Тревога

Кому сме нужни ние днес, поетите?
И тихият ни стих кому е мил?
Пустеят на Родината полетата
и в угарите им цъфти бодил.
От ранна утрин се отварят църквите.
Поповете се трудят цели дни:
опяват ту ковчезите на мъртвите,
ту утешават живите с „амин“.
Коктейли всяка вечер пълнят залите.
Шумят коприни. Бляскат очила.
Десетки лампиони са запалени
и светят хиляди огледала.
И всичко си върви като по ноти.
А вън, неотделим от мрака чер,
дочува шум от кикот и банкноти
прегърбеният стар пенсионер.
Кой мисли за съдбата на децата?
Защо се чудим, че насън крещят?
А по селата брат убива брата –
там брадвите наследствата делят.
Богатите крадци се съюзяват
и всеки гледа да излезе чист.
А младите? О, те се наслаждават
на някаква новоизбрана „мис“!
Кой спомня Ботев? Яворов не знаят.
И дори Вазов им е непознат.
Не чуват Дебелянов как ридае,
не вярват, че Вапцаров им е брат!
Чужд говор във речта ни се заплете…
О, кой ще чуе моя жалък вик?
Кому сме нужни ние днес, поетите?
Кому си нужен ти, свещен език?!  

Павел Матев 1924 -2016

Някой е побързал да сложи червен палец, преди да прочете постинга. А когато все пак е видял, че е цитиран Павел Матев, дали си е прехапал езика? Не вярвам... Дано е грешка!

Не, не е грешка, анонимният е отрекъл не само истината, пресъздадена в стихове от поета Павел Матев. Послужил си е с квалификации, които разкриват неговата същност. Може да е нейната същност. Знае ли някой? Кой е анонимен? Този, който не иска да видят ограничеността и отдалечеността му/й от етикета. Народът в подобни случаи има следния израз, да не му видят магарията.

Каква вярна картина на съвременната действителност. А стихотворението е писано преди близо четвърт век, ако се не лъжа...
Благодаря ти за това припомняне, мила Ати! Павел Матев винаги е бил сред любимите ми поети.

"Кому сме нужни ние днес, поетите?"
Този въпрос е актуален и днес.