"Земя на номади", изцеляващият катарзис Филмът на китайската режисьорка Клои Жао „Земя на номади“ е номиниран за 4 награди Оскар и аз гласувам със сърцето си за всяка една от тях. "Земя на номади" (Nomadland) е от днес в избрани кина.

Актрисата чудо Франсис Макдорманд казва в едно интервю: „Лицето ми е пътна карта“. Казва го по повод вездесъщи теми като възраст, бръчки, гримове и пластични операции и най-вече по повод това защо тя не се занимава с всички тези вездесъщи теми. Ами гледайте я в „Земя на номади“. Лицето й наистина е пътна карта. И на него сякаш е изписана историята на човечеството.

Съзнавам, че може би звучи прекалено патетично – историята на човечеството! В „Земя на номади“ обаче Франсис Макдорманд играе всъщност няколко роли:

Тя е Фърн. Жена на около 60+, чийто съпруг наскоро е починал, и която губи работата си. Тя продава цялата си собственост и тръгва с малкия си ван да скитосва из Америка, търсейки работа. И преоткривайки и преосмисляйки живота си и живота въобще – сърцевината на пътуването, нали?

Тя е Америка. Невероятно е и толкова често се случва някой отвън да види по-точно, по-ярко истината за теб, отколкото ти самият или някой от най-близките ти. Външната гледна точка! Родената в Бейджин, Китай режисьорка Клои Жао (в случая и съсценарист, а и монтажът е неин) прониква с филма си в сърцето на Америка, в номадската й душа, дори в корените на историята й – в самотата на първите заселници на Новия свят. Филмът през цялото време ми напомняше пътеписа на Стайнбек „Пътешествие с Чарли“ и филма на Дейвид Линч The Straight Story („Историята на Страйт“/“Обикновена история“)

Тя е Човечеството. Никога няма да забравя как този филм ми върна убедеността, че човечеството може да излезе от всяка криза с помощта на изкуството. Клои Жао е започнала да снима филма си още през 2018 г., тоест доста преди пандемията, само че сега, когато го гледаме, ние го гледаме и през призмата на пандемията. И филмът е пропит с болезнена чувствителност към всички травми и страхове на човечеството в 2021. Пропит е с толкова разбиране, милост, топлина, без в същото време да ти спестява нищо – нито старостта, нито самотата, нито смъртта. И тъкмо с това, че не спестява нищо, точно с това лекува. Скитащата се из Америка Фран – изгубена, но и открила се отново – толкова прилича на всички нас взети заедно. Светлината, която лицето на тази изключителна актриса излъчва, усмивката й, уязвимостта, вглъбеният й поглед, отправен към всичко, което я заобикаля, но всъщност вперен дълбоко навътре в душата … Eто това е огромното майсторство на Клои Жао – да постигнеш вътрешното посредством  външното. Изключителна режисура, изключителен сценарий (филмът е създаден по книгата Nomadland: Surviving America in the Twenty-First Century на Джесика Брудър, която е съсценарист на Джао). Това е и голямото актьорско майсторство на Франсис Макдорманд – вътрешната тишина, постигната чрез свалянето на всички, всички маски. Вселенско хипи, пътешественичка във времето. Изключителна! Заслужава всички награди на света. Бих й дала дори Нобелова награда за мир, съвсем сериозно.

Тя е Земята. Това е венецът на този изключителен филм – усещането за вселенска необятност, в което нашата малка, красива, синя – като очите на Франсис – планета се носи, рее из безкрайното. И тя е номад. И тя е жена. И тя е наникъде в нищото. И тя носи това чувство на първична, изначална самота във вечно очакване на катастрофа, на спасение и на… някой, с когото ще може да си каже пет приказки и да се прегърне.

Филмът е за винаги реалния апокалипсис, който ни диша във врата и ни кара да оцеляваме и да продължаваме да търсим.. Много болка има в него, много страх от бъдещето, страх от края, страх за природата, за земята, по която стъпваме, много болка. Обаче любовта е повече, ще се уверите сами.

Любовта е онова, заради което плачем тук. И това, че филмът отново ни връща принадлежността към земята ни, към другите около нас. Сякаш прекалено се бяхме забравили във… визионерство, колонизиране на Марс, изкуствен интелект. „Земя на номади“ ни връща на земята, без да ни лишава от перспективата на великото и безкрайното.

Пътувайте с този филм не само из необятната Америка (пейзажите на оператора Джошуа Джеймс Ричардс звучат библейски в този контекст и мащаб и настръхваш от тях), но и из нашата Земя, единственият ни дом засега, нямаме друг.   Ирина Иванова

Не съм го гледала, в нашето кино не мина. Иначе със съпруга ми не пропускаме филм. Вчера гледахме "Закрилникът" с Лиъм Нийлсън. Не е любимият ми жанр, но какво да се прави, семейни компромиси:)))
Благодаря за информацията!
Прегръдка, мила приятелко, с пожелание за посрещане на един възторжен и радостен, светъл празник на Възкресение Христово!

Вени, може да се гледа на сайта на кинофен. нет. Честит Великден! Здраве и живот, и благополучие Ви пожелавам!