2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Прочетен: 22515 Коментари: 28 Гласове:
Последна промяна: 03.02.2013 21:42
Натрупаните мълчания говорят
- в памет на Павел Матев
Почти преди пет години съм посветила страничка на поета Павел Матев. http://tota.blog.bg/lichni-dnevnici/2008/07/29/pavel-matev.217464
Сега по повод годишнината от неговата кончина реших отново да припомня за него. Трудно бих могла да намеря силни думи да кажа, кой беше Павел Матев? Ще отговоря с думите на негов почитател. „ Павел Матев е космически поет. Павел Матев е най-великия поет на тази земя. Това мое мнение ще се възпроизвежда през годините и със сигурност името му ще бъде вписано като едно от най-космическите пера на съвременния поетичен свят.”
Освен син на родната Тракия, доловил със сетивата си заобикалящия го свят и отразил в поетичното си творчество, той беше един от най-фините и етични интелектуалци на България.
Повече за него говорят откъсите от интервюто на Татяна Любенова с поета Павел Матев.
„- Аз съм тъжен поет. Като казвам, че съм тъжен поет, аз не казвам, че съм поет на безизходността. Не би било справедливо, не би било точно. Но аз мисля, че човешката тъга е едно от най-красивите човешки чувства. Вий си помислете, колко весели поети съществуват на света? Ботев весел поет ли е? Ами помислете си, той написа “Майце си”. Весел поет ли е Димчо Дебелянов…Вижте, тъжен поет, обаче, когато четете този поет, не ви ли наляга, не ви ли спохожда едно светло чувство, че човек може да изповядва, може да пише такива слова, които зачекват най-хубавите струни на душата? Така че, в този смисъл, аз съм тъжен поет.”
…..
„Поетът пише тогава, когато трябва да се изповяда. Тези модерни поети злоупотребяват с българското слово, злоупотребяват с българския стих, забравят българската традиция, смятат, че я надмогват, а те са далеч под нея. Аз мисля, че истинската българска поезия е тази, завещана ни от нашите класици, която тревожи, вълнува, възторгва и ни дава вяра в бъдещето.”
„….аз съм постоянно съмняващ се поет. Аз съм поет, който пише трудно, който се съмнява винаги в себе си, който търси словото. Аз търся ония думи, които са обемни, които са дълбоко съдържателни, асоциативни, които могат произнесени, да внушат на читателя много и много представи. Такъв поет съм аз.”
„Натрупаните мълчания са духовно богатство. Натрупаните мълчания са изповеди, натрупаните мълчания са вътрешни тревоги. И те са, които се изповядват, те са, които правят онова, заразяващо в най-добрия смисъл на думата, заразяващо човешката душа – заразяващо я с благородни намерения, със светлината на един идеал, който е чист и свят като небето.”
http://literaturensviat.com/?p=11361
ВОПЪЛ
Павел МатевРодино, ти си плаха като птица
прогонена от лятното гнездо.
Не ще да чуе никой твоя писък,
не ще да види срутения дом.
А ти протягаш немите си длани.
Ти гледаш жално твоите чеда
и питаш: – “Кой кога ще ви нахрани?”
Мълчат.
А полудивата вода
нахлува вместо кръв във твойте вени.
Слабеят сили. Свиваш рамене…
Не мога да те гледам унизена
и ме е срам, че си на колене.
Но как да стигна жежките ти тайни,
прекършения дух да възродя?…
Аз скоро ще си ида. Ще остане
неотменена твоята беда.
Ще легна с тия, дето те възпяха
и дето се превърнаха на прах.
как да им кажа, че си още плаха?
Как себе си да утеша?
А тях?
АПОКАЛИПСИС
Павел МатевВселената на зимата пищи.
Фъртуната ту плаче, ту се киска.
Разхлопват се паянтови врати.
Животът – идол, кух и задкулисен.
Мъртвее времето във тоя час.
Античните трагедии надничат.
Не се дочува нито глас, ни вик,
ако дочуеш – той ще е циничен.
Небето се надвисва на разпад.
Земята онемява и се срутва.
България върви към своя ад
и чезнат нашите кирилски букви.
Фъртуната в пространството крещи
и преспи като трупове премята…
А за да има нещо да лъщи,
придворните изваждат знамената.
* * *
“Моята родина не познава
своите рождени синове.”
Н. Лилиев
Загиналите тънат във забрава.
В забравата животът си тече.
Осиротява българската слава –
заблудата ни ще я отвлече.
Къде ще идем, щом изгубим памет?
Безпаметните губят чест и химн.
Лишени от история и знаме,
не ще узнаем накъде вървим.
Към изгрев ли или към своя залез,
към божества ли или към беди?
Републиката е един страдалец –
и не живее вече, а мъжди.
И сиротее българската слава,
и я отвяват чужди ветрове.
Родината ми вече не познава
рождените си святи синове.
Павел Матев
АНГЕЛ
Павел Матев
Навярно моят ангел е сакат,
та все при мене си стои и дреме.
Не стана ни богат, ни демократ –
пропусна историческото време.
И не го блазни белият простор,
и не го вдъхновяват небесата.
Седи си в доброволния затвор
обиден, равнодушен и брадясал.
А аз го моля: – Хайде, полети!
България все още си е наша.
Не бива да оставаш без мечти.
И аз не зная от какво се плашиш.
- Не знаеш ли? – ми проговаря той. –
Сега у вас все дяволи витаят.
Не чуваш ли – звучи заупокой.
Настъпи и на ангелите краят.
...И спусна се от Витоша мъгла.
Изчезна ангелът. Кое ли го накара
да скърши овехтелите крила
и да си проси хляб на тротоара?
http://literaturensviat.com/?p=22604
БЕЗ ИЗХОД
Павел Матев
1.
Къде е праведният глас?
От тая примка на тълпите
изтичат сълзи от очите
на не един иконостас.
Къде е истината? Спи
под буренясали стърнища.
И вече не долавям нищо:
ни плач от плачущи върби,
ни звук от музика, ни стон,
ни плисък на води сподавени...
И слънцето е изоставено
в един съсипан небосклон.
И всеки миг подава знак,
че ще се срути, ще изчезне.
И ще нахълта срамен, дрезгав
опустошителният мрак.
А в безутешният затвор
на оскърбителните чувства
опозореното изкуство
заплаква като сляп актьор.
2.
Болното отечество ме мъчи.
Точно под лъжичката боли.
И по челото ми лазят бръчки,
а под клепката сълзата криволи.
И венчаното е развенчано,
а невинното се унижи.
Нямат звуци белите камбани.
Оглушават звучните души.
Черното безумие се движи
като танк в целебните треви
не един път и не дважди трижди
цветните поляни умъртви.
Аз не виждам вече нищо бяло.
Вързани са моите очи.
Питам се: къде се е видяло
вълк да може да се вчовечи.
И пернатото да стане плужек,
Червеят за миг да полети?...
Казват, че надеждата е нужна
намери я и се причести!
Но не можеш. Размотай въжето
и на жилав клон го прехвърли.
Възнеси се право към небето.
Възвишените не ги боли.
http://www.slovo.bg/old/plamak/20102/20102055.htm
Тагове:
АЛБЕР К А М Ю - „ЧУЖДЕНЕЦЪТ“ - анал...
Спечели пари от блога си с Google AdSens...
=====================
Това мнение подкрепям. Хубав постинг. Поздрави, tota! ;-)
" Аз съм тъжен поет. "
Поезия - тиха, красива през болката ... и с обич.
Хубава вечер, мила Ати! И благодаря!
Родино, нека мойто име
да не блести по твоя път.
Аз бях от тез, които винаги
добре познаваха гласът
на твоята съдба голяма,
на твойта радост и печал.
Издигах ръст като Балкана,
потъвах в селската ти кал.
И чувах звуци, звуци, звуци
на гордост и хайдушка жал.
От тези звуци съм научил
това, което съм изпял.
И нека утре то заглъхне.
И нека то да отзвъни,
когато твойта кал изсъхне
от слънцето на нови дни.
Незнаен наке си отмина,
но твоя марш да не запре.
Така реките губят име,
когато стигат до море.
***
Поздрави за това красиво възпоминание за Павел Матев - един от големите поети на България!
http://www.youtube.com/watch?v=Y1uKMNvIYJE
=====================
Това мнение подкрепям. Хубав постинг. Поздрави, tota! ;-)
И още обичащ силно Родината си. В "Скръбна земя", издадена през 2010 година във всички стихове прозира болката по България. Във "ВОПЪЛ" той я вижда като плаха птица.
" Родино, ти си плаха като птица
прогонена от лятното гнездо.
Не ще да чуе никой твоя писък,
не ще да види срутения дом."
В "АПОКАЛИПСИС" той более за българския езика и опазването му.
"България върви към своя ад
и чезнат нашите кирилски букви."
Задава си въпроса: "Къде ще идем, щом изгубим памет?" И отговаря, към изгрев или към залез, републиката ни не живее, а мъжди, " и сиротее българската слава,
и я отвяват чужди ветрове."
Стиховете му са камбана!! Тя бие за да ни напомни да не "изпуснем" Родината!!
" Аз съм тъжен поет. "
Поезия - тиха, красива през болката ... и с обич.
Хубава вечер, мила Ати! И благодаря!
Благодаря, Мег! Точен е погледът ти, неговата "поезия - тиха, красива през болката ... и с обич." От всеки стих прозира болката и обичта му към Родината.
Родино, нека мойто име
да не блести по твоя път.
Аз бях от тез, които винаги
добре познаваха гласът
на твоята съдба голяма,
на твойта радост и печал.
Издигах ръст като Балкана,
потъвах в селската ти кал.
И чувах звуци, звуци, звуци
на гордост и хайдушка жал.
От тези звуци съм научил
това, което съм изпял.
И нека утре то заглъхне.
И нека то да отзвъни,
когато твойта кал изсъхне
от слънцето на нови дни.
Незнаен нека си отмина,
но твоя марш да не запре.
Така реките губят име,
когато стигат до море.
***
Поздрави за това красиво възпоминание за Павел Матев - един от големите поети на България!
Санде, благодаря за "Изповед" на Павел Матев, публикувано през 1972 година. В последните стихове той иска незнаен да си отиде, но твоят марш Родина да не запре!! И тук отново мисъл и болка за Родината!
http://www.youtube.com/watch?v=Y1uKMNvIYJE
Марти в едно от своите стихотворения ще напише „И моят взор, и моят стих, са, всъщност, моите молитви.” Молитви за България!!
Ето още едно изпълнение на Васил Найденов на "Синева" - по текст на Павел Матев, музика Александър Йосифов.
04.02.2013 10:27
Изчезна ангелът. Кое ли го накара
да скърши овехтелите крила
и да си проси хляб на тротоара?
-----------------------------------
И тъжни. Хубаво, че ги припомни. Успешна седмица! ;)
Брависимо,
Коста
Изчезна ангелът. Кое ли го накара
да скърши овехтелите крила
и да си проси хляб на тротоара?
-----------------------------------
И тъжни. Хубаво, че ги припомни. Успешна седмица! ;)
И не само, Галине! С много истини за днешната ни действителност...Никола Инджов пише за него: "С други думи, измежду големите български поети Павел Матев е избраникът на епохата!
Но виталното състояние на този поет, особено в последните му творби, е осветкавичено от предчувствието за беда. Поезията е силна памет. Ще запомним отечеството, пресъздадено от Павел Матев. В първите си книги поетът пише:
Познала святи подвизи и смърт,
прикътала забравени светини,
в един олтар под лявата ми гръд
живее мойта ласкава родина….
Но в книгата, написана когато соколът кръжи пред залеза, родината изглежда друга:
България - каква тревожна дума!"
България - каква тревожна дума! - Колко болка и тревожност е стаена в думите му за нейната съдба!!!
04.02.2013 13:42
в една неразрушима тишина.
Мълча в немузикалното пространство,
в ужасно разредена тишина... "
П. Матев
Брависимо,
Коста
Благодаря, Коста! Това е поглед през очите на човек, за който литературата е хоби. До колко съм успешна не мога да преценя. По важното е българските творци и творчеството им да достига до ценителите и обичащите България.
в една неразрушима тишина.
Мълча в немузикалното пространство,
в ужасно разредена тишина... "
П. Матев
Хресто, мълчания - изповед, мълчания - вътрешна тревожност. И после ще добави:
"Зазори ли за мен,
вие още ще спите.
Моят стих окрилен
ще ви вади очите.
Я вървете без мен
и без други поети!
Моят дух озарен
чак до гроб ще ми свети."
Благодаря, Вили, добре е щом това си доловила! В интервю с него през 1997 година по повод това, че сякаш българинът воюва сам със себе си, той казва: "...такава е българската орисия. Аз мисля, че най-после трябва да узреем, за да дадем плод. Действително драматична, бих казал трагично-драматична е съдбата на българина и на България изобщо. Това дълбоко ме засяга и Вие знаете, че един от основните мотиви в моята поезия е темата за отечеството и за родината. Иска ми се да вярвам и тая надежда, че ще преодолеем всичко. Ще го преодолеем, ако отново не се явяват такива конфронтационни типове, които държат непременно да насъскат човек срещу човека, българин срещу българина. Когато престане това насъскване, тогава ще дойде просветлението."
Дано да дойде просветлението!!
мъдър, истински ...
Великолепна композиция от стихотворения, снимки,
музика ... нямам думи. Благодаря !!!
"...Черното безумие се движи
като танк в целебните треви
не един път и не дважди трижди
цветните поляни умъртви..."
Целебните треви са живи... въпреки "черното безумие" - поради бялото желание за живот!
мъдър, истински ...
Великолепна композиция от стихотворения, снимки,
музика ... нямам думи. Благодаря !!!
[/quote/]
Танечка, вероятно си съхранила в паметта си прекрасен спомен за човека и поета Павел Матев. В повечето срещи с него, той е подчертавал, че щом поетът се е обрекъл на поетическо разпятие, трябва да го носи докрай - въпреки превратностите в живота. Павел Матев бе и поет-гражданин и същевременно - бе и е един от най-нежните лирици в литературата ни. Поклон!
"...Черното безумие се движи
като танк в целебните треви
не един път и не дважди трижди
цветните поляни умъртви..."
Целебните треви са живи... въпреки "черното безумие" - поради бялото желание за живот!
Ябълчице, дано да си права. Но в "Без изход" се прокрадват нотки на безнадежност: " Аз не виждам вече нищо бяло. Вързани са моите очи. ...и ще допълни "Казват, че надеждата е нужна намери я и се причести!"
Дано "целебните треви са живи... въпреки "черното безумие" - поради бялото желание за живот!"
Все още има люлякови нощи.
Невиждащи очи. Притулен час.
И святи заклинания. И прошки.
Безумия от закъсняла страст.
Минути непонятни и крилати.
Нетърпеливи жестове. Слова,
които те спасяват без остатък
от адски скудоумната мълва.
Какво че зачестяват рикошетите?
За теб летят правдивите крила.
Додето виждаш - все луна ще свети.
Додето чуваш - ще звучи: "Ела!"
И ето я пределната отплата,
един акорд от сложен послеслов.
И доловили тоя звук, сърцата,
умират, разрушени от любов.
когато имаше четения Павел Матев и стиховете му, винаги
са успявали да развълнуват читателите и слушателите...
пазя си книгите от тогава... с благопочитание...
поздрав за теб...от сърце..
Все още има люлякови нощи.
Невиждащи очи. Притулен час.
И святи заклинания. И прошки.
Безумия от закъсняла страст.
..............
И ето я пределната отплата,
един акорд от сложен послеслов.
И доловили тоя звук, сърцата,
умират, разрушени от любов.
Благодаря, Дела! Ето още едно негово стихотворение:
Любов - магическа реалност
Павел Матев
Любов - магическа реалност,
неоскърбени светове,
в които жадно и нормално
сърцето-чудо ни зове.
То търси истина и милост
и в синкавия полуздрач
се смесват най-необяснимо
очакван смях с нечакан плач.
И веят в тръпните дървета
нехайни, неми ветрове.
А в странен климат
по полето
цъфтят заветни цветове.
Най-често във предсънно време
дъжд люляков ще зароси.
Там чуваш честни обяснения
и още вярваш на сълзи.
И накипяла правда има
във жеста, в трепета, в гласа:
или отчаян ще заминеш,
или ще вършиш чудеса.
когато имаше четения Павел Матев и стиховете му, винаги
са успявали да развълнуват читателите и слушателите...
пазя си книгите от тогава... с благопочитание...
поздрав за теб...от сърце..
Благодаря, Мариники!
Павел Матев - Признание в един прекрасен клип.
http://vbox7.com/play:7a4398c1&start=22&r=emb
ПИСМО ДО МАМА
Павел Матев
Каква невеста си била ти, мамо!
как светнал младоженческият двор,
когато те извели на хармана
за първото ти сватбено хоро.
Като сърна на горската поляна
внезапно озовала се в кордон –
изтръпнала – забравила си, мамо,
да сториш на свекървата поклон.
Ти – другоселка в кръг от непознати!
Но те простили малкия ти грях.
сто чирпанлии – набори на тати –
залели всичко с вино и със смях.
А ти в хорото – пъргава, чевръста –
отмеряш стъпка, в свян навеждаш взор.
А плитките ти две змии до кръста –
пленили младоженческия двор.
Какви коси! Едничка ли девойка
въздишала на моминския праг
да метне като житена ръкойка
таквиз коси до момъка си драг.
Във тях е пресен черноземен блясък
и златото на утринна заря,
среброто на подводен ръчен пясък
и бронза сив на хлебната кора
преливали се буйно или плахо...
Години, мамо, има оттогаз.
И три деца с косите ти играха,
със тях играх във люлката и аз.
Те милваха лицето ми, когато
целуваше ме нежна и добра.
Те паднаха в безреда онуй лято,
в което оковаха моя брат.
Тогава ти завърза ги в чембера.
Сълзи покриха бледите страни.
и дирих аз утеха да намеря,
но лесно ли е във такива дни?
В такива дни аз – плахото селяче –
поисках за гимназия пари.
А ти над бедността ни да поплачеш
зад кладенеца привечер се скри.
На заранта - прегърбена и жалка –
с отрязани коси, с подпухнали очи –
прегърна ме и каза: “ Припечелих малко.
Вземи парите, сине, и учи!”
Сега са други времена, друг – простора.
Пораснах. Учих. Ето ме сега.
Здрависват ме с любов добрите хора,
и ненавижда, мрази ме врага.
Но пиша аз и искам да съм верен,
и любовта стиха ми да краси.
Ала назад ли погледа си вперя,
аз виждам твоите отрязани коси.
Дали стиха ми днес те утешава
и в песните ми виждаш ли, кажи,
отплатата за мъката тогава,
която не на теб, но мен сега тежи?
Едва ли... Ала ще успея, мамо!
Как няма да успее оня син,
пред който като неплатен огромен данък
лежат продадените майчини коси.
Благодаря, Ати!
ПИСМО ДО МАМА
Павел Матев
Каква невеста си била ти, мамо!
как светнал младоженческият двор,
когато те извели на хармана
за първото ти сватбено хоро.
.......
Дали стиха ми днес те утешава
и в песните ми виждаш ли, кажи,
отплатата за мъката тогава,
която не на теб, но мен сега тежи?
Едва ли... Ала ще успея, мамо!
Как няма да успее оня син,
пред който като неплатен огромен данък
лежат продадените майчини коси.
Благодаря, Ати!
И аз благодаря, Бвен! И още едно негово изумително стихотворение.
Разбрахте ли, привършва моя път,
светът е цял и няма да узнае,
че вече съм в началото на края.
Свободен съм за смърт!
На праведния труд и тленната ми плът
не издържа и скоро ще изчезне.
Обвивка беше тя - не беше бездна,
свободен съм за смърт!
Притулени лъчи за мен горят
и гаснат те. Но още озарени
соколите се вият пак над мене.
Свободен съм за смърт!
И звуци, и слова терзаят мойта гръд,
зелената трева от вятър се превива.
Една мелодия със мене си отива,
свободен съм за смърт.
Натрупани мълчания гъмжат
в душата ми. Но тя е уморена,
макар напълно да не е сломена.
Свободен съм за смърт.
Ти сън ли си? Ще мога ли отвъд
да споменавам още твойто име,
да те помоля пак: благослови ме!
Свободен съм за смърт!
Родино на сълзите, с честен кръст
дано в земята си да отбележиш,
че с песни хранех твоите надежди.
Свободен съм за смърт!
Павел Матев си отиде, но остави поезия на които всички се възхищават!
Определя се като тъжен поет, но е истинският поет на Родината!
Поздрави за поста!
Павел Матев си отиде, но остави поезия на които всички се възхищават!
Определя се като тъжен поет, но е истинският поет на Родината!
Поздрави за поста!
Благодаря, Раде! Това избрах за теб!
Чест и дух
Павел Матев
Може би си от тихата песен роден.
Може би си закърмен от марша.
Нека бъде духовен твоя утрешен ден -
да не бъдеш духовен е страшно.
И да бъде животът ти лек и крилат.
В твойта пролет да вее най-цветния вятър.
И на обич и смях нека станеш богат
И тревожна и нежна да ти бъде душата.
Ти ще станеш ревнив. И ревниво люби
и жени и и слънца. Непременно ревнувай!
В милиардите строги човешки съдби
ти за всяка съдба се вълнувай.
Чест и дух запази! И душата сама
ще те води, от лъч озарена.
В исторически вярна добра тишина
неизбежно ще стигнеш до мене.
И ще чуеш да казвам: чест и дух запази!
Не скроявай живота си тясно!
Ако трябват сълзи – нека капнат сълзи.
Лицемерният свят е ужасен!
2. Къде отидоха добрите нрави ....
3. Демокрация без правова държава
4. Сайтът на една жена
5. Любими сайтове
6. Времето
7. Петър http://petyr.blogspot.com/2008/04/blog-post_30.html
8. БЪЛГАРСКАТА МЕЧТА
9. Приказки за деца
10. Мила Родино
11. Записки на реформиста
12. История ва България
13. БУКВИТЕ
14. http://photo-forum.net/joro/
15. България
16. информацията е сила
17. 160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХРИСТО БОТЕВ
18. речник - онлайн
19. Атлас на света
20. Един завет
21. бизнес проекти
22. Бележник
23. Сайтът на една друга жена
24. Сайтове - литература, култура
25. Един добър програмист - шахматист -Надникнете
26. Есента е застаряла пролет/стихове за есента/
27. Блогатство.com