълнува ме с този постинг...
Слънце и памет ти пожелавам в днешния есенен ден! <3 и ти благодаря!
Трябва да знаете и помните...това знаят по - добре от нас нашите родители. Затова е добре да се вслушваме с думите им, да записваме за да остане и след нас споделеното за корените. Ди, специални поздрави на твоята майка!
Хубав следобед и вечер!
причините за отчуждението особено между деца и родители не са малко,
но преди всичко поставям отношенията в семейството, духовната връзка
с децата, умението и в най-трудно време да запазиш паметта на предците
във времето... и това да се приема и чувства дълбоко искрено... темата
за възпитанието... особено актуална винаги и особено важна днес...
споделям написаното в предния коментар -
... трябва да сме отговорни първо за това в малкото отечество - семейството...
Поздрави и хубав ден !
Да, Танечка, ролята на семейството е в основата на формирането и възпитанието на личността. Значимо е мястото му и в знаенето и предаването на родовата памет. Но то би било възможно, ако е семейство в истинския смисъл на думата.
Хубава вечер!
За мене обаче нито едното, нито другото са решаващи фактори. Антагонизмът межу поколенията не е от вчера и в основата му стоят естествени и общовалидни процеси. Основна цел на семейството е да се обособи и консолидира, да изгради собствени правила и взаимоотношения, да реши както родовите повели на възпроизвеждането, така и съвременните проблеми на възпитанието на следващото поколение и пр.
Къде остава старото поколение? Ами то е старо - и за мене това е ключовата дума. Виж как е в природата? - старите щъркели, лястовици, вълци...Какво става с житното стъбло, когато зърното поеме към хамбарите - отвяват го като плява. Не можем да бъдем все до децата си - те летят по целия свят - ако не в прекия/все по-често/, то в преносния смисъл на думата - не можем да ги настигнем, да живеем в техния живот.
Не сме били толкова стари - когато бях на 25, не мислех така за 50-годишните.
А родовите корени? Те са заложени в ДНК-то на малкото зрънце, което отива в хамбара. Нищо повече не можем да направим, освен да се грижим от разстояние да бъде на сухо и да не го нападнат вредители.
А нашият живот и съдба? Не сме растения, хора сме...Да, боли. И все пак съм за добротата и толерантността на възрастните. Пък и умните свекърви знаят, че няма изход -биографията на мъжа свършва с женитбата му /Бр. Нушич/:)))
Поздрави и усмивки!
Благодаря, Вени, за обстойния коментар и споделеното. Остава най – важното – грижата за онова зрънце, което носи всеки в себе си, за да кълни и даде добър урожай! Дано!
Поздрави и от мен!
Коста, Константин Канев е знаел защо го прави. Дано има повече като него!
Поздрави!
....................................................................................................................
Ати, трябва да проявим разбиране към младите, ние гледаме от нашата гледна точка, ние ги съдим, че не приемат нашите правила на играта, което съвсем не значи, че са лоши, че са безотговорни, че не ни обичат, че не ни мислят. Трябва да приемем техния начин на израз на чувствата им към нас, да го усетим, независимо, че не е по нашия начин. Спирам да философствам. Прегръщам те и ти желая много спорна и слънчева седмица!
Мая, приемам твоята гледна точка. Предадох този дочут разговор не за да съдим, а да се огледаме в самите нас. Да се преценим къде сме? Кои сме? Защо сме? Съгласна съм, че времето върви напред, че се променят обстоятелствата при които живеем, че вече ни наричат граждани на света. Но не мога да се съглася с това, че не се говори в семейството за родовите корени, че не се пази родовата памет. Колкото до ритуалите, част от традициите ни, те си имат своето в живота ни. Дори и променени. Допълвам отговоря на коментара ти със споделено от академик Георги Марков:- Патриотизмът е нещо много естествено. Някога, в Третото българско царство, са употребявали „майката Родина“. И ако ме питате защо най-обичам майка си, какво да ви кажа - кого повече да обичам. Човек трябва да има Отечество и корени в него, въпреки че днес живеем в епоха на глобализация и ни наричат граждани на Европа. Всеки обича преди всичко своето Отечество. Това не означава, че ще мрази отечествата на другите народи. Не могат обаче да ни внушат, че трябва да обичаме целия свят. Преди всичко се обича Отечеството." А, Отечеството се обича, чрез малкото Отечество най- напред - семейството. Хубав ден!
2. Къде отидоха добрите нрави ....
3. Демокрация без правова държава
4. Сайтът на една жена
5. Любими сайтове
6. Времето
7. Петър http://petyr.blogspot.com/2008/04/blog-post_30.html
8. БЪЛГАРСКАТА МЕЧТА
9. Приказки за деца
10. Мила Родино
11. Записки на реформиста
12. История ва България
13. БУКВИТЕ
14. http://photo-forum.net/joro/
15. България
16. информацията е сила
17. 160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХРИСТО БОТЕВ
18. речник - онлайн
19. Атлас на света
20. Един завет
21. бизнес проекти
22. Бележник
23. Сайтът на една друга жена
24. Сайтове - литература, култура
25. Един добър програмист - шахматист -Надникнете
26. Есента е застаряла пролет/стихове за есента/
27. Блогатство.com