Като зов, като ехо
Така е озаглавила стихосбирката си, излязла от печат съвсем наскоро - Иванка Уливерова. Не успях да отида на представянето, но чрез моя близка получих стихосбирката с автограф от авторката. Представям Ви я с няколко нейни стихове, които ми допаднаха!

Светлина от сенки

 Иванка Уливерова

Светлина от сенки
                        на изчезващи, любими хора,
                        обичащи, обичани,
                        не угасва в мен.

Светлина от сенки
                       на чисти пориви,
                                         отстоявани, поругавани,
                        не изтлява в мен.

Светлина от сенки
                        на влюбено минало,
                                          ненакърнено, претворено,
                        не умира в мен.

Светлина от сенки,
                        благословена светлина,
                        остани след мен!

7.02. 2008 г.


Пия до дъно

Иванка Уливерова

Горчиво биле
                  от пепелта
на изгорели криле,
на изтлели надежди,
на овъглени мечти,
пия до дъно.

А после,
                 чашата си ще разбия.
В тревожните ми длани
късчетата й ще впия
и само аз,
и никой друг
не ще лекува рани.

На другите -
ще им оставя Вяра,
че звън от
                  разбита чаша
носи щастие!

25.05.2006 г.

Равносметка

Иванка Уливерова

Платих за свои  и за чужди
                    грехове  -
цената бе висока.
И не стъпих на други брегове -
вървя в една посока.
      Осиротях, не обеднях -
                       дал бог добри приятели.
      Простих на блудни синове -
                       не мразя неприятели.

20.02.2004 г.


Поздрави за сътвореното и излято от душа на белият лист, Ваня!
Поздрави за смелостта да ни предоставиш възможността да се докоснем до душата ти и до
преживяното!
Не спирай до тук! Продължавай! Писаното остава!