ТАКЪВ СЪМ

И обещание на цвят,
и плод категоричен –
живея в този свят
не винаги обичан.

Защото съм такъв –
определен и искрен:
милувка съм на връх,
плесница за неистина.

За вяра доверчив,
измяна непрощаващ.
За подвиг мълчалив,
но не зад чужда слава!

Проклятие на мъж
и бащин благослов –
очакван като дъжд,
горчив като любов.

Петър Андасаров

                  

Петър Георгиев Андасаров е роден в с. Елешница, Благоевградско. Завършил е българска филология в СУ "Св. Климент Охридски".
Работил е като редактор във в. "Кооперативно село", "Земя", издателство "Народна младеж". Понастоящем е директор на в. "Застраховател".
Издал е стихосбирките "Нося те в очите си","Преди да ви повикам", "Безсмъртничета", "Слънце между нас", "До поискване", "За цвят копнея".
Негови стихове са печатани във всички ежедневни и периодични издания, излъчвани са по българското радио и националната телевизия. Превеждани са на следните езици: руски, белоруски, чешки, полски, унгарски, немски, френски, английски, испански, монголски, китайски, японски, арабски и на езика дари.
Член е на СБЖ от 1969 г. и на СБП от 1978 г.

               

   КНИГАТА

Поетът Петър Андасаров е събрал в едно прекрасно томче „Като дългото ехо на песен“ творби от различни години, между едни и други стоят десетилетия, та книгата се явява и като равносметка на изстрадания творчески път. Книгата е в поредицата „Съвременна българска поезия“ на издателство „Захарий Стоянов“.

 В  стихосбирката на П. Андасаров сякаш е събрано не само творчеството му, но и неговият живот, населен със самородни метафори, неочаквани поетични находки и изпълнен с болките и радостите на един творец, намерил своето заслужено място в българската литература. Този, който има сетива за поезия може да се докосне до многообразието на неговите стихове, до многоцветната им музика, дълбоката мисъл и високото въображение и те да останат в душата му като дългото ехо на песен.
В предговора Евтим Евтимов пише за творчеството на Андасаров: „През годините полека-лека то се превърна в една малка, но звездна вселена, населена със самородни метафори, неочаквани поетически находки и изпълнена с болките и радостите на един творец, който намери вече своето заслужено място в българската литература.“

Тук представяне на книгата:

http://parasol.blog.bg/izkustvo/2010/02/11/vecher-na-krysta-s-petyr-andasarov.491407

                            

                             

Стихове от Петър Андасаров

СЛЪНЦЕ МЕЖДУ НАС

КЪСНА ЛУНА

http://tota.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/10/01/chestit-praznik-na-poeziiata-i-muzikata.828601

 СТАРОМОДНО СТИХОТВОРЕНИЕ ЗА ЖЕНАТА

http://tota.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/10/04/staromodno-stihotvorenie-za-jenata.830242

ДАЛИ ЗАЩОТО

http://tota.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/10/08/dali-zashtoto.832029

ТАКА ДА ВИ ОБИЧАМ

http://tota.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/10/11/taka-da-vi-obicham.833448

СЛЕДА

http://tota.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/10/15/sleda.835555

 ПОМИСЛЕНО ДО ЦВЯТ С ПЧЕЛА

http://tota.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/10/21/pomisleno-do-cviat-s-pchela.838989

" Айде запеяли"  - Пирински Гриваци

http://www.youtube.com/watch?v=iSJZx8mwyvo&feature=related

 "Костадине Сине..." - Пирински Гриваци

http://www.youtube.com/watch?v=Y13hA8u3_6w&NR=1

 "Собрали се триесет бечаря" - МФГ "Пирински Гриваци"

http://www.youtube.com/watch?v=UuwZBI1N2Pw&feature=related

"Стига си одил бре сине" - МФГ "Пирински Гриваци"

http://www.youtube.com/watch?v=yEirt552BLI&feature=related

 

Такива сме ... затова оцеляваме и се възраждаме ,
затова ни има и ще ни има .
Поздрави за чудесния постинг , Ати ...
Светъл есенен ден !

Благодаря, Танечка! Трябва да се възродим отново. Само българското богатство в областта на културата и традициите ще ни държи и благодарение на това ще ни има като народ.
Да носим българското в сърцето си и да работим за неговото отстояване!!
Хубав есенен ден!!
Поздрави на всички!!

за представянето на този талантлив поет!
Досега не бях чела нищо от него, а и Елешница свързвах с едни от любимците ми, изпълнители на Пиринските песни - Пиринските гриваци. Но неговите стихотворения имат сила да докосват, защото говорят истински и съкровенни неща, които не са загубили значението на думите, а напротив - думите са тъй благозвучни, нежни и горещи!

"Животът ни учи на свойто изкуство –
със жажда за обич осъмвай,
замръквай с вълните на силните чувства
и няма над теб да се стъмни."

и

"сърцето ми – пияно –
пияно от копнежа
до синева да стигна.
И водопади нежност
по пътя да настигна."

Как мило и образно е обрисувал майката. И с каква обич говори за нея!
"А все така – отдалечен от долината,
от долината на живота ти, те виждам:
завързала за хурката на младостта си
огромната къделя на небето,
пристъпваш бавно, да не скъсаш
гласа на пеещо вретено.
Ръцете ти предат от светлината,
от светлината на небето."

Поздравления!

Звездичка,благодаря, че се отби и прочете. Хубав ден!

Харесах "милувка съм на връх..." на поета! И ти определено си милувка в блог пространството, Ати!:)))

О, Дани, радвам се, че си тук. Много мило звучат думите на поета " милувка съм на връх..." Благодаря ти за хубавите думи! Отбивай се!
Хубава вечер!

Едно от най-добрите произведения! Браво за поста!Това разкошно стихотворение беше изпято и в песен. Лошото е, че не си спомням кой беше изпълнителят. Твърде малко се въртя навремето в ефира и бързо изчезна. А сега не намирам нищо в нета. Някой може ли да помогне?