2. radostinalassa
3. sarang
4. hadjito
5. wrappedinflames
6. djani
7. savaarhimandrit
8. iw69
9. iva971
10. bateico
Прочетен: 5107 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 05.05.2015 12:36
Калиопа Келесаки
Този разказ съм слушал от татко преди много години няколко пъти – зяпнал и развълнуван, както се слуша приказка. Сега, когато косата започна да побелява, го разказвам на близка душа – пак като приказка. Баща ми беше тогава в зряла възраст, пълен с енергия и не си знаеше силите. Аз бях малко момче, гледах и слушах, главата ми бе попивателна. Живеехме в друг свят, много различен от днешния. В друго време, за което вече съм сигурен, че е било по - човечно и много по - романтично...
...Малко преди разсъмване, през едно априлско утро, баща ми получил по телеграфа заповед от командния пункт на Седма рилска дивизия да заемат позиции над Орфанския залив. Това се случва през пролетта на 1941 година, когато българската армия получава императивно задача (нали от 1 март 1941 година България се обвързва с държавите от Тристранния пакт) с част от силите си да заеме окупираните от немските войски Моравско, Македония и Беломорска Тракия. По този начин да осигури и гарантира временно административно управление в новоприсъединените земи.
Това доказва недвусмислено три неща – за пореден път сме верни съюзници на Германия, боеспособността на българската войска и че не сме погребвали никога идеалите за “Велика България”.
По това време баща ми бил 23-24-годишен и командвал артилерийска част с числен състав от 192 войници, повечето от Самоковска околия. Виждал съм снимки на батареята от това време – млади и силни, в най-буйни години, с обгорели лица от вятъра и от слънцето, юнак до юнака. Синовете на булаирци, жънали някога слава по бойните полета през Балканската война.
...Военните прекосявали с енергичен и непрекъснат ход реки и рекички, гори, хълмове и полета. Покрай орните ниви срещали местни жители с товар от продукти, сечива и бохчи в неугледни каруци. Гърция по това време изживявала трудни години на беднотия и глад. Повечето селца изглеждали занемарени, запуснати и безлюдни. Само лай от запрени по дворовете кучета и потрепващите пердета на къщите издавали присъствието на живи души. Всички гърци изпитвали недоверие, омраза и неприязън към нахлуващите войски, но ги било страх да “шукнат” дори, защото треперели за живота си. Германия по това време жънела все още победи по всички фронтове и била далеч от последвалия по-сетне разгром.
В една махала ги посрещнали потомци на погърчени българи, с хляб и сол, с биене на камбаната. Не се знаело дали това е от радост или от гръцко лукавство. От 13 века насам съществува това недоверие и несигурност между двата народа.
Баща ми яздел в челото на колоната своята собствена тригодишна кобила, порода “англоараб”. Била прекрасно и чистокръвно създание с дълга шия, стройни и здрави крака, с горда глава. В очите й имало разум, както в очи на човек, само дето не можела да приказва. Татко се грижел за нея повече, отколкото за себе си. Внимавал да не остане жадна и гладна, да не се простуди, преумори. Буен и силен, здрав и щастлив, по това време той не се страхувал от нищо. Старост, болести, немощ и смърт били още далеч, не подозирал, че съществуват. Смелостта му граничела с безразсъдство. Често поемал рискове, от които излизал читав и невредим само благодарение на това, че бил галеник на съдбата. Излагал се на опасности и нехаел, че от някой шубрак може да пукне към него добре прицелена пушка.
Това безразсъдство при излагане на опасности го има в синовете на Рила, родено от постоянен контакт с природата. Блясъкът на живота за всеки кореняк самоковец преминава зиме през снегове и ледени бури, лете – през урагани и примамливи върхове.
...За две денонощия ход без прекъсване батареята стигнала до височините над Орфанския залив и заела позиции. Задачата й била да държи залива под обстрел и контрол, за да спре евентуален десант на противника.
Започнали да текат дни и нощи, през които животът на военната част протичал както в казарма. Физически упражнения, разузнаване, строева, боева подготовка, тактика и стратегия. Беломорският климат бил мек и разглезвал момчетата: водите на Бяло море са поне с 20 градуса по-топли от водите на Искъра.
Незастрашени от нищо, жителите на съседните села свикнали бързо с присъствието на българите. Хората продължили своята работа по бостани и ниви, по горите и ливадите.
Една сутрин в неделя татко ми с двама подофицери, всичките на коне, отишли в съседно село, отстоящо на няколко километра. На площада, пред черквата имало много селяни, пременени в празнични дрехи. Оркестър от местните музиканти изпълнявал популярни мелодии. Хората оживено общували, младежите пеели и танцували. Самоковците поздравили всички присъстващи в пълното кафене с “Калимера”, собственикът поставил допълнително маса и три стола. Чужденците пили кафе, хапнали вита баница и локум. Отказали узо, поднесено по гръцка традиция в края, като почерпка. Алкохолът бил забранен по съществуващите военни инструкции.
Гърците наблюдавали крадешком изпод вежди ненадейните гости, никой не търсел словесен контакт с тях. Дошло време да заплатят сметката. В този момент чудно красива девойка на 18-19 години влязла в пълното кафене и спряла пред масата на "окупаторите". Така ги наричали някои от местните хора. Тя погледнала моя баща право в очите и заговорила на чист български език със звънлив глас: “Господин офицер, моето име е Калиопа Келесаки. Искам да се оплача от ваш войник. Той е откраднал огледало и дрехи от къщата на съсед, който с цялата си фамилия бил на работа на полето. Срам и позор, ние сме във война помежду си и сме противници, но имаме обща християнска вяра!”
Думите на гъркинята шибнали моя баща право в лицето, пред всички. Нейната смелост и красота били поразителни! Той обещал да разследва случая, да открие виновника. Да го накаже и да обезщети пострадалото семейство. Всички присъстващи слушали много внимателно разговора, но от страх и прикритост никой не се намесил. Баща ми едва успял да обуздае срама и гнева си. Идеалите и човешките добродетели, в които била възпитавана нашата армия, не допускали това кокошкарство. Без да се бавят повече, тримата българи заплатили сметката и тръгнали към позициите обратно. Завалял силен дъжд, та ги измокрил до кости, докато се приберат.
С мокри дрехи баща ми строил батареята под проливния дъжд и държал всички там, докато успее да открие виновника. Той самият нямал доблест да си признае, но го посочили негови другари. Оказал се циганче. Излязъл пред всички, като треперел от страх пред гнева на началството. Татко му заповядал веднага да върне откраднатите вещи и да се извини, да помоли за прошка пострадалото семейство. След това да отиде в карцера, където на хляб и вода да излежи съответното наказание! Какво го е правил, какво го е струвал, вече не си спомням, но крадливият циганин станал отличен войник и по-късно с риск за живота си спасил двама свои другари.
...Четиридесет години и повече изтекоха от тогава. Някои подробности съм забравил, но сиянието в очите на моя баща, когато разказваше за тези събития от своята младост, все още ясно си спомням. Разбрал, че е влюбен в прекрасната Калиопа. Видели се пак няколко дни по-късно и открили, че са взаимно влюбени, че се обичат невинно и чисто, както се случва при всяка първа любов.
Но по волята на съдбата всичко било против тях – военното време, семейството на момичето. Тримата братя на Калиопа преминали в редиците на гръцките партизани и се зарекли да пречукат баща ми, ако не се откаже от Калиопа. Няколко пъти му правели клопка, но безуспешно. Освен човешките намерения, съществуват и други, по-силни. Невидима сила решава какво да се случи с нас!
...Баща ми нехаел срещу изречените закани и ясни послания. Продължил своите посещения в селото и се срещал открито с Калиопа Келесаки. Гледали се в очите, държали се за ръце и се врекли взаимно, че ще се вземат, когато свърши войната. Веднъж, при връщане през една гъста горичка, кобилата на баща ми спряла и отказала да продължи пътя си, по който се движели обичайно. Водачът се доверил на инстинкта на вярната си служителка и се прибрали обратно по път, който избрала сама кобилата. Дали тогава го очаквала клопка, моят баща никога не разбрал.
При друго посещение в селото решил да запали свещ в черковния храм. В предверието откачил кобура с револвера и го оставил на дискоса, на съхранение при клисаря. Без оръжие влязъл в църквата. Целунал ръка на попа, иконите, запалил свещи и се помолил на Бога мирно и тихо, както другите посетители. Гръцкият Божи служител отслужил църковна служба, прекадил храма с кандилницата, поръсил със светена вода и благословил посетителите. След приключване на молебена, на излизане, татко си взел обратно кобура с револвера и го запасал отново на кръста. Пил едно кафе в гръцкото кафене и потеглил обратно към своите. Прибрал се по живо, по здраво и няколко дни по-късно научил от каква опасност се бил разминал на косъм. Калиопа успяла да разбере случайно и му разказала всички подробности, като плачела и треперела от голямо вълнение.
...Още на влизане в селото баща ми бил забелязан от гръцките партизани. Те заели позиция в един храсталак, покрай който минавал пътят за връщане и зачакали търпеливо. Тази засада била публична тайна и направена с одобрението на първенците от селото. Гръцкият Божи служител го спасил този път от неминуем разстрел от разстояние няколко метра. Татко си пиел спокойно кафе на мегдана, без нищо да подозира, а свещеникът тичал през същото време два или три километра до участниците в капана, за да ги закълне в Бога и кръста да не извършват кръвопролитие. Да пощадят живота на младия български офицер, който е вярващ християнин и спазва писани и неписани християнски закони... И партизаните се подчинили на своя свещеник с кръста в ръка и черно, широко расо.
Една седмица по-късно в България дошъл 9 - ти септември. Страната ни обявила война на хитлеристка Германия и батареята от позициите над Орфанския залив потеглила по петите на отстъпващите германци.
Баща ми и Калиопа се целуват за пръв път – силно и пламенно. Заклеват се, че ще се срещнат отново, когато свърши войната. И се разделят завинаги... След войната започва “студената война”. Границата между Гърция и България се затваря плътно за следващите 45 години...
* * *
“Ако не беше последвалата “студена война”, щяхме да се оженим с Калиопа Келесаки, драги Сашко. Тя щеше да дойде при мен в Самоков. Говореше чист български, нейната баба била българка, дядо й - грък. От тогава изтекоха 20 години, какво ли е станало с нея? И тя сигурно има семейство, деца, някой ден ще има и внучета. Дали все още си спомня за мен, как мислиш ти? Разговорът е между нас, мъжка тайна, да знаеш! Недей да казваш нищо на майка си – ще ме ревнува, ще се разсърди. И на сестра си нищо не казвай, момичетата не могат да пазят тайна.”
Бях дванайсетгодишен, когато чух за пръв път тази история. Изтекоха още два пъти по двайсет години от раздялата между татко и Калиопа. Пазих през цялото време мъжката тайна. Моят баща остаря, заболя и намери вечен покой в самоковските гробища. А какво ли е станало с Калиопа?
Александър Кондоферски
.jpg)
Книгата може да заявите на адреса на издателството:
Вестник "Приятел" - Самоков - 0722/66-730
www.vestnikpriatel.com
Надка Вардарова - 0899 789 002, 0885 115 307, 0878 270 223
Тодор Попов - 0896 400 164
Делян Василев - 0887 39 55 39
Тагове:
Учтиви идилци от Дон в Париж
„И мраз, и жар; и роб, и цар; и гроб, и ...
Честит да е празникът на окастрената ни АРМИЯ!
Честит на всички, чийто патрон е св. Георги!
Благодаря, Ивоки! Да поздравим автора за преразказания разказ! Мил спомен за пламналата любов между двама млади, оставил следа в душата им. И за този щрих от историята на VІІ Рилска дивизия в годините на Втората световно война, разкриващ бойния дух и ценности на българския воин.
които завинаги са останали в съзнанието ми...
Благодаря ти за подбраните материали от тази книга, благодаря
за чудесното представяне на автора...
Честит да е празникът на Българската армия !
Честит да е празникът на окастрената ни АРМИЯ!
Честит на всички, чийто патрон е св. Георги!
Мила Катя, не може да не те развълнува този разказ. Много са причините, твоите корените са от там, където се развива действието и още връзката ти с българска армия. И не на последно място живият разказ на автора. Четеш и се пренасяш в онова време, долавяш трепетите, вълненията, отговорностите на тези толкова млади хора в онова сложно военно време, когато опасност дебне отвсякъде.
Честит да е светлият празник на всички свързани с него и всички отбелязващи го! Честит да е и на теб, Кате!
които завинаги са останали в съзнанието ми...
Благодаря ти за подбраните материали от тази книга, благодаря
за чудесното представяне на автора...
Честит да е празникът на Българската армия !
Танечка, не може да бъде другояче. Този спомен пробужда други, тези оставени ни от нашите бащи, които се оказва, че по същото време са били там на наричаните "нови земи". По - точно е в нашите земи, окастрени по силата на Ньойския договор от 1919 година и предадени на нашите съседи. "В една махала ги посрещнали потомци - пише авторът - на погърчени българи, с хляб и сол, с биене на камбаната. Не се знаело дали това е от радост или от гръцко лукавство." Тези две изречения казват с малко думи много.
Честит да е празникът на българската армия! И дано дойде ден да има облика на българската армия от онова време и след него!
Поздравление за хубавия постинг, Ати! Весело изкарване на най-хубавия български празник - Гергьовден!
Поздравление за хубавия постинг, Ати! Весело изкарване на най-хубавия български празник - Гергьовден!
Мила, Вени, колко хубаво си казала само? ..."драматичния сблъсък между човеконенавистната същност на военната машина и вечния порив на човека към любов и към щастие".
Де да можеше, човекът да съзнава от какво се лишава, допускайки да бъде воден сляпо от Сатаната... и злото да взема връх в действията му...
Де да можеше да не се оставя да го владеят и направляват лошите сили, колко светъл би бил животът?
А, поривът щеше да го води към нови и нови върхове. Защото обичащият и щастливият нищо не може да го спре в пътя му към съвършенство и творчество.
Да почетем и да отдадем поклон на тези, които не са се завърнали от бойните полета!
Поклон и на тези, които вече не са сред нас! Светъл е споменът за тях!
На всички, които на този свят ден сме тук и където и да е по света, честит да е! Да се обичаме, за да ни има на тази наша земя! Да я има майка България!
Честит Гергьовден и на теб, Вени и на твоите обични!
Честит имен ден на Георги, Гергана, Гинка, Ганка, Ганчо!
Честит празник на всички, които празнуват този ден!
Всеки ден в дома Ви нека има светлина, нека огънят не гасне, нека да се чува детски смях, и всяка дума, поглед, жест да носят благослов!
Да Ви е живо и здраво името и всеки един миг да бъдете закриляни от Победоносеца - Свети Георги!!
Поздравления за Александър Кондоферски и за издателство "Приятел" от Самоков!
2. Къде отидоха добрите нрави ....
3. Демокрация без правова държава
4. Сайтът на една жена
5. Любими сайтове
6. Времето
7. Петър http://petyr.blogspot.com/2008/04/blog-post_30.html
8. БЪЛГАРСКАТА МЕЧТА
9. Приказки за деца
10. Мила Родино
11. Записки на реформиста
12. История ва България
13. БУКВИТЕ
14. http://photo-forum.net/joro/
15. България
16. информацията е сила
17. 160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХРИСТО БОТЕВ
18. речник - онлайн
19. Атлас на света
20. Един завет
21. бизнес проекти
22. Бележник
23. Сайтът на една друга жена
24. Сайтове - литература, култура
25. Един добър програмист - шахматист -Надникнете
26. Есента е застаряла пролет/стихове за есента/
27. Блогатство.com
