ТАЙНАТА ПЛАНЕТА

За какво мислите, преди да заспите?

През онези пет–десет минути, преди сънят да кацне на клепачите ви…

Докато сте деца, е ясно – мечтаете да пораснете, после за любов, за пари…

Но после, после… За това как е минал денят ви..? Кой здрав в службата пак си е взел болничен, кой познат е влязъл в политиката, как съученикът ви си е направил вила на морето..?

 Не, не може да са тези глупости. Трудно е, много е трудно да измислите нещо, което да си мислите, преди да заспите…

Нещо успокояващо, нещо приятно. Е, Пешо го измисли. Измисли една планета. Само негова. Вечер се изстрелваше с космически кораб и отиваше там. Посрещаха го като скъп гост, почти като лидер на партия в провинцията. Планетата на Пешо беше с вечно лято, хиляди малки езера, красиви, учтиви и усмихнати хора. На нея имаше много котки и кучета, защото Пешо обичаше тези животни. Там на всеки пет години браковете между съпрузите се заверяваха отново или хората се разделяха…

В някои варианти на тази планета дори нямаше бракове. Разбира се, имаше още много неща за доуточняване…

Ще има ли полиция да установява неизвестните извършители, или всички ще бъдат почтени граждани на планетата? Със здравна каса ли ще я карат или на билки? На билки, защото дотам не бяха стигнали техники и технологии. Хората се занимаваха само със земеделие, природата беше чиста…

Да, имаше въпроси и проблеми , но и много вечери, в които Пешо да намери решение….

Вечер заспиваше като пън, а съпругата му не подозираше къде пътува той. И защо се усмихва насън. Можеше ли тя да подозира, че жените на тайната планета бяха най– доброто съчетание между бразилки и шведки? …

Минаваха годините, Пешо живееше щастлив със своята тайна планета, докато всичко не свърши най - неочаквано. Внучката му пожела да и разкаже приказка. Пешо взе да разказва за тайната планета. За усмихнатите и добри хора на нея, за екзотичните цветя, за котките и кучетата…

 – Дядо, – прекъсна го момиченцето. – В училище ни четоха „Малкият принц“. Там имаше разни планети… Ти да не си малкият принц, дядо?

 – Може би съм старият принц – усмихна се Пешо.

– Не си, дядо. Баба вчера каза на мама, че си един смотаняк с минимална заплата и просто се чуди как те е търпяла толкова години…

Тогава Пешо просто усети, дори видя огромната космическа катастрофа. Един астероид се блъсна в неговата планета и тя се разпиля в необятния космос…

 – Дядо, ти да не плачеш? Дай да те цункам… От глъбините на космоса идваха отчаяните сигнали на разрушената тайна планета.

Валери КАКАЧЕВ

В. Стършел, седмичник за хумор и сатира 3 март 2023 г. Брой 3989 •Година LXXVIII

Има си негова, лична, макар и измислена планета.
"Смотаняк" ли?
Не. Принц е. Дори и дядо той си е Принц.
Неговата планета не вярвам да се е разпиляла в безкрая на на Космоса, щом има такъв внук.
Поздрави, Ати!
Благодаря и за хубавите песни!
Изнедах се от Стефан Воронов.
Преди да вляза в блога намерих негова снимка с автограф: "На Катя Атанасова от Стефан Воронов". От ... 12.11.1969 г...

да избагаме в свой малък свят. Благодаря и за музиката!

Не фейлетон (видях, че е отпечатан във в. "Стършел"), а истински галактически пътеводител по човешко оцеляване е този разказ, мила Ати! Благодаря ти!
Благодаря и за чудесната музика - любими певци, незабравими песни!
Здрави и весели пролетни дни!

Познавам такъв автор от Плевен, но дали е той?