2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 4039 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 17.08.2015 08:11
Какво разбираш ти?
Още като ученичка в Прогимназията тя беше започнала да мисли за момчета. Беше изпреварила сякаш в развитието си другите момичета. С хубави, ясно изразени черти, оформени гърди, мислеше се за пораснала. Беше харесала едно от момчетата и често се появяваше с него на различни места. Уж, още детска работа, ама тя се изживяваше като завоевателка. Дори си позволяваше да гледа отвисоко на съученичките си и да им се присмива. Не били способни едно момче да завъртят. Демонстрираше надмощието си. Един ден дори се подигра със своя съученичка, като и даде бележка, в която уж й беше определило среща момче от по-горен клас. Съученичката се зачуди, но реши да откликне и на уречения час се озова на мястото. Оказа се, че нямаше никой там. Странно. Малко по- късно се появи завоевателката на момчешки сърца. Горда от себе си и заяви, че се е пошегувала с нея. И допълни: - Какво си очаквала, някой да те хареса теб? Съученичката й само я погледна и нищо не каза. Тръгна си от мястото, понесла със себе си горчивината.
Завършиха основното училище. После всяка пое своя път. Завоевателката преди да завърши последната година на Гимназията се омъжи. Кратко продължил бракът й след това.
***
Когато се срещнаха двете, случайно след години, тя вече беше повторно омъжена и родила две деца. Продължаваше живота си, по своя си начин. Мъжът и все в командировка на различни обекти, а тя любовница на директора на предприятието, в което работи той. С чувството, че е принцеса, та нали замества жена му навсякъде, на вечери, на екскурзии... Къде ли още не? Вечер след вечер, повтарящи се като разкошен празник, с пълна маса, с вино, шеги, смях, комплименти, ухажване и любов все като за последно.Това я опияняваше и тя не можеше да възприеме баналния ритъм на ежедневието, работа, задължения, сивота. Живееше в очакване на следващия нов празник. Или нов любовник. Начинът й на живот не остана незабелязан от съпруга й и не след дълго се разделят. Появява се и трети за кратко. И накрая остава сама. Свободна. Дали се е радвала на свободата си, така и не се разбра.
***
Срещнаха се случайно след доста години. Каква изненада, зад щанда на кварталния супер беше завоевателката. Тя ококори очи щом я видя и намери начин да излезе пред магазина, да се разговорят. Беше словоохотлива. Останала съвсем сама. Децата си поели по своя път, а той директорът, се запилял някъде, и веднъж я намерил дори там, в бащината й къща. Говори без да спира, какви мигове е имала само! Каквито ти не можеш да си представиш! - продължава тя и сякаш отново преживява всичко. - Мен не ме удоволетворява повтарящият се ритъм на живот – еднообразие, задължение. Те не ми носят нищо. Искам още емоции. Но сега, сега, вече останах съвсем сама. Не можеш ли да ми намериш тук, някой мъж от квартала? Сигурно познаваш някой?
Бившата й сьученичка я слушаше и намери сили в себе си само да я попита: - Защо ти е нов любовник? Събери се с някой. Нима има нещо по - хубаво от това, човекът до тебе да е приятел и да е на една ръка разстояние... Пък й хората са си потребни повече на старини... Да си говорят, да има кой чаша чай да им поднесе.
Завоевателката я погледна, някак си нерабиращо, изсмя се и изрече: - На една ръка разстояние? Какво разбираш ти, когато изживяването не е като за последно...Какво разбираш ти?
И подсмихвайки се, отново застана зад щанда.
...........
Никога повече двете не се срещнаха. Какво ли е станало с търсенето? Вероятно още продължава?
Ати Милуш - тота
https://www.youtube.com/watch?v=QcESJCefA2w
Любовта е море
дори в тъгата и самотата си... тогава и животът е пълен и достоен.
А много "завоеватели" са причина и за своята, за съжаление
и за болката или самотата и на другите около тях... най-близките им.
Както в природата, така и в човешката душа трябва да има равновесие
и стремеж към хармония... обич... и ако има нещо, за което да бъдат
съжалявани такива хора, не е самотата им, а празният нещастен
живот, който са водили, и от който продължават да се възхищават
и да търсят... бедни души... бих попитала - какво са разбрали те ???
А любовта... тя е живот - и море, и небе... всичко... когато я има.
Дали е изпитала тази любов "завоевателката"... не вярвам.
Поздрави, прекрасен постинг!
Преди около година случайно попаднах на грешна врата, на вратата на една "завоевателка". Такава я помня от много години. Имаше завоевания всеки месец и все с по-млади с напредване на възрастта ...
Отворих вратата и ме лъхна на ... изоставеност и самота ...
Тя седеше на изкорубен диван, подпряна с много възглавници и страхотен безпорядък ...
Извиних се; стана ми много мъчно за нея.
Качих се до вкъщи и й занесох нещо за хладилника, който се оказа изключен и цяла кана кафе, което си спомням, че пиеше в огромни количества ...
Започна да ми разказва каква красавица е била и колко ухажори е имала ...
Постарах се да изляза без да я обидя, защото не можеше да се диша.
Единственото, което беше направила е да боядиса косата си и да я подреди в нещо като прическа, беше намазала и лицето си някаква маска ...
Стана ми още по-мъчно.
Нима на тези години и в това здравословно състояние си беше остана ... "завоевателка"?!
Беше останала в собственото си съзнание за красива и неустоима жена-вамп ...
Всъщност беше затънала в тъга и самота, но не го осъзнаваше ...
Тръгнах си потресена и така ...вече почти година, минавайки през техния етаж ...
Написала си много хубав разказ, мила Ати, с който ме провокира да споделя това мое преживяване от неочакваната среща.
Често си мисля за нея и за това : " Събери се с някой. Нима има нещо по - хубаво от това, човекът до тебе да е приятел и да е на една ръка разстояние... Пък й хората са си потребни повече на старини... Да си говорят, да има кой чаша чай да им поднесе."
Твоята "завоевателка" все пак има тази възможност, но моята няма и това ..
За нея е само самотата и спомените от завоевателските й подвизи ...
Поздравявам те за разказа, Ати!
Извини ме дългия коментар!
Прегръдка от мен!
Поздравления за хубавия разказ!
2. Къде отидоха добрите нрави ....
3. Демокрация без правова държава
4. Сайтът на една жена
5. Любими сайтове
6. Времето
7. Петър http://petyr.blogspot.com/2008/04/blog-post_30.html
8. БЪЛГАРСКАТА МЕЧТА
9. Приказки за деца
10. Мила Родино
11. Записки на реформиста
12. История ва България
13. БУКВИТЕ
14. http://photo-forum.net/joro/
15. България
16. информацията е сила
17. 160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХРИСТО БОТЕВ
18. речник - онлайн
19. Атлас на света
20. Един завет
21. бизнес проекти
22. Бележник
23. Сайтът на една друга жена
24. Сайтове - литература, култура
25. Един добър програмист - шахматист -Надникнете
26. Есента е застаряла пролет/стихове за есента/
27. Блогатство.com