2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. kvg55
9. zaw12929
10. hadjito
11. sparotok
12. bosia
13. getmans1
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 11383 Коментари: 22 Гласове:
Последна промяна: 04.06.2012 23:46
„Да бъдеш добър поет и едновременно добър човек е рядък жребий”
/127 години от рождението на Никола Ракитин/
Не можех да отмина годишнината му. Не случайно за него Асен Златаров пише – „Да бъдеш добър поет и едновременно добър човек е рядък жребий.” Такъв жребий има Никола Ракитин. Да си спомним за него и докоснем още един път да стиховете му, в които прозира обичта му към Родината и нейната съдба.
Никола Ракитин (псевдоним на Никола Василев Панчев), български поет, е роден на 06.06.1885 г. в село Лъжене, тогавашна Орханийска околия – дн. село Трудовец, Софийско. Учи в Ботевград (Орхание) и в София, където се преселват родителите му. През 1908 г. завършва славянска филология в Софийския университет и работи в Плевен като учител от 1908 до 1933 г. Участва в Първата световна война. Печата от 1906 г. Директор на Военноисторическия музей в Плевен (19. 09. 1932-1934). Наклеветен в злоупотреба с държавни пари и шпионство в полза на Румъния. Обвинителите му са Шулц, Таньо Желев, Георги Петров, Петър Генов и Екатерина Бойчева. Извикан е и в Софийски военен съд на 02. 05.1934 г. – обвинен в кражба на вещи от плевенските музеи. След два опита за самоубийство, Ракитин се самоубива на 02. 06.1934 г., скачайки от влака София-Плевен в тунел №3, до гара Реброво. Русенският военен съд оправдава на 23.11.1934 г. моралните убийци на поета. Автор на книгите: “Под цъфналите вишни” (1909), “Животът може би е сън” (1911), “Беглец” (1914), “Размирни години” (1919), “Преди да съмне” (1920), “От страната на белите лилии” (1921), “Златни нишки” (1922), “Родното село” (1922), “В тишината на далечния град” (1923), “Васил Левски” (1923, съавтор със Ст. Георгиев), “Жената и морето” (1923), “Мургаш” (1923), “На една струна” (1923), “Освободеният Прометей” (1923), “Морско лято” (1924), “Лес” (1924), “Дарове на Балкана” (1932), “Капят листата” (1933), “Русалска поляна” (разкази, 1938 ) и други. Дъщеря му Светла Ракитина оставя “Спомени за моя баща”.
Тук: Още за него
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1096578
ТИ МАЛКА СИ, РОДИНО
Ти малка си, родино, но съдбата
най-тежкия обрекъл ти е жребий -
пълчища много сила непозната
с огън и меч водила е през тебе.
Ти не еднъж си ставала пустиня,
но пак възкръсвала си в кръв и пламък -
усойче всяко диво е светиня,
и гроб юнашки е под всеки камък.
Над люлката ми още е запета
легендата на твоите балкани -
обичам те за участта ти клета,
обичам те за твоето страдание.
Родино моя, зла е твойта орис
и тя чертае тежкия ми жребий:
закърмен с твоята велика горест
да работя и да умра за тебе.
КОПНЕЖ
В блясъка на пролетното слънце
ти се къпеш, сладостно въздишаш,
трепнеш с порива на всяко зрънце,
със дъха на всеки лист миришеш,
земьо, майко моя!
Неизгледния простор ме вика,
ниви и ливади ме опиват –
в мен духа се буди, властно блика,
на дедите, в тебе що почиват,
земьо, майко моя!
Да ми е да развъртя косата,
да ми е след ралото да крача,
да ми е с кавала след стадата
жалбите ти святи да изплача,
земьо, майко моя!
Но, уви, топи ме само в мъка
моето желание непобедно:
Ще умра далеч от теб в разлъка,
син прокуден на селото бедно,
земьо, майко моя!
КАКВИ ПОЛЕТА ГЛУХИ И ПЕЧАЛНИ
Какви полета глухи и печални,
каква непроницаема мъгла!
И в пътища подровени и кални
вървят, вървят кервани от кола.
Добитък, хора - цели с кал покрити,
измъчени от път и глад вървят;
тук изоставени кола разбити,
там волове умрели пък лежат.
По студ, по дъжд се точат върволици,
и ден и нощ не спират своя ход,
вървят - тегло, тегло на мъченици
един с друг приравни човек и скот.
СЕЛОТО
Притулено под хълма край реката,
пустей селото в тия дни дъждовни.
Над стрехи схлупени лежи мъглата,
градините са тъмни и тъжовни.
Есенно време кишаво и хладно,
в дворища, улици навред е кално,
безлюдно - само промучи добиче гладно
и заскимти пред порти куче жално.
Димят комини. Там, под стрехи ниски
тъгуват сиротни сърца за близки,
що гинат някъде за родна слава;
и в тия дни неделни, както отзарана,
черковната пропукана камбана
за панихиди само призовава.
http://literaturensviat.com/?p=45276
Аз обичам песните...
Аз обичам песните, които
слушал съм от майчини уста;
те са прости като песента
на разбуненото гъсто жито.
Те са свежи като аромата
на тревите, цъфнали в роса,
с ромона са пълни на леса
и с тайнствеността на планината.
Аз обичам песните, в които
е духът народен съхранен.
На езика майчин и свещен
в тях очарованието е скрито.
Георги Н. Николов “ПРЕД НЯКОЙ ДА ПОПЛАЧА МИ СЕ ИСКА…” – за стиховете му, на военна тематика
http://literaturensviat.com/?p=39964
Тагове:
градините са тъмни и тъжовни."
Думите на Златаров не са символика...
Все ми се ще, да ти кажа, да имаме онзи заряд в смисъла на онова, което говорим и пишем днес...който са влагали онези хора в техния изказ!
Когато някой днес говори така, ми се повдига...обикновено, уви.:(
Когато усетя тази искра, обаче - оооо!:)))
Радвам се, че отбелязваш този великолепен творец!:)
Колкото до това: " Все ми се ще, да ти кажа, да имаме онзи заряд в смисъла на онова, което говорим и пишем днес...който са влагали онези хора в техния изказ!" Онези хора са били истински, те не са имали разминаване между думи и дела. И още безкрайно са обичали България!!
Не благополучието си!!
Благодаря ти за паметта.
В обръщението към съпругата си той го е казал: "Моята наивност и доверчивост, за които ме кореше понякога, са използвани от мошеници, които не подбират средствата да ме погубят..."
05.06.2012 09:47
През 1939 година Димитър Панталеев му посвещава това стихотворение:
РАКИТИНОВА БАЛАДА
Изчезна облачното ято
и блесна ясна синина,
ти срещна дунавското лято
във люшнатата равнина,
прегърна го и го целуна
и тръгна с него, бодър, лек,
натам, където с весел ек
шумеше твоя роден Дунав.
Ти със върбите поговори
и с изкласилите жита,
със трепет слуша във простора
шума на птичите ята
и във ръце с босилек пресен
завърна се във своя дом
да изплетеш във чист псалом
избликналата проста песен.
Днес пак е топло, знойно лято
из Дунавската равнина,
из тая равнина, в която
ти пи живот и светлина,
и нашата река голяма
пак храни плодните земи,
свободна, весела шуми,
но тебе, тебе днес те няма.
Чудесно посвещение!!
Хубав ден и от мен!
А ти , мила приятелко,го правиш много фино и с дълбоко
проникновение и усещане ... Хубаво е ... незабравата .
...ТИ МАЛКА СИ, РОДИНО
Ти малка си, родино, но съдбата
най-тежкия обрекъл ти е жребий ...
Едно любимо стихотворение ...
Благодаря ти за тези мигове , Ати ...
Хубав светъл ден !
Танечка, чудесно си го казала. Отправянето на поглед назад във времето може само да ни обогатява. Да знаем, че светът не започва от нас, и още, че преди нас, на тази земя са живели и творили прекрасни българи. Чисти, неподправени, талантливи, всеотдайни...загубвали сили да продължат да се борят и отстояват себе си, те са напускали този свят... За съжаление, загубата е била голяма.
Хубав ден!
05.06.2012 10:55
поздрави
е духът народен съхранен.
Колко мелодичен е текстът:
"Аз обичам песните, в които
е духът народен съхранен.
На езика майчин и свещен
в тях очарованието е скрито."
Светъл ден! Тук отново воли ...Май предаде щафетата на юни.
А тези стихове ....
"По студ, по дъжд се точат върволици,
и ден и нощ не спират своя ход,
вървят - тегло, тегло на мъченици
един с друг приравни човек и скот."
Тегло, тегло на мъченици...
Светъл ден!
четеше ни негови стихове... от книжката Под цъфналине вишни..
бях очарована много... благодаря ти, Ати... че ми го припомни..
ти си чудесна...поздравявам те, най-сърдечно..
" Онези хора са били истински, те не са имали разминаване между думи и дела. И още безкрайно са обичали България!!
Не благополучието си!!"
Поздрави!
Благодаря, че отново си припомни за поета!
Хубав ден!
Много ми хареса постингът, Ати, както и изборът на стихотворенията - изповеди на един поет, на едно сърце, за което Родината е съдба. И в страданието.
Хубава вечер, Ати!
Хубав ден!
Да помним и знаем историята си! Докато е жива паметта за миналото и нас ще ни има.
Хубава вечер!
Хубава вечер!
10.06.2012 19:56
10.06.2012 20:04
А геният на завистта си шета из милата ни Родина неуморно:(
А на Ракитин е наречена една от най-приятните улички в София. Дали някой помни клеветниците му?
2. Къде отидоха добрите нрави ....
3. Демокрация без правова държава
4. Сайтът на една жена
5. Любими сайтове
6. Времето
7. Петър http://petyr.blogspot.com/2008/04/blog-post_30.html
8. БЪЛГАРСКАТА МЕЧТА
9. Приказки за деца
10. Мила Родино
11. Записки на реформиста
12. История ва България
13. БУКВИТЕ
14. http://photo-forum.net/joro/
15. България
16. информацията е сила
17. 160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХРИСТО БОТЕВ
18. речник - онлайн
19. Атлас на света
20. Един завет
21. бизнес проекти
22. Бележник
23. Сайтът на една друга жена
24. Сайтове - литература, култура
25. Един добър програмист - шахматист -Надникнете
26. Есента е застаряла пролет/стихове за есента/
27. Блогатство.com