2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. kvg55
9. zaw12929
10. hadjito
11. sparotok
12. bosia
13. getmans1
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 13287 Коментари: 28 Гласове:
Последна промяна: 29.05.2012 10:37
100 години от смъртта на Пенчо П. Славейков
На 28 май 1912 г. умира Пенчо Славейков /1866-1912/, български поет, литературен критик, есеист и преводач. Пенчо Славейков е роден на 27 април в Трявна. Учи в родния си град и в Стара Загора, където през 1876 г. баща му е назначен за учител. Пряк свидетел е на опожаряването на Стара Загора по време на Руско-турската война, споменът за което остава завинаги в съзнанието на бъдещия поет. През януари 1884 г., след нещастен случай, заболява тежко. Въпреки продължителното лечение в Пловдив, София, Лайпциг, Берлин, Париж, за цял живот остават поражения — затруднен вървеж (движи се с бастун), пише с усилия и говори трудно. След тримесечна борба със смъртта Славейков се отдава на мрачни мисли, страда от пристъпи на меланхолия, от които търси лек в книгите и в творчеството. За да излезе от тежката криза, му помагат книгите на Иван Тургенев и В. Г. Короленко „Живи мощи“ и „Слепият музикант“. В борба с неволята Славейков калява волята си и започва да гледа на страданието като на велик учител, извисяващ духа. Тази идея намира по-късно художествен израз в редица творби („Cis moll“ и други). През 1892 г. в списание „Мисъл“ се появяват първите редакции на поемите „Cis moll“, „Сърце на сърцата“, „Успокоения“, „Фрина“. През 1892 г. Славейков заминава да следва в Лайпциг философия. От Лайпциг сътрудничи редовно на сп. „Мисъл“ и на сп. „Българска сбирка“, създава поемите „Ралица“, „Бойко“, „Неразделни“, и други класически епически песни, първите глави на епопеята „Кървава песен“, много от миниатюрите в „Сън за щастие“. Интересът на Славейков към живописта и скулптурата го насочва към Лайпцигското дружество на любителите на изкуството, в което членува. Член е и на Лайпцигското литературно дружество; посещава театрални премиери. Живее в различни селища — Люцерн, Хофлу, Горат, Гьошенен, Андермат, Логано. Силният душевен гнет влошава здравето му. Славейков прави героични усилия да работи. В края на ноември пристига в Италия. Най-дълго се задържа в Рим — 3 месеца. През май 1912 г. отново е на път — през Флоренция, към Енгандините, към планината, търсейки лек за тялото и душата. В края на месеца пристига в курортното селище Брунате над езерото Комо, където на 28 май умира. Поради преждевременната му смърт, предложението на шведския проф. Ал. Йенсен, преводач на „Кървава песен“ и на други негови творби, да бъде удостоен с Нобелова награда, не е разгледано от Нобеловия комитет. Погребан е в селското гробище; костите му са пренесени в България през 1921 г.
http://calendar.dir.bg/inner.php?d=28&month=5&year=2012&cid=&sid=&eid=35376
На Пенчо Славейков
На робска нощ под свода черен,
за участ царствена роден,
кат слънце тръгна ти - уверен,
към подвига на своя ден.
И хвърли зрак в предел безплоден,
де гаснат болно лъч по лъч,
де всеки трепет благороден
замира в кипналата злъч.
Там тма слепци обезумели
към теб похулен рев изви -
презрений хищно те прицели
и нищият те уязви.
Но, жрец и воин на живота,
ту благ, ту огненожесток,
ти горд възлезе на Голгота
и не отрече своя Бог.
Сам си съдбата изпревари
и там, де нявга на скръбта
димяха черните пожари,
днес светят мощ и красота.
Че ден за химни ти дочака,
дочака жътва в своя ден -
и като слънце слезе в мрака,
от блясък царствен озарен.
Димчо Дебелянов
На 11 юли 1912 година Боян Пенев публикува разговор с Мара Белчева за Пенчо Славейков. След това той пише „За Пенчовата смърт.”
Пенчо се пробудил заранта в три часа и се почувствал зле. Като се пробудил, казал на госпожата, че се чувствува много зле: да повика лекар. Лекарят дошъл към пет часа и половина. До пет часа и половина двамата говорили с госпожата. Нищо особено. „Чувствам се вече зле”, „Дай ми това, дай ми онова!”, „.Мъчно ми е!” Пенчо плакал, милвал госпожата. Веднъж рекъл: „Свърши се!” – Но гледам, че плаче, пулсът е неравен. Госпожата е искала да го съвземе, искала да го развесели, без да подозира, че иде краят. Когато дошъл докторът, прегледал го /51/2 часа/, казал на госпожата: „ L, etat est tout grave”, и поръчал на госпожата да телеграфира. Тогава Пенчо се парализирал и оттогава престанал да говори. До смъртта си не произнесъл нито думица. Само си движел очите. Понякога си движел едната ръка. Лявата му страна и ръка се парализирали. И все правел знак да го издига. През последните три месеца Пенчо нищо не е работил. Сядал на масата си, мислел. Докторите му поръчали да не работи нищо. Госпожата му четяла понякога вестници, превеждала му стихове от италиански.
….Връщайки се назад във времето, Боян Пенев пише за споделените му от Мара Белчева преживявания на Пенчо Славейков преди да получи инсулта. Възбуден, объркан, нервиран, в друг момент спокоен. „Неговата мъка е: върви из улицие и не среща никого като себе си. Само той.”
После завършва разказа си с една преценка на неговия живот.
„Целият Пенчов живот е един хероически живот в същинския смисъл на думата. Всеки момент от живота му е момент на борба – между воля и съзнание за недъг. От 18 години започва тази борба. Това примирение, което постига, му е коствало твърде много нервно напрежение и болезненост. Това разбира се, не става абсолютно примирение. Има моменти, когато мъката избликва, моменти на скръб и меланхолия в неговата лирика / на дълбока непосредственост!/. След това пак примирение. Жизнерадост.”
Бележка
„Когато погребвахме Славейков в Brunate, неговата приятелка ме попита дали с бастона му да го погребем, или без него. Погребахме го без бастона и извършихме една грешка, разбира се, защото ако мъртвите някога възкръснат, Пенчо ще има нужда от бастона, за да се разправи отпосле не с враговете си, а с приятелите. Приживе и след смъртта му, ако има някой в тази страна, който да му е сторил най – голямо зло, то не са неговите врагове, а неговите приятели.”
Пенев Боян Дневник Спомени, изд. Бълг. Писател 1973., С., с. 180 – 183
Още по темата:
http://slavimirgenchev1953.blog.bg/poezia/2012/05/28/100-godini-ot-konchinata-na-pencho-slaveikov.960274 http://tota.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/04/27/da-si-spomnim-za-pencho-slaveikov.736319
Тагове:
Писмо до теб, Да точно ти!!! Знай че ти ...
Н.В. Неврокопски митрополит Натанаил - Б...
своеобразен поклон пред личността и творчеството му .
Скоро прочетох книгата на Миряна Янакиева -
От родния кът до гроба. Пенчо Славейков - "Сън за щастие",
използвам случая да я препоръчам на всички , които би заинтригувала.
Монографията представлява първи опит за цялостно изследване на
Славейковата творба "Сън за щастие" , хареса ми ...
Поздравления за представянето и подбраните клипове !
Поздравления за представянето, Ати! И благодаря; обичам сътвореното от Пенчо Славейков, ето една негова строфа, която според мен го характеризира много истински:
Обикна ме живота и ме сам
на волята си първожрец направи ...
Обикна ме - в смъртта да ме прослави,
и осмърти ме жив во своя храм!
" Жрец на живота" ( " На Острова на блажените" )
Докле е младост, златно слънце грей,
сърцето златни блянове лелей.
Докле е младост, леко път се ходи
и леки са световните несгоди.
Докле е младост, всичко е шега;
не хвърля сянка на сърце тъга;
дори тъгата извор е на радост —
докле е младост, ах, докле е младост!
Пенчо Славейков
Атиь поздравявам те за този великолепен постинг...
най-сърдечно... с възхищение към Поета...
и теб...
Всъщност за ранната му смърт/Пенчо Славейков умира на 46 години/ вина носи и тогавашният министър на просвещението,който го уволнява на 10 юли 1911 година от поста директор на Народната библиотека и го назначава уредник на училищния музей при Министерството на народното просвещение.
Славейков не заема длъжността и заминава за чужбина. Вероятно Пенчо Славейков е понесъл много тежко това и година по късно си отива от този свят.
В спомените си Боян Пенев разкрива и отношението на Петко Тодоров и Пейо Яворов. И двамата искаха да имат неговото място в българската литература - пише Боян Пенев. "Понеже нямаха смелост да излязат срещу него и нямаха неговата самоувереност в собствените си сили, те търсеха оръдия. Искаха да противопоставят джуджета срещу Пенчо. Всъщност те не го обичат много. Не ценяха поезията му. Понякога обиждат отстрана. Яворов го величаеше, а често бе склонен да го отрича."
Това ни дава възможност да си изградим една сравнително пълна представа за атмосферата в която е живял Славейков в последните си дни.
Благодаря, за споделената книга!
Благодаря за споделената негова строфа, която и според мен го характеризира много истински:
"Обикна ме живота и ме сам
на волята си първожрец направи ...
Обикна ме - в смъртта да ме прослави,
и осмърти ме жив во своя храм!"
" Жрец на живота" ( " На Острова на блажените" )
Обикна ме животът - в смъртта да ме прослави. Прозрял го е...
О, има тих вълшебен край...
О, има тих вълшебен край
и никой го не знай,
къде е той —
вълшебен край на отдих и покой.
Къде е той?
Живей, люби, страдай,
надей се и желай —
достига там
тоз, на когото во сърцето плам
гори за там, —
тоз, който люби, страда и живей,
тоз, който като мен за тоя край кoпней.
Поради преждевременната му смърт, предложението на шведския проф. Ал. Йенсен, преводач на „Кървава песен“ и на други негови творби, да бъде удостоен с Нобелова награда, не е разгледано от Нобеловия комитет.
Безумний вихър на живота...
Безумний вихър на живота
подмята го насам-натам —
в безумний вихър на живота
безумно той се хвърли сам.
В безумний вихър на живота
де той ще спре? На кой ли бряг...
В безумний вихър на живота
тежко на тръгналий без стяг.
Колко силно звучи: " В безумний вихър на живота тежко на тръгналий без стяг."
Благодаря, не можех да го подмина. Всичко, което нашите творци са сътворили трябва да се помни, а те да се почитат. Твоят любим Димчо Дебелянов вярно го е оценил в посветеното му стихотворение:
"Но, жрец и воин на живота,
ту благ, ту огненожесток,
ти горд възлезе на Голгота
и не отрече своя Бог."
Благодаря ти Слави за прекрасната страничка, посветена на Пенчо Славейков!
http://slavimirgenchev1953.blog.bg/poezia/2012/05/28/100-godini-ot-konchinata-na-pencho-slaveikov.960274
Боян Пенев е представили и разговора си с с Иван Гешов - лидер на народняшката партия, която е на власт по това време - по въпроса на пенсионирането на Пенчо Славейков. Този разговор разкрива отношението на народняшката партия, напълно покриващо се с това на Фердинанд , и разбива мита за "грижите на братя Бобчеви за Славейковото пенсиониране."
Във всички време партийните страсти са си казвали думата.
дочака жътва в своя ден -
и като слънце слезе в мрака,
от блясък царствен озарен.
Прекрасен постинг, Ати! Великите българи трябва да се помнят!
28.05.2012 20:34
Зад горите тъмни ясен ден се кани,
и цветята, росни от зорите ранни,
поздрав му изпращат – своя аромат ...
Как е хубав, Боже, твоя дивен свят!
П.П.Славейков
Поздравления, Ати! :)
И прекрасното стихотворение на Димчо Дебелянов.
Още има кой да напомня за тези велики българи, но туй, което идва ме плаши. Като ученик много обичах символиста Пенчо Славейков и си спомням, че учителката ми по литература веднаж ме бе похвалила на родителска среща.
Брависимо, Ати!
Коста
Хубава вечер!
Хубава вечер!
29.05.2012 05:50
Слави
Името на Дядо Славейков завинаги е останало в аналите на нашата историческа и литературно художествена летопис. Той се изучава и в училище в часовете по българска литература. Не съм сигурен, но ако не се лъжа, той е бил нoминиран като кандидат за нобелова награда, но поради редица обстоятелства се е разминал с това високо престижно признание. България се гордее с този свой творец.
Прекрасно аранжиран и оформен постинг! Поздравления!
с уважение и най-добри пожелания
www.bogomil.blog.bg
Поради преждевременната му смърт, предложението на шведския проф. Ал. Йенсен, преводач на „Кървава песен“ и на други негови творби, да бъде удостоен с Нобелова награда, не е разгледано от Нобеловия комитет.
Поздрави Ати много хубав постинг!
Хубав ден!
Алекс, важното е да не ги забравяме.
Хубав ден!!
31.05.2012 08:58
2. Къде отидоха добрите нрави ....
3. Демокрация без правова държава
4. Сайтът на една жена
5. Любими сайтове
6. Времето
7. Петър http://petyr.blogspot.com/2008/04/blog-post_30.html
8. БЪЛГАРСКАТА МЕЧТА
9. Приказки за деца
10. Мила Родино
11. Записки на реформиста
12. История ва България
13. БУКВИТЕ
14. http://photo-forum.net/joro/
15. България
16. информацията е сила
17. 160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХРИСТО БОТЕВ
18. речник - онлайн
19. Атлас на света
20. Един завет
21. бизнес проекти
22. Бележник
23. Сайтът на една друга жена
24. Сайтове - литература, култура
25. Един добър програмист - шахматист -Надникнете
26. Есента е застаряла пролет/стихове за есента/
27. Блогатство.com