Едно знаменито стихотворение

 

Д О Й Р А Н

 

Дойран!

Птици корморани гонят

 рибата към мрежите на нови

 времена и провидения.

 Дойран!

 Свършиха ли се сълзите,

 че пресъхва езерото с форма

  на око присвито?

 Бог е синеок. Но кой гледа тъмно от подземна

 наблюдателница към небето?

 Дойран!

 Град на призраците. Град,

 изгорен като писмо, като прощално

 завещание, за да не се изпълни.

 Само черквата останала. По-точно

 обгорелите стени на черква.

 Череп на убита вяра.

 Дойран!

Хълмове трънливи

сключват мълчалив венец

  над това световно гробище

 на световната война.

 Синове на толкова народи

 са намерили смъртта си тук.

 Гробища войнишки – мъжки гробища –

 страшна геометрия от кръстове,

 построени в боен ред.

 Някаква ръка невидима

 тук полага светещи цветя.

 Тук душата на народите се вижда.

  А ти, който ме доведе тук,

  ти приятел ли си или ангел гневен?

Тук – на края,  на върха и на ръба,

 тук – на границата на изчезването, виждам българските гробища. Те зеят под

 бодливата забрава.

 Разгромени, разкопани, осквернени ...

 Подир няколко години

 дъжд ще заличи и тези дупки.

 Но не мисля, че това ще трогне някого.

 Виждам ги убитите момчета –

 Даскали по български език.

 Даскали по българско мълчание. Ковачи на

 победи пропилени. Селяни,

 сеещи кръвта си без въздишка.

  Някога от тези възвишения

  се е виждала България.

 А сега се вижда само някаква

   мръсна, задушаваща мъгла.

 И какво се мъчи да ни каже

 тази зинала земя и тези

 повалени кръстове с изчукани

 надписи – какво говорят?

 “Мъртвите сте вие” – казват те. –

 А онез, които си направиха

 от окопите гробове,

  днеска от гробовете си правят

 дойрански непревземаеми,

 неподвластни на смъртта окопи.

  

Любомир Левчев

***

Точно в югозападния ъгъл на България, там, където се събират границите ни с Гърция и Македония, е връх Тумба. От него при ясно време погледът се разстила из цялото Дойранско поле и езеро.

От тук ген. Владимир Вазов, единият от двамата генерали, братя на Патриарха на българската литература Иван Вазов, е ръководил третия етап от отбраната на българските позиции. Отбраната, останала в историята на Първата световна война като Дойранската епопея.

На 1 октомври 1915 г., веднага след обявяването на война срещу Антантата, 600-хилядната българска армия започва настъпление срещу сръбско-англо-френско-италианската армия, начисляваща приблизително 615 000 души, в Македония и Сърбия. След кратко стремглаво нападение на българските войски сърбите са принудени да бягат панически и се опитват да се съединят на юг с англо-френските корпуси, наброяващи около 100 000 души. Толкова са и загубите на сърбите. България пресича техния път и така застава между двете войски. Вместо да продължат своя победен ход, нашите получават нареждане от Германия, че армията ни трябва да остане в защита. Това настървява силите на Антантата за атака.

1916 г.

В началото на август няколко англо-френски дивизии с 45 000 души и 400 оръдия атакуват позиции на части от Втора пехотна тракийска дивизия. До 18 август англо-френските сили пет пъти неуспешно атакуват позициите на българите. Резултатът е 3200 души от страна на атакуващите. Ние губим 1356 бойци.

1917 г.

През февруари Втора пехотна тракийска дивизия е заменена от Девета плевенска пехотна дивизия под командването на полк. Владимир Вазов. Благодарение на обширните си познания по фортификация той отдава изключително значение на укрепването на позицията. В рамките на четири дни (22-26 април 1917) 86 тежки и 74 полеви оръдия на противника изстрелват над 100 000 снаряда без особен ефект. Англо-френските части дават над 1000 жертви и множество пленници. След атаките на 8 и 9 май само 34-ти троянски пехотен полк погребва повече от 2250 войници на противниците и 40 офицери. На 20 май 1917 Вазов е произведен в чин генерал-майор.

1918 г.

Какво се случва в тези дни? Четири английски, две гръцки и една френска дивизии срещу само Девета плевенска. Другите ни 12 дивизии са разположени по 600-километровия фронт от Бяло море до Елбасан в Албания. Знаейки съотношението на силите, нашите се готвят да умрат. Много офицери обличат парадните си униформи, войниците слагат приготвените за последно бели ризи. Смъртта на българския воин по стар обичай трябва да бъде красива. В тези мигове никой не си помисля, че съдбата ще ги пожали и ще оцелеят почти всички. Че ще унищожат десетки хиляди неприятели и ще спечелят най-голямата ни победа в историята. На 16 септември по българските позиции при Дойран са изстреляни 350 000 снаряда, включително и снаряди с отровен газ. Даваме 9 убити и 40 ранени. В 5 ч на 18 септември отново в гъсти маси три английски и една гръцка дивизии тръгват в атака. И втози момент заработва българската артилерия. 220 дула бълват огън. Ген. Вазов не пести снарядите, няма вече за кога. 400 български минохвъргачки превръщат скатовете на хълмовете в ад. 440 картечници правят огромни просеки в настъпващите. Огън бълват и 30 000 български пушки.

Беласица

Английският ген. Джордж Милн е смаян. В спомените си той ще напише: "Два часа след началото на атаката две от дивизиите ми бяха изтребени." В отчаянието си той праща една английска и една гръцка дивизии в обход през Беласица. Там обаче е Единадесета македонска, чиито бойци смаяно наблюдават как англичани и гърци пъплятр по почти отвесните скатове на планината. Непроходимостта на тези склонове ражда през войната приказката, че не Единадесета дивизия пази Беласица, а Беласица пази Единадесета дивизия.

Когато атакуващите достигат на двайсетина метра от позициите на българите, Беласица изригва с огън като вулкан. Бойците са снабдени с огнехвъргачки, които подпалват изсъхналите треви и храсти. Град от ръчни бомби, картечен и пушчен огън съпровождат пламъците на огнехвъргачките. 10 000 гърци изгарят по скатовете на Беласица. Англичаните, настъпващи във втория ешелон, имат повече късмет. Те се укриват зад един железопътен насип и с големи загуби дочакват нощта, за да се изтеглят на изходните си позиции. В отчаянието си на 19 септември Милн събира всичко, което може да носи оръжие - готвачи, санитари, и попълва оределите си части. Но и последната атака е удавена в кръв. Ген. Милн е загубил 47 000 англичани и 20 000 гърци. Загубите на френската дивизия са 3500. Ген. Владимир Вазов губи 494-ма убити и 1208 ранени.

Краят

Това е краят на Дойранската епопея. Ген. Вазов съобщава в София, че пред себе си фактически няма противник и моли да настъпи към Солун заедно с 11-а дивизия и непокътнатата 2-ра армия, заемаща фронта при Серес, срещу слабо боеспособни гръцки части. В София обаче решават да използват победата при Дойран, за да се измъкнем с чест от войната. На започналите преговори за примирие в Солун делегацията ни сключва споразумение, по силата на което армията ни се изтегля от Македония с цялото си въоражение, а страната ни няма да бъде окупирана от войски на съседните държави.

1936 г.

В Лондон се организира честване от края на Първата световна война. От българската страна делегацията ръководи ген. Вазов. Това е била изрична молба на домакините. Когато слиза от влака на гара "Виктория", на перона е подреден блок на Британския легион. Съставен е от ветерани, участвали в сраженията при Дойран. Чува се отривистата заповед на командващия церемонията, вече лидер на легиона, фелдмаршал Джордж Милн - същия, който командва и през 1918 г.: "Сведете знамената! Преминава победителят при Дойран!" Това е прецедент, в който английски военни отдават подобна чест на противник. До ден днешен битката при Дойран е изучавана от британските военни училища.

2010 г.

България е длъжник на своите герои от Дойранската епопея. Ние сме длъжни да съберем в едно костите на своите деди герои и да въздигнем един голям паметник-костница на това място. Трябва да възстановим наблюдателния команден щаб на ген. Вазов на връх Тумба, останки от който още има. Както и надписа, издълбан от признателна ръка на скала на върха.

Статията е от в. "Телеграф", 17 септ. 2010 г.

 

 

www.youtube.com/watch?v=xp3CpQyoPOI

 

Тримата ми дядовци по майчина линия са воювали там. Беласица познавам отлично. Доста години походих там, защото имах приятел, който бе роднина на шефа на полицията в Петрич. През изминалата година бяхме на Дойранското езеро и на язовира Керкини на реката Струма. Пожелавам Ти да отидеш и Ти.
Брависимо за високото национално чувство,
Коста

Познах, че е на Левчев, макар, че сякаш го чета за първи път. Днес е рожден ден на Вазов - разбрах от Таня... И все пак:

"някаква ръка невидима
тук полага светещи цветя.
Тук душата на народите се вижда.
А ти, който ме доведе тук,
ти приятел ли си или ангел гневен?"

Поздрави на Пловдив!

беше ми изключително интересно за прочета...
и да си припомня този знаменит стих на Л. Левчев...
горда съм с факта, че българските войници не са губили
битка в нито една война... злощастието е в това, че битките
ги губят полиците още от време оно... сърдечен поздрав за теб..

Дойран!
Град на призраците. Град,
изгорен като писмо, като прощално
завещание, за да не се изпълни.
( ... )
Череп на убита вяра.
Дойран!

Разтърсващи образи; нестандартна, докосваща струните на българското и човешкото метафоричност ... но отвъд условността на творбата - идеята за забравата на незабравимите, за изгубената ( или неслучила се ) жал по непрежалимите. От Иван - Вазовата " Епопея на забравените", та - до днес ...
Лека и прохладна вечер, Ати!

Най-силното, най-разтърсващото стихотворение за войните на България.

За падналите воини на България за нейното обединение.

Несъстоялото се никога.

Независомо, че това са войните на въоръжен народ.

На целия български народ.

Участват и воловетге и конете.

Участва и коня Сарай на дядо ми Йован от село Пастух

Поздравления, Ати!

Шестица , професорке.

"Трябва да възстановим наблюдателния команден щаб на ген. Вазов на връх Тумба, останки от който още има. Както и надписа, издълбан от признателна ръка на скала на върха.
17 септ. 2010 г."

Към днешна дата направено ли е нещо?

но едва ли ти е нужно...:)

Кой би могъл да каже, Тит? Знаеш, че беше подета инициатива за възстановяване на войнишките паметници, но докъде стигна реализирането и не зная. Моят дядо и брат му също не се завръщат от тази война.
Допълнение към стихотворението направих за да си припомним събитията, свързани с Дойранската епопея. Не промених нищо от публикацията.

И славна, и тъжна е тази страница, Ати.
МЪЖЕ! ... Ковачи на победи пропилени ...
Мир на праха им!

пада като гръм. Разтърсва. Великлепен паметник на подвига на бойците при Дойран.

Благодаря ти!

Една ненужна Фердинандова война за Българите. Защо не пишете, колко беди е донесла на България тази война. Колко сираци останаха, жени вдовици; колко ненужни жертви дадохме заради прищевките на един самозабравил се монарх. Лесно е да се пише за славата, но колко много мъка и лишения, колко жертви. И тези които воюваха, бяха продадени на Англоамериканците, за да продължат агонията на пленническото съществуване си в строежа на Коринтския канал, по полята на Франция. Останалите войни бяха пометени от юнкерите във Владайското въстание. Тези които изпратиха нашите деди на смъртна схватка, се изсмяха над саможертвата на тези храбри мъже. Тази война раздели Българите на два лагера. Последваха Земеделската власт, Деветоюнския преврат, Септемврийското въстание, черната 1925 година - кръволокът Цанков изби цветът на интелегенцията; накрая 9-ти септември, когато низвергнатите отмъщаваха заради униженията и дадените жертви. И днес Българите сме разделени на лагери, неможем да се обединим. Всеки се надпреварва да пише за славата, а не вижда колко кръв е пролята. Левчев може да е добър поет, но лесно се пише под закрилата на Партията, венцеславейки един хитър и властен, полуграмотен диктатор - Тодор Живков, един табладжия по времето, когато различните воюваха срещу монархията и нейните подгласници.

И славна, и тъжна е тази страница, ... Наистина е така, Марине. България влиза във войната една година по - късно след като е избухнала. Атакувана е и от двата блока на чия страна да се включи. Влиза на неправилната страна водена отново от стремежа да постигне националния идеал - България с всички нейни територии, населени с българи. Публикувах това стихотворение, защото всички онези прекършени животи на млади хора, оставили костите си на бойните полета са славата на България. И заслужават нашата почит. Не бива да ги забравяме. Ето тук съм писала за последиците от войната през погледа на едно дете, загубило своя баща.
http://tota.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/09/24/vsichko-se-prejiviava-voinata-ne.403555
Колкото до разделението на народа ни имате основание, че е белязано от тази война. Но не бива никога да подценявате външния фактор. Външни сили и обстоятелствата при които сме поставени са разделяли народа ни. Войнишкото въстания, убитите млади хора, оставили живота си във владайското дефиле, последвалите събития ...всичко това е резултат от световните процеси, които чертаят други. И днес сме разделени, 360 партии, над 11 военни съюзи, колко граждански обединения? Тъжен е фактът, че с приспособленчеството и прокарването на една или друга чужда кауза, слуги винаги се намират, можем да изпуснем главното България. Вече не с война, а с други много по префинени средства - икономическо заробване, изкупуване на земята ни от чужденци, подмяна на населението чрез високата раждаемост, културата и други, защото новите демократи се вълнуват от собственото си богатство и положение, а не от народните дела, не и от бъдещето на България. Време е да се събудим и да разберем, че трябва да постигнем единение и консолидация за да я има България!!

Стихотворението е прекрасно... силно, разтърсващо, вълнуващо.
Докога за Бога ще търсим във всичко негативното, докога ...
Може би сме единственият народ, който и най- трудния момент
не може да обедини ... Говорим за героизъм, за победа,
за победа на гордия български дух ... Да преклоним глава
и да се замислим ... Колко завети и послания ни изпраща миналото.
Поздравления, Ати ... Нямам думи ... Благодаря !

Стихотворението е прекрасно , както всичко българско и родно ,тъжно , вълнуващо и героично става в душата на всеки,който се е родил в България.Инициативата за войнишките паметници не е угаснала,в родния ми град се почитат всички мъже и жени учасвали във войните и отдали живота си за родината .Поздрав към всички българи.

Клипчето е уникално,браво :) http://www.5strike.com/bg/invitation/bylink/55513

и поучително...

Та това е вековния блян на българите - да се видят обединени.

В законните си етнически граници.

Племето българско - в едно царство, под един скиптър.

От Черно море до Охрид. От Бело море до Дунав.

Мисия невъзможжна.

Оказва се.

Всички са против.

Никой не иска такава държава.

На това място.

България воюва с целия свят.

И губи.

Национални катастрофи.

Победените винаги ги съдят.

Те са виновни.

Даже безумната идея на цар Борис Трети да стане ортак на Хитлер.

И с дявола е трябвало да станем ортаци заради митичното Обединение на българските земи.

Всичко завършва със фарс.

Срещу българите е Съдбата.

Но защо и всемилостивия Бог е срещу българите?

Всемирът мълчи.

Аве България!

"Сведете знамената! Преминава победителят при Дойран!"
Достойно за възхищение!
И истинска гордост!
Много ме развълнува!
Всичко, което се е случвало и се случва...
има смисъл!
Паметта трябва да е жива!
Благодаря ти за този чудесен постинг!
Поздрав от сърце!

Велик е нашият войник..велик..велик...велик..

Глупостите на един сърбоман и..."Патриотар".
Да се обединим под един...СКИПТЪР...
На всяка цена. Айде бе.
Ето цената платена от българския народ...
Стотици хиляди убити и, от една от големите, днес сме от маненките, и най-мизерстващата държава на Балк.полуостров.
В ПСВ немците губят и ние, пришити към тях - катастрофално.
Губим Беломорието, Западните покрайнини, Одринско, части от Добруджа.
Като след ВСВ, ако сме били окупирани от англоамериканците, да изчезнем
като държава, както е настоявал Чърчил.
Защото престъпната пронемска кобургготска династия и нейните отрепки Фердинанд и Борис ІІІ, са били заложници на немската агресивна политика.
И ТЕ СА ИСКАЛИ ДА СЕ ОБЕДИНЯВАТ,
И НИЕ СМЕ ИСКАЛИ ДА СЕ ОБЕДИНЯВАМЕ...
НА ВСЯКА ЦЕНА,
и като резултат.
И немците и ние губим територии в 2-те войни... загиват милиони немци и стотици хиляди българи.
Защото обединителите и нашите, и техните, са от един дол дренки.
Хора без съвест и морал, слабомозъчни и с нисък интелект, довели и двете страни до ужасни катастрофи и бедствия.
ЕГА ТИ И ОБЕДИНИТЕЛИТЕ...
Бог да ни пази и тях и нас от подобни "обединители"...
Щом като с дяволи сме ставали ортаци,
НЯМА КАК ТЕЗИ ОБЕДИНЕНИЯ ДА НЕ ЗАВЪРШАТ
КАТО КЪРВАВИ ФАРСОВЕ!

Един завет оставили са нам дедите,
велик завет, НАПИСАН С КЪРВАВ МЕЧ -
ДЕЦА НА РОДНИ КРАЙ
ПАЗЕТЕ СИ ЗЕМИТЕ,
БРАНЕТЕ ГИ ОТ БЛИЗО И ДАЛЕЧ! ...

Има времена и време. Тъжна е съдбата ни още от раждането на Третата Българска държава тук на този кръстопът. Така са решили Великите, а ние - българите какво сме могли да променим, освен да се борим за насъщния и за оцеляването ни. Между нашите политици е имало и патриоти, но и такива, които са заставали зад силните на деня. Люшкане между изток и запад, запад и изток ...ще намерим ли сили да оцелеем и в глобализиращия се свят, да съхраним националната си идентичност.
Нека не съдим тези млади българи, които останаха завинаги на бойните полета...и да знаем, че след войните жените "почерняват като главни." Всичко друго се преживява само войната - НЕ!!!
"Да преклоним глава и да се замислим ... Колко завети и послания ни изпраща миналото...."

Глупостите на един сърбоман и..."Патриотар".
Да се обединим под един...СКИПТЪР...
На всяка цена. Айде бе.
Ето цената платена от българския народ...
Стотици хиляди убити и, от една от големите, днес сме от маненките, и най-мизерстващата държава на Балк.полуостров.
В ПСВ немците губят и ние, пришити към тях - катастрофално.
Губим Беломорието, Западните покрайнини, Одринско, части от Добруджа.
Като след ВСВ, ако сме били окупирани от англоамериканците, да изчезнем
като държава, както е настоявал Чърчил.
Защото престъпната пронемска кобургготска династия и нейните отрепки Фердинанд и Борис ІІІ, са били заложници на немската агресивна политика.
И ТЕ СА ИСКАЛИ ДА СЕ ОБЕДИНЯВАТ,
И НИЕ СМЕ ИСКАЛИ ДА СЕ ОБЕДИНЯВАМЕ...
НА ВСЯКА ЦЕНА,
и като резултат.
И немците и ние губим територии в 2-те войни... загиват милиони немци и стотици хиляди българи.
Защото обединителите и нашите, и техните, са от един дол дренки.
Хора без съвест и морал, слабомозъчни и с нисък интелект, довели и двете страни до ужасни катастрофи и бедствия.
ЕГА ТИ И ОБЕДИНИТЕЛИТЕ...
Бог да ни пази и тях и нас от подобни "обединители"...
...
***/Да живеят всички бекапета по цялата планета!

Все на грешната и губещата страна двете световни войни студената война, а сега като влязохме в ЕС тази незапомнена криза ....
И като се замисля в наши дни какво е останало от тази велика армия ....казармите са полусъборени а плацовете са обрасли с храсти наскоро минавайки покрай щаба на закритата бургаска дивизия се нагледах на тъжни гледки .....
В състава на Бургаската дивизия е бил и полкът край границата Звездец ето покъртителни картинки как изглежда сега ...
http://www.desant.net/show-news/21134/
Казано е .....
"Народ, който не иска да храни своята армия, скоро ще храни чужда армия."
Господ да пази България!

Точно...
Бог да пази България!!

Битката при Дойран може да се отнася за:

Битка при Дойран от 1913 - Битка от Междусъюзническата война между Гърция и България
Битка при Дойран от 1916 - Първа битка при Дойран от Дойранската епопея между България от една страна и Франция и Великобритания от друга.
Битка при Дойран от 1917 - Втора битка при Дойран от Дойранската епопея между България от една страна и Великобритания от друга.
Битка при Дойран от 1918 - Трета битка при Дойран от Дойранската епопея между България от една страна и Гърция и Великобритания от друга.
Дойранска епопея - Общо име в българската историография за трите проведени битки при Дойран в хода на Първата световна война.