Иван Пейчев е роден на 18 декември 1916 година в град Шумен. През 1933 година, заради активно участие в дейността на ученическия стачен комитет и РМС, е изключен от Шуменската мъжка гимназия без право да продължи образованието си.

От 1939 до 1948 г. публикува епизодично произведения и сътрудничи на вестниците “Отечествен фронт”, “Работническо дело” и “Стършел”. От лятото до 9 септември 1942 г. пише първата си пиеса - “Трите прилепа”. През периода 1949 - 1955г. работи като кадровик в Димитровград, библиотекар в Калофер. През периода от лятото на 1955 до есента на 1964 г. завършва пиесата "Всяка есенна вечер" – превеждана, издавана и поставяна в чужбина. През с1958 г. дебютира като драматург с пиесата си "Ковачи на мълнии". През пролетта на 1959 г. написва пиесата "Денят след най-кратката нощ".

От 1966 г. работи като драматург в Сатиричния театър в София. През 1967 г. е удостоен със звание "Заслужил деятел на културата". През 1974 г. е отличен с Димитровска награда за пиесата “Всяка есенна вечер”.

Умира в София, на 9 юли 1976 г., след продължително боледуване.

ПОЕЗИЯ

Звездни мигове

Иван Пейчев

 

Защо е нужно да се лъжем повече,
дори и аз разбрах – не ме обичаш.
Тъй клонката след птицата отлитнала трепти,
готова да приеме друга птица.
О, нека не се лъжем повече
и страдаме отново-
излишно е съвсем излишно.
Но аз съм с теб сега
и с крачки бавни
ний бавно приближаваме нощта;
мълчим и между двамата застава
със черна сянка отчуждеността
и твоя поглед става тъй далечен,
духът спокоен.
Ти не си с мен 
ти си със всякой друг,
но не си моя, само не и моя.
Ти вече си в утрешния ден,
забравила ме в тази нощ враждебна,
в която близостта ни осветява
безкрайността на всеки миг,
тъй както мъртвите звезди
пространствата все още озаряват.

 

*   *    *

 

Иван Пейчев

Не ми вярвай,
Когато ти казвам „Махни се”.
Не ми вярвай,
когато съм с теб безразличен и груб.
Уморява ме времето
със пирамидното свое безсмислие,
съкрушава ме страшния смисъл
на всеки абсурд.
Не ми вярвай,
Сложи малка длан на челото ми,
Зад което неспирно
Морна мисъл трепти и блуждай;
С тази мъничка длан-
Уморена и кротка-
Топлина човешка ми дай.
Аз бих искал да бъда добър,
да се радвам
от лозите извити
и от тежко налетия грозд.
Да не пада над мен
безпощадната брадва
на един безпощаден въпрос.
О, сложи на челото ми длан.
Отклони острието насочено,
дето пропаст жестока
между мен и живота дълбай.
Плодородна земя,
а не гибелна почва,
замразена от смърт и самотност,
ми дай.

Бих тогава разбрал,
бих приел непонятните цели
на растеж и на тление
в тези клетъчни странни звена,
изцелен бих проникнал
в студената прелест
на пламтящата зеленина.
И затворил очи с лице до сърцето ти,
аз спокойно бих слушал
зовящата кръв,
тази кръв едновременно
повик и клетва,
рождество
и последен без трепетен дъх.
Не ми вярвай
когато мълвя „Остави ме”.
„Остави ме завинаги сам”.
То е само една неизвестност
трагично –безименна
и копнежа ми непреодолян. 

*  *   *

Иван Пейчев

Само сън,
само сън
подари на очите ми.
Не е толкова 
малък подарък,
непритежавана моя.
Само сън подари,
аз те моля,
само сън на очите ми,
но не с грохота
на коравите буци
пръст,
не със грохота
на коравите
гвоздеи,
не със грохота
на дежурни лопати
и ватенки.
моля те,
затвори ми очите,
майко моя,
безсъние мое,
Българийо.
 

*  *  *

Иван Пейчев

Не си отивай,
ще ми бъде  тъжно
без твоите ръце.
не си отивай,
ще ми бъде тъжно
без твоите единствени 
ръце.
Не си отивай,
аз ще ти направя
най-страшното признание,
Под мостовете
не шумят реки,
когато ти не си със мен.
Пристанищата
са най-мръсното доказателство
за липса на море,
когато теб те няма.
НЕ СИ ОТИВАЙ.

                                        
За него

Антон Баев  Вместо край /Вариации за поета Иван Пейчев/

Доколкото романтичното съзнание е феномен на съзнанието, Иван Пейчев изживя своето време като роден поет, превърнал живота си в поезия или в своята представа за поезия. Защото романтикът подчинява не творчеството си на битието, а битието - на законите на творчеството.

Лирическият герой в неговата поезия и романтичният в драмите не просто носят чертите на самия автор, но веднъж създадени, творецът моделира собствения си характер според техните характерности. В този смисъл тълкуването на много от фактите от житейския път на романтично устроения поет може да се извърши и в обратна посока - от литературния прототип към житейския образ. Но нека оставя това на някой следващ изследовател.

Романтичното съзнание в повечето случаи е плод на литературно формиране. Поради това и романтикът трудно се превъплъщава в различни роли - както в живота, така и в изкуството. От такива автори не може да се изисква многообразие на творческите инвенции, нито да се очаква неочакваност на житейските реакции и модели. Романтиците са предвидими личности. Тяхната сила е в отстояването на един императив, а не в издигането на много.

За Иван Пейчев това е императивът на чистата съвест. А за такива творци няма разлика между изкуството на поезията и изкуството на живота.

Романтиците имат нужда от съмишленици, а не от съдии: за тях всеки съдия е Соломон.

Март-май, 1989

http://liternet.bg/publish14/a_baev/ivan_pejchev/vmesto.htm

 

Иван Пейчев: аз пиша драматическа поезия и поетическа драматургия. Обичам повече поезията си. Не виждам обаче много голяма разлика между поезията и драматургията - това са жанрове, които са страшно близки - крепят се на синтетизма .

http://www.youtube.com/watch?v=yRJ4YAtLlZw&feature=related
Adaptaciya-Vasil Najdenov i Mitko Shterev

Влюбена съм в поезията му...

* * *
Не ми изпивай
чашата до дъно.
Моля те,
не я изпивай...
Ти не разбираш...
Това е моето
безсъние.
Моля те,
недей изпива
моето безсъние...
В моето безсъние
живей страхът.
Страхувам се,
че няма никога
да те докосна,
ако изпиеш
чашата до дъно...
Ако изпиеш
моето безсъние...
Иван Пейчев

Радвам се, че ти харесва поезията му...Наистина е добър поет и драматург!! Долавям, че е бил самотен, тъжен ...Хубава вечер!!