130 години от рождението на Боян Пенев

 

   Боян Николов Пенев е роден на този ден през 1882 година в град  Шумен. Завършва гимназия в Русе и славянска филология в Софийския университет. Започва най-напред работа като  учител в София, впоследствие е  частен хоноруван доцент , редовен доцент , извънреден професор  и  редовен професор  в Софийския университет, титуляр на Катедрата по българска и славянски литератури в периода 1925-1927 година.

   През 1912-1913 е командирован в Мюнхен и Берлин, за да се запознае с влиянието на немската литература върху славянските литератури; през 1913-1914 продължава командировката си в Краков, Варшава и Прага, където изучава влиянието на полската и чешката литература върху Българското възраждане.

   В дневника му попаднах на споделеното от него, на 27 април 1914 година, на 32 му рожден ден,  когато е  бил командирован в Прага.

 Прага, 27 април 1914

"От вчера насам ми звучи една фраза от Григовата
П Р О Л Е Т*. Едно твърде дълбоко чувство е изразено в тая лирическа песен. Там има и подем, и възраждане, и пробуждане на блянове, и някаква скръб. С нищо в света не можем да се слеем напълно - не можем да се слеем и с тая вечно млада и бодра пролет. Тя минува край нас, капризна и жизнерадостна, нашепва ни нови песни ,отминава и се връща пак. Но ние носим в душата си една нова есен.

*Става дума за творба на великия норвежки композитор, пианист, диригент и общественик Едвард Григ /1843 - 1907/

     На 32 години Боян Пенев в една творба на Едвард Григ, посветена на пролетта , в която намира израз възторженото чувство е доловил сякаш сезоните на човешкия живот. Колко вярно трепетите на душата и разкрил преходността на младостта? Тя „минува покрай нас”, както пролетта. И допълва, ние се връщаме към нея, но "носим в душата си една нова есен”, всъщност  една надежда за дълъг живот.

 

  Боян Пенев си отиде от този свят на 25 юни 1927 година, на  45 години. Не можа да достигне своята есен. Въпреки това  остави следа на творец с ярко изразена индивидуалност и с разностранни интереси, които засягат както литературната история и наука, така и музиката, изобразителното изкуство и други области на човешката духовност.

 

Да си спомним за него на този ден!  

Edvard Grieg - Morgenstimmung

http://www.youtube.com/watch?v=GUKRBeG-sGQ&feature=player_embedded

 

 

 

 

Изключителен! Без него, българската литература просто не би била същата. Не мога да си я представя без него... Тези бели лалета и Григ! Имам чувството, че е бил дълголетен, макар да знам, подробностите около смъртта му. Виждала съм го някак вечен, непреходен, до Вазов..., а и след това. Още малко и съм щяла да го срещна, съвсем мъничко... И това е така, присъствието му в българската култура е "...всъщност една надежда за дълъг живот". За живот отвъд напластеното мълчание на спомена, отвъд казаните думи. Той винаги ще живее.

Благодаря ти за почитта към Боян Пенев, мила Ати! Хубава вечер!

Изключителен учен!Завършила съм филология,трудовете му ни бяха настолни книги в университета...и след това,в работата ми...
Благодаря ти,Ати!
Поздрави:)

изключително умен и интелигентен...духовно извисен
за времето си...Боян Пенев..
Поклон...

Привет, Наде! Представи си, той и Пенчо Славейков са родени на една и съща дата в различни години. За Пенчо Славейков - 146 години от рождението отбелязваме, а за Боян Пенев - 130 години. Интересен е фактът, че и двамата си отиват млади от този свят- първият на 46 години през 1912 година, а Боян Пенев на 45 години през 1927 година.
Той е е рядко явление в културния живот на България в началото на миналия век. „Моето нещастие - изповядва Боян Пенев - е , че пораснах с един идеал, който не е бил и не е за тоя свят.” Често се връщам към неговия дневник, спомени, когато съм насаме със себе си за да се докосна до неговата богата душевност и вълнения. Не случайно съм посветила 24 страниички, събрани в блог вълна.

Това, което споделяш, Цанинка, е заслужено от него. С качествата, които е притежавал и с отличната си изследователска работа. Ето нещо от дневника, в което прозира и неговата душевност:

„Мъката е копнеж за свобода.

Човек може да се самоубие под гнета на непоносимо страдание и да изпита преди това същата радост, каквато изпитва пуснатият на свобода затворник.

Но, уви, то е и радостта на страхлив воин, който бяга от бойното поле. Защото самоубиството не е нищо друго освен дезертиране от живота.

Бори се докрай и умри в борба със съдбата си!”

Само с постоянство и упорит труд се постига съвършенство! Той ни е пример!

Мариники, и не само за времето си, мисля. „ Възможно е човек да притежава такава богата душа, че в своя живот да не може да изчерпи своите най-съществени влечения и всички онези възможности, що се таят в душата му.” - ще напише той в дневника си на 2 септември 1906 година. Да, за личности от неговата висота, казаното е вярно. При това си отива толкова рано.

НЕ ТЕ ИЗМЕСТИ НИКОЙ

Елисавета Багряна

Не те измести никой в тази къща.
И стола ти е празен в моя кът,
и в книгата ми никой не обръща
листа - недоизчетен този път.

Не гледа в лятна вечер никой с мене,
на прага седнал, звездния екран,
и никой не поема удивено
букета, рано сутринта набран.

Когато зъзна, никой не намята
с любов на плещите ми топъл шал -
и в жега, с витошка вода налята,
не ми е нежно чашата подал.

Минава пак година след година
и сменя се сезон подир сезон.
Връхлита буря, свлича се лавина,
от сняг или от плод се скършва клон...

И видимо в дома тук няма нещо
за тебе да напомня всеки миг -
ни някакви любими твои вещи,
ни в рамка на стената твоя лик.

Ти с въздуха край мене ме обгръщаш,
в кръвта ми влязъл, твоя пулс тупти -
не те измести никой в тази къща,
в която всъщност и не влезе ти.

Лили, Елисавета Багряна казва толкова много с това стихотворение, което е посветила на Боян Пенев. Не само за отношението и чувствата им, които са били взаимни, а и за излъчването, което е витаело, около нея.

"Ти с въздуха край мене ме обгръщаш,
в кръвта ми влязъл, твоя пулс тупти -
не те измести никой в тази къща,
в която всъщност и не влезе ти."

Не е бил за този свят ...

Груб, жесток, байганьовски ...

Първенците си отиват първи.

Поздрави на "Салона за нежни души" в Пловдив и за чаровната му стопанка Ати!

Анонимният Санде. Скромен, незнаен. Но чак дотам?

Забравил да се логне и си легнал. Ха ха!

Не знаех за рожденната дата на Славейков, мила Ати! А би трябвало! Какво съвпадение... Няма нищо случайно. Каквото и да кажа, никой не може да го каже по-добре от любимата му - Елисавета Багряна - с благодарност към Тили, - че ни припомни този поетичен бисер, отронен като сълза в съкровищницата на българската словесност. Отронен от една безсмъртна любов към един безсмъртен творец и мъж:

"Ти с въздуха край мене ме обгръщаш,
в кръвта ми влязъл, твоя пулс тупти -
не те измести никой в тази къща,
в която всъщност и не влезе ти."

Елисавета Багряна

Непременно ще си прочета блогвълната ти. Поздрави и светла събота!

И неговият значим принос в полето на нашата литература, мястото му в българската културна памет ... остават; помним. Млад си тръгва, но в своя живот, " във вечността на тоя миг" ( " Над бездни") постига толкова много. И ние можем да постигнем себе си, когато се докосваме до всичко, родено от неговото знание, от таланта и полета на въображението му.
Благодаря ти за този постинг, Ати!
Поздрав !

Да, Санде,определено не е не е бил за този свят ...Но така обикновено се случва, когато има противопоставяне на поколения вместо приемственост. Безброй пъти се е повтаряло в нашата история.
Но ето нещо от него:

"На всеки случай за мен самия имаше нещо тъмно във всичко това, нещо, което чувствах като сила, която ще ми разкрие нови пътища, ще окрили духа ми и ще ме подеме. Но аз само за миг почувствах тая сила - тя не може да ме завладее. Остана мъчителна загадка. Аз искам всичко, което се зароди в мен, да го изживея, искам да прегори то в огнището на душата ми. Нещо тъмно искаше живот, без да ме пита - една друга воля, не моята воля. Дали то изчезна безследно, завинаги или се стопи в мен, за да пробуди отпосле с нова сила?"

Да се пробуди с нова сила!! Силата за творчество и за живот!!

Наде, има цял раздел със спомени от срещите му с Пенчо Славейков. Ще се опитам да намеря време да ги публикувам тук. Интересни са беседите им.

И аз ти благодаря, Мег, за споделеното. "Млад си тръгва, но в своя живот, " във вечността на тоя миг" ( " Над бездни") постига толкова много."
Целия му живот е пример, който може да буди възхищение и да намира последователи - творци!

Прочетох с удоволствие и благодарност за споделените мисли и коментари!!

Светла му памет! И за мен беше удоволствие и полезно четиво1

Много неща научих за него благодарение на теб Ати.Благодаря ти!

Благодаря,Ати!

спирам на страничката ти . Големият Боян Пенев -- изключителна личност
с огромен принос в литературата и обществения живот .
Всичко е казано за него и не искам да се повтарям , представянето ти
е прекрасно - разказ , музика , белите лалета ... сила , нежност , красота .
Благодаря от сърце !

Хубаво е, че се докосна до големия Боян Пенев! Благодаря!

Светла му памет, Лили! Хубаво е, че си спомняме за него.

Благодаря, Митко! Интересна, богата личност е Боян Пенев.

Заповядай отново. Има блог вълна за него.

Радвам се на всяко твое спиране на страничката и коментар! Прекрасно е това "с преклонение и вълнение " Заслужена почит!

Голямо е неговото влияние върху българската литература, върху създаването на литературно и културно пространство у нас! Благодаря ти!

Да, Лилияь Боят Пенев е оставил следа след себе си в литературно и културно пространство у нас! Заслужено е връщането към неговото творчество.

Поклон пред паметта му!
Благодаря ти за този пост, посветен на годишнината от рождението на Боян Пенев!
Лек и приятен ден ти желая!

Не понася нравствената мизерия в живота и в литературата.
Ярка личност!
Борбен, безкомпромисен, абсолютно искрен и честен.
Не познава двуличието и лъжата.
Дори за Пенчо Славейков, чиято мощна индивидуалност високо цени и с когото го свързва осемгодишна, непомрачена от нищо дружба, той се изказва критично.
Едновременно с това, толкова нежен и страстен.
"Помниш ли, когато беряхме заедно из полето пъстрите цветя на лятото!
Упоени от благоуханието на нашата обич, ние минувахме през едно море от узрели ниви - едно развълнувано море, в чиито светли и тъмни талази се преливаха нашите блянове, отлитаха нататък и чезнеха в далечините. Мълчаливо ги догонваха нови - и в тишината на летния ден ние се сливахме с трепета на цялата природа.
Ти ми каза, че никога не ще ме забравиш. Ние отивахме все по-нататък - дето захождаше слънцето. Когато то се скри зад планините, там, в долината, се издигна димът на селските хижи и по цялото поле се разнесе мълчанието на една вечерна молитва и спокойствието на една тиха, дълбока и вечна радост.
А когато се спусна здрач, аз все още виждах твоя поглед. Струваше ми се, че някой родствен дух ме води през тишината на полето, по благоуханните пътеки между нивята, към моята родина.
Погледът ти и днес трепти над моя тъмен живот,гласът ти още звучи в мен - и защото сънят няма да се повтори, аз чезна и умирам неусетно."
Боян Пенев дълбоко вярва, че всеки човек с богат душевен живот се влюбва истински в една само жена или в един тип жени. Животът му е потвърждение на тази вяра.
Много обичам да чета дневника му.
Той е жив с това, което ни е оставил.
А неговата духовна трапеза е изключително богата!
Благодаря ти за хубавия постинг, Tota!
За мен беше вълнуващо преживяване!

Приятно ми е, че беше тук , където витае духа на Боян Пенев.

Хубава събота, Раде!

Инел, благодаря ти за споделеното за Боян Пенев. И аз обичам да чета дневника му. Посветила съм му 24 страниички, събрани в блог вълна.
Ето още нещо от мислите му, споделени в дневника му:

„Отдавай се само на най-хубавите си настроения- само на тях! Щастието е винаги с нас – никога около нас – дори и когато любим.

Нека носим в душата си по една зима, по една студена самотност и по една лъчезарна пролет. Есента сама ще дойде със своята тиха замисленост, с нежната си тъга, със сочните си плодове. А всяка безсънна нощ е едно знойно лято.

Да прегори душата ни като слънцето, което захожда е най-хубавата смърт.

Да не се чувстваме на земята- това е най - хубавият живот.

Да любим и да бъдем самотни – в това е най-хубавата наслада на страданието.”

Хубав ден, Инел!!