2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Прочетен: 6181 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 29.11.2011 15:07
Иван Динков е роден на 26.08.1932 г. в с. Смилец, Пловдивско. Завършва гимназия в Стрелча и право в Софийския университет (1954). Дълги години работи като редактор в сп. "Младеж" и изд. "Партиздат", по-късно е директор на изд. "Христо Ботев". Още с дебютната си стихосбирка "Лична карта" (1960) получава висока оценка от литературната критика. Следват стихосбирките "Епопея на незабравимите" (1963; 1969; 1973), "Антикварни стихотворения" (1977), "Лична карта. Избрани стихове" (1982; 2002), "Признания пред Бела Цонева" (1988; 2002), "Маски" (1989), "Повторения" (1990), "Славянски псалми" (1991), "Поетични самоубийства" (1993), "Шепа срички" (1994), "Живот по памет" (1996), "Урна" (1996), "Дневник" (1997), "Спазми от Отечеството" (1999) и "Табакера" (2003). Интерес предизвиква и прозата на автора - повестите "Хляб от трохи" (1970) и "Софийски атентат" (1976), романите "Моминството на войниците" (1983), "Цветя за махалата" (1984) и "Покрай кадифето" (1993), както и неговите книги с размисли, фрагменти, спомени - "Докосвания до България" (1974), "Почит към литературата" (1980) и "Навътре в камъка" (1986). Автор на пиесата "Комисия за погребение" (1990). Носител е на националните литературни награди "Иван Вазов", "П. К. Яворов", "Никола Вапцаров", "Никола Фурнаджиев", "Иван Николов" и "Златният ланец" на в. "Труд". Умира на 23.01.2005 г.
Поезия
* * *
Иван Динков
Все тая спалня подредена,
все тая кухня замърсена,
все тия мебели за сядане,
все тия прибори за ядене –
все тоя страшно скучен свят,
все тоя ад, все тоя ад.
А огледалото се смее!
А календарът остарява!
На сън се питам: „Как живееш?”
И отговарям: „Криво - ляво”.
На сън се хуля: „Жалко семе!
Хлопни вратата и избягай!”
Но съмне ли се, пак оставам,
тъй както винаги наяве:
при тия мебели за сядане,
при тия прибори за ядене –
при тоя страшно скучен свят,
при тоя ад, при тоя ад.
Не мога повече! Не искам!
Омръзна ми да се разисквам!
Омръзна ми да слушам думички –
такива малки като гумички:
че еди –кой си се завръща,
че еди –кой си купил къща,
че стихове секат поетите,
тъй както се секат монетите!..
Аз искам тоя свят да видя,
да го изстрадам с пълна мяра,
та утре да му имам вяра –
та в стиховете ми презрени
да няма нищо за измиране.
В старото гробище
Иван Динков
Не чуваш ли, дядо? Старико, къде си?
Ти някога казваше: - всичко е лесно! –
Ти никога казваше: - всичко оправя
тоягата здрава, ръката корава.
Но мили старико, ти зъб не обели,
че има в живота и черни недели,
трагични, когато си тръгва жената,
нещата си взема, отваря вратата
и вече не иска, не иска да идва...
Какво да се прави при тая обида?
Не чуваш ли, дядо? Старико, къде си?
Ти някога казваше: всичко е лесно! –
Щом всичко е лесно, кажи ми с две думи:
Когато си страдал от обич безумна,
в какво си намирал утеха, забрава?
В полите на друга ли, дядо, тогава?
В полите на друга ли плачеше вечер,
или от пиянство – студен и далечен –
под шарени сенки, на равни поляни
по кучешки ближеше своите рани?
Не чуваш ли ,дядо, кажи ми с две думи:
любовните чувства и те ли са шума –
разлистват се, после лудуват в зелено
и мъртви окапват във мъртвата есен?
Но гледа намръщен надгробният камък –
и отговор няма, и отговор няма!
Други стихотворения: http://mecho.name/ivan_dinkov.htm
За него: Ангел Г. Ангелов
Преди три години Иван Динков си тръгна от тукашния свят и ни остави поезията си като белег и доказателство за продължаващ живот. Един от най-значимите български поети от втората половина на ХХ и началото на ХХI век, той беше „машина за метафори”, както казваха за него приятелите му. Странното и неповторимото у него беше не само дарбата, поетичният му талант – неговият живот беше необикновен. Неговите обикновени мисли бяха необикновени. „Нашият прадядо е камъкът” - казваше той - и „кръвта няма предговор”. „Всички сме пепел от Освиенцим” или „животът няма синоним” - отронваше понякога в най-обикновен разговор, седнал сред приятели. И макар че беше от хората, за които казват, че е „хероичен тип”, той умееше да се смирява, знаеше, че трябва да подтискаме злото у себе си, та да може да избуява доброто и въпреки естествените горчивини на земния живот той не питаеше злоба и завист дори към хората, които отявлено го нападаха. Това благородство също е съставна част на истинския талант. В неговото творчество не се среща думата „враг”, в него няма чуждици, а възторзите и преклоненията му са свързани с духовната възвиса и опитите на Човека да облагороди ада, в който живее. В стиха му „Никоя победа не връща мъртвите!” се съзира естественият хуманизъм на твореца, неговата съпротива срещу насилието и насилниците, въздигането на Разума и отричането на инстинктивната, първосигнална агресия. „След съвестта и стиховете / едва ли има трети ад”, изповядва поетът. А на друго място споделя: „От съвест се посивява.” В неговото схващане за живота Творчеството заемаше особено място. Това беше територията, на която той никога не си позволяваше компромиси. В стихотворението „Епитафия” поетът пророкува:
Събирах руди.
Слюди.
Словеса.
Събирах чудеса.
Приключи тоя път.
Сега събирам смърт.
Иван Динков почиташе и уважаваше своите поетични предшественици и земляци – Константин Величков, Димитър Бояджиев, Теодор Траянов, Никола Фурнаджиев – и като че ли неосъзнато и естествено заемаше място до тях, за да продължи традицията. И да остави неизтриваемия спомен за живите поети, обезсмъртили си чрез Творчество...
http://prostori.com/RIndex.jsp?counter_id=46&article_id=359&FormArticles_Page=6
http://hulite.net/modules.php?name=Forums&file=viewtopic&t=2307
2. Къде отидоха добрите нрави ....
3. Демокрация без правова държава
4. Сайтът на една жена
5. Любими сайтове
6. Времето
7. Петър http://petyr.blogspot.com/2008/04/blog-post_30.html
8. БЪЛГАРСКАТА МЕЧТА
9. Приказки за деца
10. Мила Родино
11. Записки на реформиста
12. История ва България
13. БУКВИТЕ
14. http://photo-forum.net/joro/
15. България
16. информацията е сила
17. 160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХРИСТО БОТЕВ
18. речник - онлайн
19. Атлас на света
20. Един завет
21. бизнес проекти
22. Бележник
23. Сайтът на една друга жена
24. Сайтове - литература, култура
25. Един добър програмист - шахматист -Надникнете
26. Есента е застаряла пролет/стихове за есента/
27. Блогатство.com