2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. sparotok
13. getmans1
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
ЕСЕНТА
На Рима
1.
Вън шуми
безутешният есенен вятър,
носи сухи листа
като сгърчени старчески шепи,
носи глухия рев,
яростта на прибоя безсънен,
носи мъртвия студ
на безлюдния есенен пясък.
Свършва лятото.
Идва ранната есен.
Пада късния плод,
напоен с гъста слънчева сладост,
бавно стине земята,
заспиват в бърлогите мечките,
като черни стрели
се забиват в простора ятата…
Птици-пътници.
Птици-пътници, вечно щастливи -
те отлитат към топлия юг,
щом ги лъхне прохладната есен,
те живеят във вечното лято.
А пък аз -
аз съм тук,
гдето вече отива си лятото.
В тази идваща есен
аз съм тих
като горска хралупа без рой,
аз съм чист
като цялата тая
безкрайна и синьопрозрачна вселена.
И през мене блести
това хладно залязващо слънце,
и през мене минава
безутешният есенен вятър…
2.
Ти ми трябваш сега.
Дълъг път ме очаква напред.
Тежък път.
Есента.
Все по-малко приятели.
Все по-малко желания.
Все по-малко илюзии.
Все по-малко лета.
Есента.
Ти ми трябваш сега.
Аз съм толкоз самотен без теб
в тази идваща есен,
в тази празна и синьопрозрачна вселена,
във която сърцата се сбират
две по две
със предчувствие ясно за студ.
Ти ми трябваш сега.
Дълъг път ме очаква напред.
Тежък път.
Есента.
1963
Авдрей Германов
http://literaturensviat.com/?p=119301
Надеждата е мечта, очакване, желание …з...
Очите си изгледах в очакване…
Лека и спокойна нощ, добра нова седмица !
Лека и спокойна нощ, добра нова седмица !
Благодаря, Танечка! Ето още едно негово стихотворение.
ОТДАЛЕЧАВАНЕ
Когато много силно те боли,
недей посяга да мъстиш:
омразата изпепелява онзи,
който мрази.
Когато много силно те боли -
отдалечавай се. Отдалечавай се
през времето - от дребното,
от близкото, от болката, от писъка -
нали след десет хиляди години
в голямото безсмислие на Космоса,
сред здрача на Великата Прохлада
ще бъде все едно дали сте се целунали,
прашинки две, докоснати в безкрая,
нали ще бъде все едно
дали те е боляло?
Отдалечавай се. Потъвай в своето.
Със живата вода на свойта сила
наплискай живата си рана.
И любопитните да видят после там,
където е ударила стрелата,
как светят бистри капки златен клей.
И тъй, додето
златен
станеш
цял.
1968
http://www.germanov/
Пред нищо злобата не спира, но правдата остава жива.
Мен клеветата ме сподиря, но правдата остава жива.
Аз съм окалян и подгонен, аз съм ограбен и умирам,
но и клеветникът умира. А правдата остава жива.
Андрей Германов
Благодаря ти за докосването до тези толкова красиви, пропити с вътрешен драматизъм и тъга стихове на един голям български поет - незаслужено позабравен, а така съзвучен със съвремието ни, вълнуващ, любим. Поздрави, скъпа Ати!
Пред нищо злобата не спира, но правдата остава жива.
Мен клеветата ме сподиря, но правдата остава жива.
Аз съм окалян и подгонен, аз съм ограбен и умирам,
но и клеветникът умира. А правдата остава жива.
Андрей Германов
Благодаря ти за докосването до тези толкова красиви, пропити с вътрешен драматизъм и тъга стихове на един голям български поет - незаслужено позабравен, а така съзвучен със съвремието ни, вълнуващ, любим. Поздрави, скъпа Ати!
Вени, благодаря ти, за чудесния прочит на публикуваните стихове от Андрей Германов. Любим поет ми е. През юни 2008 г. също съм му посветила постинг. чиста душа е бил. Приятно се изненадах и от сайта, посветен на творчеството му, в който има и страница с интересен снимков материал.
Ето още едно негово четиристишие:
"Младостта не жали много, бързо тя се утешава.
Всички сълзи тя избърсва и предава на забрава.
И в едно е тя по-хитра от безпомощната старост:
даже от горчива болка сладък спомен й остава."
Друго, като изповед:
"Поетът трябва да живее като обикновен човек.
Че много тежко ще му бъде, ако животът му е лек.
Да има черен хляб и пот, да има болка и прегради,
че само стих, роден сред болка, в душите врязва се навек."
Поздрави, скъпа Вени!
"аз съм чист
като цялата тая
безкрайна и синьопрозрачна вселена."
Невероятно е как поезията на гения може да докосва най-невидимите струни на душата.
Благодаря ти!
"аз съм чист
като цялата тая
безкрайна и синьопрозрачна вселена."
Невероятно е как поезията на гения може да докосва най-невидимите струни на душата.
Благодаря ти!
Диди, прекрасно е, когато се докосват до творчеството му и млади хора, като теб, и тези след теб. Трябва да знаем, че във всички времена, България, е имала таланливи творци. Не бива да потъват в забрава.
Друго негово четиристишие, което също казва много:
"Наказаха те тежко с власт. А ти прие това със радост.
За теб властта бе сладка сласт и в глупавата своя младост
ти не разбра, че тя те всмуква като тресавище бездънно,
че няма звук и няма власт отвъд бездънната й сладост."
....
"Светът е сложен и огромен, и тежка – дългата пътека.
С кураж, докрая непреломен, вървим отвека и довека,
изпепелява ни любов, надежда смътна ни разлиства.
Мечта, реалност, после спомен. Това е пътят на човека."
Лека и спокойна нощ, Диди!
Въздействието на словото, красиво изразено в рими, е невероятно!
Особено, сътвореното от човек с неподправена сетивност!
Светли дни, Ати!
Уви, поетът Андрей Германов си отиде твърде рано. Съпругата му Римма направи много - да бъдат издадени няколко стихосбирки, да бъде поставена плоча, къде е живял и творил, да не бъде забравен:
(http://knigi-news/?in=pod&stat=8164§ion=10&cur=50)
Приживе го срещах много рядко. Бавно, с мъка качваше стълбите на старата софийска кооперация "Балкан".
За съжаление, и дъщеря му Аля, невероятен библиофил, си отиде твърде рано, но остави синче, кръстено на баща й.
Да е вечна паметта на поета.
П и е р
Въздействието на словото, красиво изразено в рими, е невероятно!
Особено, сътвореното от човек с неподправена сетивност!
Светли дни, Ати!
Благодаря, Вили! Неговото слово и силно, истинно и неподправено. Това негово четиристишие подбрах за тебе:
***
"Идвам при теб разоръжен – толкова те обичам.
Без теб денят ми е помрачен – толкова те обичам.
С теб да живея, с теб да старея, дойде ли краят,
нека да дойде първо за мен. Толкова те обичам."
Светли да са и твоите дни, Вили!
Уви, поетът Андрей Германов си отиде твърде рано. Съпругата му Римма направи много - да бъдат издадени няколко стихосбирки, да бъде поставена плоча, къде е живял и творил, да не бъде забравен:
(http://knigi-news/?in=pod&stat=8164§ion=10&cur=50)
Приживе го срещах много рядко. Бавно, с мъка качваше стълбите на старата софийска кооперация "Балкан".
За съжаление, и дъщеря му Аля, невероятен библиофил, си отиде твърде рано, но остави синче, кръстено на баща й.
Да е вечна паметта на поета.
П и е р
Пиер, благодаря, за споделеното за Андрей Германов. Поет, който е жив с творчеството, което ни е оставил. Поклон!
Това негово четиристишие, подбрах за теб:
***
"Един замислен небосвод, една далечност обозрима.
Един Балкан с корав живот за златен зной и люта зима –
това е моят малък свят. Защото аз съм еднолюбец.
Една страна. Един народ. Една жена – една любима."
Хубави дни, Пиер!
2. Къде отидоха добрите нрави ....
3. Демокрация без правова държава
4. Сайтът на една жена
5. Любими сайтове
6. Времето
7. Петър http://petyr.blogspot.com/2008/04/blog-post_30.html
8. БЪЛГАРСКАТА МЕЧТА
9. Приказки за деца
10. Мила Родино
11. Записки на реформиста
12. История ва България
13. БУКВИТЕ
14. http://photo-forum.net/joro/
15. България
16. информацията е сила
17. 160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХРИСТО БОТЕВ
18. речник - онлайн
19. Атлас на света
20. Един завет
21. бизнес проекти
22. Бележник
23. Сайтът на една друга жена
24. Сайтове - литература, култура
25. Един добър програмист - шахматист -Надникнете
26. Есента е застаряла пролет/стихове за есента/
27. Блогатство.com